Наименование: Св. Мартин от Тур
Тип памет: Светец
Каноничен тип: Преподобен,Епископ
Век: IV в.
Коментар: († 400 г.)
Място: В Амиен, Поатие, Тур
Автор: Искра Христова-Шомова
Описание: Смята се, че е роден в Панония през 316 или 317 г. Баща му бил офицер от римскаттта армия. Родителите му били езичници, но той посещавал християнски храмове още от дете. Поради наредбата синовете на военните също да постъпват в армията, той станал войник още като юноша на 15 години. От най-ранна младост проявявал изключително милосърдие и съчувствие. От времето на военната му служба е популярната случка с просяка, когото той срещнал зъзнещ от студ пред вратите на Амиен. Св. Мартин разрязал с меча си наметката си на две части и загърнал просяка с едната половина. Така той изпълнил думите на Спасителя Гол бях и ме облякохте (Мт 25:36). През нощта след тази случка на младия воин се явил сам Господ Иисус Христос, облечен в същата половина от плаща, която той дал на просяка. На сутринта младият воин приел свето кръщение, а две години по-късно напуснал войската и станал послушник в Поатие. По-късно приел монашески сан и основал свой манастир. Там извършил множество чудеса, възкресявал мъртви, имал власт на животните и растенията. След няколко години бил избран за епископ на град Тур. Св. Мартин обърнал много езичници в християнство чрез молитви, проповеди и чудеса. Той успявал да предаде на околните своята ангелска кротост и правел хората благи и милостиви. Починал на 11 ноември 400 г. на повече от 80 години. Почитан е като покровител на Франция, затова още от Средновековието се нарича и св. Мартин Френски. Проложни жития: Запазени са две проложни жития. Житие в Простия пролог (по Лесновския пролог от 1330 г., под 12 ноември) Житие в Стишния пролог (по БАН 73 от 1368-1370 г., под 12 ноември) Служба. Не е открита цяла служба, но са запазени тропари в канона за св. Мина на 10 или 11 ноември. Не е открит гръцкият им оригинал. Византийска традиция Пространно житие: Гръцкото житие на св. Мартин е съставено през VІІІ или ІХ в. въз основа на Житието от Сулпиций Север с вмъкнати нови моменти, главно агиографски топоси към чудесата на светеца. То се състои от две части: Житие (ВЯпт) и Чудеса (Ибэмбфб). Известно е по десетина преписа. Служба: Известен е един гръцки канон за св. Мартин, той е даден в AHG по единствен препис от сбирката на Грота Ферата, Crypt. Д. б. ХІІІ, служебен миней за ноември от ХІ в., от манастира Св. Илия в Калабрия. Тропарите в славянските минеи не са от този канон.
Фолклорни текстове: В Западна Европа. В западноевропейската традиция Св. Мартин се радва на голяма почит. Ритуалите, свързани с деня му, принадлежат към ритуалите на късната есен, насочени към общуване с отвъдното, с мъртвите и с предците, с омилостивяване на отвъдните сили. В народните поверия често св. Мартин се описва като куц конник и господар на вълците. За него се казва „Св. Мартин носи зимата”. На деня му се коли мартинска птица, най-често гъска, като се казва: „Кръвта за св. Мартин, а месото за нас”. Птицата символизира хтоничните и отвъдните сили и е ритуална жертва за тяхното омилостивяване. На много места на деня на св. Мартин се опитва новото вино и се казва, че „св. Мартин кръщава виното”. Тези ритуали са наследени от прастари езически практики и съдържат елементи от обредността на келтския празник Самхаин (Хелоуин), от който започва зимното полугодие. Въз основа на характерните елементи от митологичния образ на светеца и обредността на празника – конник, предводител на зимата и господар на вълците, кръвна птича жертва и ритуално пиене на новото вино, се реконструира старият езически прототип на св. Мартин. Това е келтският бог на подземното царство, на прадедите и на мъртвите, чиито главни символи са конят и птицата. Изразът été de saint Martin на френски и еквивалентният му estate di san Martino на италиански, които означават циганско лято или сиромашко лято, показват, че не запад св. Мартин е главният есенен светец, под чийто знак стои целият сезон. При нас тази роля играе св. Димитър, а есенните цветя съответно се наричат димитровче. В България. В българската традиция 11 ноември принадлежи към късноесенния Димитровско-Архангелски цикъл, през който се общува с отвъдното, почитат се предците и се прогонват злите сили. Това е денят на св. Мина, който се почита като лечител. Той е след Архангелова задушница и е част от вълчите дни на св. Димитър. Този ден се нарича Мартинци или Мратинци и се извършва ритуал срещу духа мартиняк, който мори домашните птици. За омилостивяването му вечерта ритуално се коли черен петел или черна кокошка. После птицата се сготвя и изяжда на обща трапеза, като ястието се нарича мартинче. Перушината се използва за лечебни и магически цели. Дните от 11 ноември нататък се наричат Мартинска седмица. В името на деня и на жертвената птица се вижда влиянието на западноевропейските ритуали, посветени на св. Мартин. Може би някои елементи от ритуала също са заети от народни традиции в Западна Европа. Трудно е да се каже кога и по какъв път е проникнало това име в България. Това може да е влияние, дошло от хървати и словенци, сред които култът към св. Мартин е силно развит и на официално равнище, и в народните вярвания. Нашите западни съседи, сърбите, имат подобни обичаи. Може да се допусне, че в името на деня Мартинци личи стара традиция на официално почитане на св. Мартин. Библиография: Дяков, Т. Народният календар. София, 2003, 105-110. Маринов, Д. Избрани произведения в пет тома. Т. 1. Народна вяра. София, 2003, 290-292. Попов, Р. Светци и демони на Балканите. Пловдив, 2008, 38-44. Zaradija Kiš, A. Sveti Martin. Kult sveca i njegova tradicija u Hrvatskoj. Zagreb, 2004.
Библиография: Delehaye, H. La Vie Greque de saint Martin de Tours. – Studi Bizantini e neoellenici, 5 (1939) = Atti del V congresso internazionale di studi bizantini, 428-431. Дяков, Т. Народният календар. София, 2003, 105-110. Маринов, Д. Избрани произведения в пет тома. Т. 1. Народна вяра. София, 2003, 290-292. Павлова, Желязкова 1999: Станиславов (Лесновски) пролог от 1330 година. Румяна Павлова: Увод и научно разчитане на текста. Веселка Желязкова: Научно разчитане на текста. Календар. София, 1999. Петков, Спасова 2009: Търновската редакция на Стишния пролог. Текстове. Лексикален индекс. Т. ІІІ. Месец ноември. Пловдив, 2009. Попов, Р. Светци и демони на Балканите. Пловдив, 2008, 38-44.