Encyclopaedia Slavica Sanctorum

Наименование: св. Зосима

Дата: 4 Април,3 Април,5 Април,14 Април,19 Април,27 Април,28 Април,29 Април

Тип памет: Светец

Каноничен тип: преподобен

Век: V в.

Коментар: по времето на св. Мария Египетска, 5 или 6 век

Място: Палестина

Автор: Мария Йовчева

Описание: Сведенията за Зосима Палестински са твърде оскъдни и изцяло са почерпани от агиографията за преп. Мария Египетска. В зависимост от датирането на нейната смърт подвизанията на отеца се отнасят към V или VI в. В агиографските разкази за преподобната той играе забележителна роля, тъй като животът на светицата е представен именно през призмата на неговия. Приема се, че най-ранното житие на св. Мария Египетска е написано на гръцки от йерусалимския патриарх Софроний (р. 560 г., патриарх 634–663) – текстът е под 1 април в AA. SS, 1866. Името му като автор на творбата стои в редица нейни преписи, включително и в старобългарските версии, например в в сборника, създаден от Владислав Граматик през XV век (сигн. IIIa47 в Архива на Хърватската академия на науките и изкуствата) (Dimitrova 1995: 617). Някои учени се съмняват в авторството на йерусалимския патриарх и предполагат, че житието е написано по-рано, през VI в. (обобщение на мненията вж. у Шпадиjeр 1992). Житието, отнасяно към йерусалимския патриарх Софроний, има нетипична композиция. Съдържа автобиографично повествование на светицата, историята на нейния грях и покаяние, разказани от първо лице и вписани в историята на монаха Зосима. Житийният текст свидетелства, че преподобният е този, който разкрива пред света нейния живот и нейната святост. Затова в увода авторът реферира към евангелската притча за талантите и казва, че не е добро да се скриват съкровищата, в случая – пътят към светостта на покаялата се блудница. Десетилетия наред Зосима живее почти съвършен аскетически живот в палестинската пустиня, строго следва монашеските правила и прекарва времето си в пост, молитва и изучаване на Св. Писание. Накрая той се възгордява и решава, че няма на земята монах, който да е по-добър от него в делата от аскетическия път към Бога и затова получава урок. По древния обичай на манастира всяка година монасите излизат в усамотение в пустинята в първата неделя на Великия пост и се връщат за Цветница. Когато Зосима отива в пустинята, среща Мария Египетска и тя му разказва своята история. На следващата година по същото време (на Велики четвъртък) преподобната получава от него свето причастие, а след още една година, когато старецът излиза в пустинята да я търси, намира нейното тяло. Зосима е този, който дава последно причастие на светицата и я погребва, „измивайки“ я със сълзи ‒ алюзия към евангелската история за разкаялата се грешница, измила нозете на Иисус със сълзите си. Защото срещата на Зосима с Мария Египетска отключва неговото покаяние. Той разбира, че гордостта е порок, разкайва се заради възгордяването си от своя най-праведен живот и осъзнава, че „много са пътищата към Бога“. Според някои версии на житието Зосима погребва тялото на преподобната с помощта на един лъв. След това се връща в манастира и разказва нейната вълнуваща история на братята. От тях разказът за необикновената съдба на Мария Египетска чува Софроний Йерусалимски и го записва. Обичайно в гръцките текстове за Зосима се говори в трето лице, но в житието от Бдинския сборник (безюсов ръкопис от XV в., препис от сборник с жития на светици, съставен от/за видинската царица Ана през втората половина на XIV в.; изд. Bdinski Zbornik 1973), когато повествователят разказва за втората среща на Зосима и Мария, третото лице се заменя с първо лице. Отецът сам разказва как нетърпеливото я чака и как вижда в осветената от луната нощ тя да прекосява река Йордан, ходейки по водите. В по-късни (средновековни) произведения, посветени на св. Мария Египетска в европейската култура, понякога ролята на Зосима е минимализирана и неговата дилема липсва (вж. например Robertson 1980). В българските земи обаче са разпространени преводи на житието, приписвано на Софроний, и в по-малка степен – превод на житието от Дамаскин Студит (превода на Григорий Пелагонийски, XVI в.) – и в двата текста ролята на Зосима е значителна, добре са представени неговата дилема, пътят му към Бога, в съпоставка с пътя на преподобната и в единение с нейната съдба. Тя е тази, която му показва верния път към Бога. Образът на Зосима липсва в проложното четиво за св. Мария Египетска, което може да се обясни с характера на този жанр (Dimitrova 1995). Църковната почит към отец Зосима е преплетена трайно с тази към преп. Мария Египетска. Данните от различен тип богослужебни източници говорят за твърде скромно самостоятелно присъствие на неговото честване. Рядко паметта му се отбелязва на специално отреден ден, като при това се отличава с нестабилна календарна традиция, изцяло ограничена в априлски дати (т.е. около времето, когато се празнува и Мария Египетска). Богослужебните средновековни извори очертават две линии на почитане на отец Зосима, свързани с различен тип книги. В календарите на евангелия и в синаксарите той се споменава най-често нa датите от началото на април, докато в минеите се чества в дните към края на месеца. За основна за палестинския отшелник може да се приеме датата 4 април, характерна за по-голямата част от малкото оцелели богослужебни свидетели за него, сред които са Римският мартирологий и по-късните сводни издания на К. Дукакис и Никодим Ариорит, венецианските печатни минеи (само стихове след 6-а песен). Отшелникът се празнува също и на 3, 5, 19 април, 27 април (в италогръцката традиция), 28, 29 април (данните са обобщени у Сергий 2: 97, 108, 115; ʽΑγιολόγιον 1961: 164; AHG 8: 440–441; Гагинский, Шевченко 2009: 344–346, където е приведена и библиография). Не е изключено тази колебливост да е предпоставена и от варирането на празника на самата Мария Египетска, която се отбелязва и в неподвижния цикъл (на 1 април), и в подвижния (на неделята от петата седмица на Великия пост). Допустимо е предположението, че разпространението на църковната памет на Зосима се корени в константинополската традиция, тъй като източниците за нея (календарите на синаксари, пролози, минеи) са свързани по произход с богослужебната практика на византийската столица. Календари В календарите на гръцки евангелия и в месецословната част на църковните устави паметта на Зосима е спомената на различни априлски дати. Най-често е на 4 април, а по-рядко – на 14 април (заедно с Мария Египетска), 19 и 27 април (Сергий 2: 97, 108, 115). Има две регистрации на 4 април в южнославянски календари (Рилското евангелие от XIII в. и евангелие БАН7 от XIV в., вж. Дограмаджиева 2010: 158) и шест – в източнославянски апостоли и евангелия (Лосева 202: 309). Честването на стареца е разпознато и под споменаването на отец/мъченик Зосима на 20 юни, например в календарите на Карпинския апостол, НБКМ 882 и Хлуд. 31, ГИМ и др. (Христова-Шомова 2012: 752). Вероятно указанието за отьць Зосима в тези кодекси е контаминация между две памети, тъй като житиеписните извори недвусмислено насочват към друг тезоименен светец – воин от гр. Аполония (дн. Созопол), загинал мъченически по времето на император Траян (нач. на II в.), чиято памет се почита на 19/20 юни (за него вж. Гагинский, Габидзашвили 2009; вж. и Павлова, Желязкова 1999: 267–268; Петков, Спасова 2013b: 45). Агиографски наративи Във византийската агиография е известен само един кратък разказ на народен гръцки език, посветен на отец Зосима, който е поместен в единствен препис на 5 април в миней Ath. Laur. I-70 от XIV в. (открит от С. Евстратиадис, вж. ῾Αγιολόγιον 1961: 164; изд. ΘΗΕ 5: col. 1249; AHG 8: 329). Създаден въз основа на житието на Мария Египетска, текстът има сравнително късен произход и изпълнява функция на проложно четиво. В него също се съдържа информацията, че йерусалимският патриарх Софроний записва историята на преподобната. В отделни преписи на константинополските синаксари отшелникът е споменат епизодично (без житие), с варираща дата 3, 4 и 27 април, като често стои пояснение, че той е погребал нейното тяло в пустинята, срв. Ζωσιμᾶ, τοῦ εὐλαβοῦς μοναχοῦ или Τοῦ ὁσίου πατρὸς ἡμῶν Ζωσιμᾶ, τοῦ τὸ λείψανον τῆς ὁσίας Μαρίας ἐν τῇ ἐρήμῳ κηδεύσαντος; (Delehaye 1902: col. 578, 584, 585–586, 631–632); вж. и стиха във венецианските минеи (пак без житие): Ζῶσαν προπέμψας Ζωσιμᾶς τὴν Μαρίαν/ Θανοῦσαν εὗρεν· ἀλλὰ νῦν ζῶσιν ἅμα. От различните редакции на византийските синаксари паметта на отец Зосима навлиза в славянските пролози, където също е спомената без житиен текст на 4 април. В Простия пролог паметта е само посочена: вь ть(ж) де(н) прѣпо(д)бнаго ѡ(т)ца ншего. зосимы. иже прѣпо(д)бныѩ мариѩ мощи поустыни погре(б) (по Станиславовия пролог от 1320 г., вж. Павлова, Желязкова 1999: 201); сходно указание (без стих) стои и в търновската редакция на Стишния пролог на същата дата: въ ть(ж) днь ѡца ншго зосимѫ погребшаго прпо(д)бнѫѫ марїѧ егyптѣнїнѫ (Петков, Спасова 2013а: 16, 287). Химнография Във византийската химнография е позната служба за светия палестински подвижник, която е дело на Йосиф Песнописец. Тя съдържа стандартния за такива памети състав: три стихири, седален (IV-и глас) и канон (VI-и глас) с нач. Τὴν τοῦ Θεοῦ βασιλείαν παραλαβὼν (изд. AHG 8: 329–338; GMA 3: 886–915). Песните на канона не са изградени симетрично, като три от тях (IV-а, VIII-а и IX-а) включват по четири тропара за светеца плюс богородичен, а останалите – по три тропара за светеца плюс богородичен. Самата служба има твърде ограничено разпространение. Регистрирана е в италогръцките представители Δ.α.XVII от XI в., Δ.α.VIII от XII в. и Vat. gr. 2008 от 1102 г. (на 27 април), в минея от константинополски произход Sinait. gr. 614 от X–XI в. и в атонския миней Ath. Laur. Δ-37 от XIII в. (на 4 април); а в ръкопис Patm. 212 е включен само кондак (справката е по ΣЕ: 258; Τωμαδάκης 1971: 162; AHG 8: 440–441; Рыбаков 2002: 138, 446; Никифорова 2012: 367; Никифорова 2013). И в химнографския текст редом с постническите подвизи на Зосима отново е подчертана връзката с Мария Египетска. Споменати са срещата с преподобната, напътствията му към нея, причастяването със светите тайни, погребението на тялото й; изтъкнат е също фактът, че Зосима е явил на всички нейния славен подвиг. Единственият известен засега славянски свидетел за тази служба е древноруският априлски миней Соф. 199 от РНБ, датиран XII–XIII в. (обявена e от Сергий 2: 125; изд. GMA 3: 886–915), чийто текст поради механична загуба прекъсва на VII-а песен. Поместена е на дата 29 април, която засега не се потвърждава от други богослужебни извори (както славянски, така и византийски). Службата съдържа известния от гръцките източници състав: трите стихири, седалния и канона за VI-и глас с нач. Бжие црⷭьствие приимъ. Запазените песни на канона съдържат по три тропара за светеца плюс богородичен. Минеят вероятно е свързан пряко със старобългарски протограф, който е представял априлския том от комплекта старобългарски всекидневни минеи (срв. Йовчева 2014: 231–283). Службата за преп. Зосима по древноруския априлски миней Соф. 199 от РНБ Изображения Обвързаността на църковната почит към Зосима с тази към Мария Египетска проличава ярко и в неговото присъствие в църковната живопис. Той се изобразява предимно в иконографията за светицата (особено в илюстрованите житийни цикли), като най-често са предпочитани две сцени: Зосима дава дреха на голата Мария, гледайки назад, и Зосима причастява разкаялата се блудница край река Йордан. Сцената с причастяването добива самостоятелност, откъсва се от житийния цикъл на Мария Египетска и започва да се рисува отделно. Тя става много популярна в кападокийските църкви от X в.; след ХII в. се разпространява широко във византийските храмове, особено в манастирските, където нерядко се изобразява на западната стена, около изхода от наоса в нартекста или в нартекса (притвора). Обичайно в нея и двамата са в цял ръст. Преподобната се изобразява като изключително слаб човек, скелет с неясен пол, с провиснала и полуразкъсана наметка, с къса бяла коса. В някои случаи евхаристийният сюжет се изографисва в жертвеника и илюстрира възможността за приобщаване към светите тайни чрез покаяние. В българските земи тази композиция е известна от средновековните църкви в Кремиковския манастир (зле запазена фреска, вероятно от XV в.), „Св. Богородица“ в Драгалевския манастир, 1475/1476 г. (в притвора), манастира „Преображение Господне“ (Св. Спас) над с. Зързе, Прилепско (в притвора, 1368/1369 г.), „Св. Богородица“ в Елешница (изображение от кр. на ХV – нач. на ХVI в.), храма „Св. архангели Михаил и Гавриил“ в Арбанаси (XVII в.). Намира се в църквата в Троянския манастир (вероятно дело на Захари Зограф, XIX в.), като изображението е по-различно – св. Мария е добре облечена и по-скоро има миловидно лице на младо момче. В Черна гора е изрисувана в църквата на манастира Морача (Черна гора), фреска от XVI в. и много други. Намира се на икона от манастира Дечани (1596 г.) заедно с изображение на Йоан Лествичник (близостта е по чисто календарен принцип, тъй като преп. Йоан се чества на 31 март). В рисуваните менологии (ръкописни и стенни) Зосима отново присъства с евхаристийната сцена под паметта на преподобната (1 април) (например в Печка патриаршия, 1561 г., вж. Миjовић 1973: 371). Събития от историята на Зосима и Мария са представени и в миниатюрите на илюстровани псалтири. Например в Киевския псалтир от 1397 г. (сигн. ОЛДП F 6 от РНБ; изд. Киевская Псалтирь 1978, л. 175v) двете сцени (подаването на дрехата и причaстяването) онагледяват прообразителния смисъл на текста на Пс. 118 (Блажени непорочьни). След XVII в. в Русия се разпространяват житийни икони на св. Мария Египетска, където палестинският отец е включен в повече сцени: срещата, беседата, молитвата на Мария, причaстяването, погребението на преподобната и др. Еднолични изображения на Зосима се срещат твърде рядко. Традиционно той се рисува като старец в монашески дрехи, като в руските иконописни подлинници за него е отредена датата 4 април. Представен е във фрески във вимата (в кападокийски църкви) или в регистъра на преподобните отшелници. Палестинският отшелник е нарисуван заедно със св. Акакий Синайски и св. Бенедикт Нурсийски във фреска на църквата „Св. Спас близо до Новгород (1199 г.), като композицията цели да изтъкне вселенските мащаби на монашеството. Сравнително рядко се изобразява и на икони с други светци: св. Екатерина, св. Николай Чудотворец и др. (общо за иконографията вж. Гагинский, Шевченко 2009).

Библиография: Гагинский, Габидзашвили 2009: Гагинский, А., Э. Габидзашвили. Зосим (Зосима). – В: Православная энциклопедия. T. 20. Mосква, 2009, с. 338. Гагинский, Шевченко 2009: Гагинский, А., Э. Шевченко. Зосима. – В: Православная энциклопедия. Т. 20. Москва, 2009, 344–346. Дограмаджиева 2010: Дограмаджиева, Е. Месецословните четива в славянските ръкописни евангелия (X–XVII в.). София, 2009 (= Кирило-Методиевски студии. Кн. 19). Йовчева 2014: Йовчева, М. Старобългарският служебен миней. София, 2014. Киевская Псалтирь 1978: Киевская Псалтирь 1397 года из Государственной Публичной библиотеки имени М. Е. Салтыкова-Щедрина в Ленинграде (ОЛДП F6). [Полный текст рукописи]. Москва, 1978. Лосева 2001: Лосева, О. Русские месяцесловы XI–XIV веков. Москва, 2001. Миjовић 1973: Мијовић, П. Менолог. Историјско-уметничка истраживања. Београд, 1973. Никифорова 2012: Никифорова, А. Из истории Минеи в Византии: Гимнографические памятники VIII–XII вв. из собрания монастыря святой Екатерины на Синае. Москва, 2012. Никифорова 2013: Никифорова, А. Воссоединенный кодекс РНБ. Греч. 89/ Sinait.Gr.578. – В: Индоевропейское языкознание и классическая филология. Т. 17. Материалы чтений, посвященных памяти профессора Иосифа Моисеевича Тронского, 24–26 июня 2013 г. Санкт-Петербург, 2013, 605–618. Павлова, Желязкова 1999: Павлова, Р., В. Желязкова. Станиславов (Лесновски) Пролог от 1330 г. София, 1999. Петков, Спасова 2013а: Петков, Г., М. Спасова. Търновската редакция на Стишния пролог. Текстове. Лексикален индекс. Т. 8, месец април. Пловдив, 2013. Петков, Спасова 2013b: Петков, Г., М. Спасова. Търновската редакция на Стишния пролог. Текстове. Лексикален индекс. Т. 10, месец юни. Пловдив, 2013 Рыбаков 2002: Рыбаков, Вл. протойерей. Святой Иосиф Песнописец и его песнотворческая деятельность. Москва, 2002. Христова-Шомова 2012: Христова-Шомова, И. Служебният Апостол в славянската ръкописна традиция. Т. 2. Изследване на синаксарите. София, 2012. Шпадиjер 1992: Шпадиjер, И. Житиjе Мариjе Египħанке у рановизантиjском књиженом контексту. – Књижевна историjа 24, 1992, 177–189. Bdinski Zbornik 1973: Bdinski Zbornik. An Old-Slavonic Menologium of Women Saints (Ghent University Library Ms. 408, A.D. 1360). Ed. by J. L. Scharpé and F. Vyncke. Bruges, 1973. Delehaye 1902: Delehaye, H. Synaxarium Ecclesiae Constantinopolitanae e Codice Sirmondiano nunc Berolinensi. Bruxelles, 1902 (Propylaeum ad Acta Sanctorum Novembris). Dimitrova 1995а: Dimitrova, M. Mary of Egypt in Medieval Slavic Literacy. – Byzantinoslavica, 56, 1995, 617–624. GMA 3: Gottesdienstmenäum für den Monat April. Auf der Grund¬lage der Hand¬schrift Sin. 165 des Staatlichen Histori¬schen Museums Mos¬kau (GIM). Historisch-kritische Edition. Teil 3: 20. bis 30. April (in zwei Teilbänden). Teil 1. besorgt u. komm. v. D. Christians, T. Chronz u. H. Rothe, Teil 2: besorgt u. komm. v. D. Christians, H. Rothe u. V. S. Tomelleri, hrsg. v. D. Christians u. H. Rothe (Abhandlungen der NRW AkdWK 129/1-2. Patristica Slavica. Bd 22/2), 886–915 (под печат). Robertson 1980: Robertson, D. Roem and Spirit. The Twelfth-Century French ‘Life’ of Saint Mary the Egyptian. – Medioevo Romanzo, 7, 1980, 305–327. ῾Αγιολόγιον 1961: Εὐστρατιάδης, Σ. ῾Αγιολόγιον τῆς ᾿Ορθοδόξου ᾿Εκκλησίας. ᾿Αθῆναι, [1961] ΘΗΕ 5: Ζωσιμᾶς. – В: Θρησκευτικὴ καὶ ἠθικὴ ἐγκυκλοπαίδεια. Τ. 5. Ἀθῆναι, 1964, стълб. 1249 (http://albanaki.blogspot.com/p/on-line_18.html.). Παπαηλιοπούλου-Φωτοπούλου 1996: Παπαηλιοπούλου-Φωτοπούλου, Ε. Ταμείον ἀνεκδότων βυζαντινών ᾀσματικών κανόνων seu Analecta Hymnica Graeca e Codicibus eruta Orientis Christiani. 1. Κανόνες Μηναίων. Ἀθῆναι, 1996. ΣΕ: Εὐστρατιάδης, Σ. Ταμεοῖν ’Εκκλησιαστικῆς ποιήσεως. – ’Εκκλησιαστικὸς Φάρος, 48, 1949, 256–273. Τωμαδάκης 1971: Τωμαδάκης, Ευ. Ἰωσὴφ ὁ Ὑμογράφος. Βίος καὶ ἔργον. Ἀθῆναι, 1971.