Encyclopaedia Slavica Sanctorum

Наименование: Св. Таисия

Дата: 8 Октомври,12 Януари,18 Януари,8 Август,13 Ноември

Тип памет: Светец

Каноничен тип: Отшелница

Век: III в.

Коментар: кр. на ІІІ - нач. на ІV в.

Място: Египет

Автор: Мая Петрова-Танева

Описание: Таисия – разкаяла се блудница, подвизавала се в Египет в края на III – началото на IV в. Житието ѝ е известно в сирийски, латински и славянски преводи (Amore 1969). Тъй като в него се споменават Антоний Велики (починал 356 г.) и Павел Препрости (починал 340 г.), като terminus ante quem за нейната смърт се приема 340 г. (Сергий, 2: 312; Житие преподобной Таисии: бел. 3, 4). В отделните варианти на разказа за нея разкаянието ѝ се свързва с духовните напътствия на различни отци – Серапион, Пафнутий, Висарион (ΘΗΕ 6: col. 98–99; Amore 1969). Съществуването на Таисия обаче често се поставя под съмнение, тъй като за нея липсват конкретни данни. Обикновено се приема, че историята ѝ е една от многобройните трансформации на легендата за блудницата Пелагия – изпълнено с топоси поучение за това как и най-големият грешник може да бъде простен (Amore 1969; Cazelles 1991: 289; Petrova 2002). Смята се също така, че Таисия Египтянка е различна от друга Таисия блудница (почитана в руската традиция на 10 май), покаяла се под наставленията на Йоан Колов (Сергий 2: 312), чиято история е част от Азбучно-Йерусалимския патерик (Белова 1991: 21). Според легендата за нея Таисия Египтянка наследила занаята от майка си, която също била проститутка. Поради изключителната си красотата успяла да разори и прелъсти много мъже, а нейната слава се разнесла навсякъде. За нея чул и авва Пафнутий. За да я откаже от делата ѝ, той се престорил на клиент и започнал да беседва с нея за Бог и за християнската вяра. Под негово влияние Таисия се покаяла и показно изгорила насред града всичките си богатства, придобити чрез блудство. След това по настояване на Пафнутий се оттеглила в манастир, където живяла в пълна изолация, затворена в отделна килия, като приемала само хляб и вода и непрестанно се молела Бог да ѝ прости греховете. Три години по-късно авва Пафнутий посетил Антоний [Велики] и учениците му. Докато бил при тях един от учениците на Антоний – Павел [Препрости], получил видение – небесно ложе, върху което бил положен венец, а до него стояли три девици със свещи, и чул глас, казващ, че то е приготвено за блудницата Таисия. Малко по-късно Таисия починала. Календари: В православната традиция паметта на Таисия блудница се чества основно на 8 октомври, но архиепископ Сергий отбелязва и други дати –12 и 18 януари, 8 август и 13 ноември. Светицата се споменава в канона за Събота сиропустна (Сергий 2: 312), приписван на Теодор Студит, където се прославят изтъкнатите жени отшелници и мъченици. Паметта на светицата обаче не е включена в календарите на църковните устави от студийската и йерусалимската редакция (срв. напр. Студийско-Алексеевския и Евергетидския типик, а също и един от най-ранните преписи на Йерусалимския типик – Sinait. gr. 1096 от XII–XIII в. – Пентковский 2001; Дмитриевский 1: 256–656; Дмитриевский 3: 28–55). Тя не се споменава в месецословите към славянските евангелия и апостоли (Дограмаджиева 2010; Лосева 2001; Христова-Шомова 2012). Наративи: Проложни жития: Най-ранните представители на константинополските синаксари (ръкописи Патмос 266 от IX–X в. и № 40 от манастира „Св. Кръст“ от X в.) споменават „Таисия в Египет“ или „Таисия египтянка“ на 8 октомври (Дмитриевский,1: 12; Mateos 1962: 64). В по-късните преписи тя се отбелязва на същата дата с проложно четиво (Delehaye 1902: col. 120). Житие за Таисия липсва в Простия пролог (срв. Павлова, Желязкова 1999: 51–52; Славяно-русский Пролог 2010). Посоченият от О. Творогов проложен текст за Таисия блудница с нач. Добро есть полезно написати повѣсть жития святыя Таисия (Творогов 2008: 112) е цитиран от него по единствен руски ръкопис от XV в. (БАН, Арх. Д. 8) и произходът му не е изяснен. В търновската версия на Стишния пролог за Таисия блудница са поместени стихове и кратко житие (Петков, Спасова 2009: 30–31, № 8.32; срв. Петков 2000: 148, 261). Четиво за св. Таисия от Стишния пролог Пространно житие: Във византийската агиография под 8 октомври за Таисия се срещат три основни варианта на легендата – conversio, epitome и narratio (BHG 1695–1697е). В славянската средновековна традиция е засвидетелстван само един превод, който намира разпространение както в южнославянски, така и в руски ръкописи (изд. Bdinski Zbornik 1973: 130–133; фототипно изд. Bdinski Zbornik 1972: 106v–111r; ВМЧ ноябрь, дни 13–15, кол. 1984–1987; вж. също Йосиф 1892: кол. 404; Petrova 2002; BHBS 242, 582; Творогов 2008: 112). Запазеният славянски текст поставя редица въпроси. Не е окончателно решен проблемът за гръцкия оригинал, по който този превод е направен – според Е. Вурдекерс той не съответства достатъчно точно на нито един от гръцките преписи, взети под внимание в критическото издание (Nau 1903), макар че отделни елементи в него намират паралел в различни гръцки ръкописи; изследователят дори предлага реконструкция на гръцкия оригинал, направена на основата на обратен превод на славянския текст (Voordeckers 1964: 181–188). От своя страна Кл. Иванова допуска възможността да е бил използван гръцки текст, близък до BHG 1697b (BHBS: 242, 582), който досега не е публикуван. Неясни остават също времето на превода, както и в рамките на какъв състав той е бил осъществен. По своя характер повествованието за Таисия е по-скоро похвално слово или поучение, отколкото житие. Славянската ръкописна традиция показва, че текстът не е бил обвързан с конкретна дата и е бил поместван в различен тип сборници. То се преписва както в календарни състави (срв. напр. Житието на Таисия в Бдинския сборник на царица Анна от 1360 г., където е без дата, и в ръкопис № 95 от Дечанския манастир от XIV в. – под 10 юли), така и в хомилетични сборници (най-често като по-късно допълнение към кратката редакция на Златоструя – напр. Хил. 386 от XIII в.) (вж. Иванова-Константинова 1976: 100; Thomson 1982: 44; Фомина 1990: 306). Показателно е, че в Макариевите чети-минеи текстът за Таисия е включен два пъти – самостоятелно под 18 януари и в рамките на Златоструя под 13 ноември – празника на Йоан Златоуст (Petrova 2002). Служби. Според познатите досега данни от ръкописни и печатни минеи паметта на светицата не се отбелязва със специална служба (срв. Follieri 1966: 321). Известно е само едно упоменаване на св. Таисия (заедно със св. Пелагия) в тропар от 7-а песен на канона за Събота сиропустна, чийто най-ранен превод в състава на Постния триод е направен от Кирило-Методиевите ученици скоро след идването им в България. Староизводната версия на тропара е запазена в немалко ръкописи, например, в българските ръкописи Орбелски триод (РНБ, F.п.I.102) от XIII в. (стълб. 21d; Црвенковска, Макариjоска 2010: 153), Хлуд. 138 от XIV в. (л. 29v), Триода на Моисей Каянин (РГАДА,Син. тип. 137; края на XII – началото на XIII в.), руски препис от старинен български протограф (изд. на адрес: http://www.manuscripts.ru/mns/main?p_text=31210856); вж. също и критическото издание на славянските триоди (Momina, Trunte 2004: 494); тропарът по църковнославянския печатен триод е издаден на адрес: http://www.orthlib.info/Triodion/06_Triod-Fast-Cheesefare-Saturday_sub_syrn.pdf).

Библиография: Белова 1991: Белова, Л. Б. Азбучно-Йерусалимский патерик. Указатель начальных слов. СПб., 1991. Дмитриевский 1–3: Дмитриевский, А. Описание литургических рукописей, хранящихся в библиотеках Православного Востока. Киев, 1895–1917. Т. 1: ΤΥΠΙΚΑ. 1895. T. 2: ΕΥΧΟΛΟΓΙΟΝ. 1901. Т. 3: ΤΥΠΙΚΑ. Часть 2. 1917. Дограмаджиева 2010: Дограмаджиева, Е. Месецословните четива в славянските ръкописни евангелия (X–XVII в.). С., 2009 (= Кирило-Методиевски студии. Кн. 19). Житие преподобной Таисии: Житие преподобной Таисии. – В: Жития святых в изложении Дмитрия Ростовского (http://www.idrp.ru/zhitiya-svyatih-lib1227 ). Иванова-Константинова 1976: Иванова-Константинова, Кл. Неизвестна редакция на Златоструя в сръбски извод от XIII век. – В: Стара српска књижевност. Београд, 1976, 96–104 (= Зборник историје књижевности, Одељење језика и књижевности, књ. 10). Йосиф1892: Йосиф, арх. Подробное оглавление Великих четиих-миней всероссийского митрополита Макария, хранящихся в московской Патриаршей (ныня Синодальной) библиотеке. М., 1892. Лосева 2001: Лосева, О. Русские месяцесловы XI–XIV веков. М., 2001. Павлова, Желязкова 1999: Павлова, Р., В. Желязкова. Станиславов (Лесновски) Пролог от 1330 г. С., 1999. Пентковский 2001: Пентковский, А. Типикон патриарха Алексея Студита в Византии и на Руси. М., 2001.Петков 2000: Петков, Г. Стишният пролог в старата българска, сръбска и руска литература (XIV–XV век). Пловдив, 2000. Петков, Спасова 2009: Петков, Г., М. Спасова. Търновската редакция на Стишния пролог. Текстове. Лексикален индекс. Т. 2, месец октомври. Пловдив, 2009. Сергий 1–3: Сергий, архиеп. Полный месяцеслов Востока. 1. Восточная агиология. 2. Святой Восток. 3. Святой Восток. Москва, 1997 (репринт по 2 изд. Владимир, 1901). Славяно-русский Пролог 2010: Славяно-русский Пролог по древнейшим спискам. Синаксарь (житийная часть Пролога краткой редакции) за сентябрь–февраль. Т. 1: Текст и комментарии. Изд. подг. Л. Прокопенко, В. Желязкова, В. Крысько, О. Шевчук, И. Ладыженский; под ред. В. Крысько. М., 2010. Фомина 1990: Фомина, М. С. Златоструй в славянской письменности письменности XII–XVI вв. – В: Методические рекомендации по описанию славяно-русских рукописных книг. 3. 2. М., 1990, 297–328. Христова-Шомова 2012: Христова-Шомова, И. Служебният Апостол в славянската ръкописна традиция. Т. 2. Изследване на синаксарите. С., 2012 (под печат). Црвенковска, Макариjоска 2010: Црвенковска, Е., Л. Макариjоска. Орбелски триод. Скопjе, 2010. Amore 1969: Amore, A. Taisia. – In: Bibliotheca Sanctorum. Vol. 12. Roma, 1969, col. 97–99. Bdinski Zbornik 1972: Bdinski Zbornik. Ghent Slavonic Ms 408, A. D. 1360. Facsimile edition. Ed. by I. Dujčev. London, 1972. Bdinski Zbornik 1973: Bdinski Zbornik. An Old-Slavonic Menologium of Women Saints (Ghent University Library Ms. 408, A.D. 1360). Ed. by J. L. Scharpé and F. Vyncke. Bruges, 1973. BHBS: Иванова, Кл. Bibliotheca Hagiographica Balcano-Slavica. С., 2008. BHG: Bibliotheca Hagiographica Graeca. Vol. 1–3. Ed. by F. Halkin. Bruxelles, 1957. Cazelles 1991:Cazelles, B. The Lady as Saint. A Collection of French Hagiographic Romances of the Thirteenth Century. Philadelphia, 1991. Delehaye 1902: Delehaye, H. Synaxarium Ecclesiae Constantinopolitanae e Codice Sirmondiano nunc Berolinensi. Bruxelles, 1902 (Propylaeum ad Acta Sanctorum Novembris). Follieri 1966: Follieri, H. Initia Hymnorum Ecclesiae Graecae. Vol. 5. P. 2. Roma, 1966 (= Studi e testi, 215). Mateos 1962: Mateos, J. Le Typicon de la Grande église. Ms. Sainte-Croix n° 40, X-e siècle. T. 1. Le Cycle des Douze mois. Roma, 1962 (=Orientalia Christiana Analecta. T. 165). Momina, Trunte 2004: Triodion und Pentekostarion nach slavischen Handschriften des 11.–14. Jahrhunderts. T. 1: Vorfastenzeit (= Patristica Slavica. Bd. 11). Hrsg. von M. Momina und N. Trunte. Paderborn–München–Wien–Zürich, 204. Nau 1903: Nau, F. Histoire de Thaïs. Publication des textes grecs inédits et de divers autres textes et versions. – In: Annales du Musée Guimet 30, 1903, 3, 49–114. Petrova 2002: Petrova, М. Житиѥ и жизⸯнь прѣпо(д)бниѥ Ѳаисиѥ in Medieval Slavic Literature. – В: Словенско средњовековно наслеђе. Зборник посвећен професору Ђорђу Трифуновићу. Београд, 2001, 425–36. PG: Patrologiae Cursus Completus, Series Graeca, ed. by J.-P. Migne. Thomson 1982: Thomson, F. J. Chrysostomica Palaeoslavica. A Preliminary Study of the Sources of the Chrysorrhoas (Zlatostruj) Collection. – Cyrillomethodianum, 6, 1982, 1–65. Voordeckers 1964: Voordeckers, Е. Le codex Gandavensis (slavicus) 408: une vie slave de sainte Thaïs. – Analecta Bollandiana, 82, 1964, 182–188. ΘΗΕ 6: Θρησκευτικὴ καὶ ἠθικὴ ἐγκυκλοπαίδεια. Τ. 10, Ἀθῆναι, 1965 (http://albanaki.blogspot.com/p/on-line_18.html).