Наименование: Гавриил Лесновски
Тип памет: Светец
Каноничен тип: Преподобен
Век: XI в.
Място: планината Лесново, близо до Злетово
Автор: Радослава Станкова
Описание: Св. Гавриил Лесновски, преподобен, отшелник, честван на 15 януари (или 20 януари), четвъртият от западнобългарските отшелници (другите трима са св. Иван Рилски, св. Прохор Пшински и св. Йоаким Осоговски). Подвизавал се е през ХІ в. в планината Лесново, близо до Злетово. Данните за живота му са известни от житията, създадени в негова чест. В тях, подобно на текстовете и за другите анахорети, историческите свидетелства са примесени с легендарни елементи.
Според проложното му житие отшелникът е бил от богато семейство, станал ктитор на Лесновския манастир и дарил богатството си за построяване на неговия храм “Св. архангел Михаил”, преди да се оттегли в монашество. След смъртта на св. Гавриил, мощите му били положени в манастира и започнали да вършат чудеса и изцеления, но по-късно били пренесени в Търново в църквата “Св. апостоли” на Трапезица. Това изглежда е легендарно свидетелство, защото е трудно да се намери обяснение на факта, защо след като мощите му са били в столицата Търново, неговото проложно житие не е влязло в търновския цикъл от жития, помествани в Стишния пролог. Данните от пространното му житие донякъде се различават от синаксарния текст, поради направените добавки. В тях са описани чудеса приживе, подробно е представено намирането на мощите му, разказан е и епизод за помощ от страна на светеца, оказана на някой си княз Михаил по време на битка и е описан градежа на църквата, посветена на отшелника (вж. още Велев 1996: 62, 79–105).
Календарни данни: Паметта му за датата 15 януари рано се изгубва в календара на южнославянските писмени паметници. Отбелязана е само в един месецослов на четириевангелие от средата на ХІV в. с произход от Лесновския манастир (днес в Белград, САНУ № 1). А в месецослова на псалтир с последования от ХVІ в. (НБКМ № 7) паметта му е посочена на 20 януари. В същия месецослов са включени и търновските светци – Петка, Иван Рилски, Иларион Мъгленски и др., а също и светите Кирил и Методий. Този псалтир е описан от Б. Цонев (1910: 8–9) като сръбски ръкопис, в месецослова на който са поместени памети за сръбски светци – св. Сава и св. Симеон Сръбски, и цар Стефан Дечански, а от българските светци са упоменати още св. Кирил Философ и един от западнобългарските анахорети – св. Йоаким Сарандапорски.
Култовете към тримата западнобългарски анахорети, последователи на примера на св. Иван Рилски, подвизавали се в сръбско-българската контактна зона “между Рила и Косово” (вж. Богданович 1991: 103), в периода от ХІ до ХІІ в., са чествани в българския църковен календар едва след ХІІІ в. нататък. И тримата пустинници (Прохор Пшински, Йоаким Осоговски и Гавриил Лесновски) са локални светци, обитавали планини. По-късно имената им се свързват с основаването на манастири по местата, където са се подвизавали. Освен това те са и чудотворци–лечители.
Проложно житие за св. Гавриил Лесновски днес е запазено в два преписа на Простия пролог, с произход от Лесновския манастир, датирани от ХІV в. – Станиславовия пролог от 1330 г. (САНУ № 53) и Ковачевичевия пролог (НБС № 705) – издадени от И. Велев (1996: 73–78) и Р. Павлова (2008: 100–102). Съществувал е още един препис в пролог с идентично съдържание от Старата сбирка на НББ, Рс. 27, изгорял през 1941 г. (вж. Велев 1996: 67).
Пространното житие за св. Гавриил Лесновски е възникнало през втората половина на ХVІ в., но е запазено в късен препис (издаден от Й. Иванов 1931: 396–400).
Службата за св. Гавриил Лесновски днес не е запазена в ранни преписи, но е била поместена в два ръкописа от ХІV в. от Старата сбирка на Народната библиотека в Белград (Оливеров миней от 1342 г., НББ, Рс. 62, изчезнал на гарата в Ниш през 1915 г. и миней за месеците декември/февруари, НББ, Рс. 15 – описани от Л. Стоянович 1903: 58–59, 62–63).
Молитви: Св. Гавриил се споменава заедно другите трима отшелници (Иван Рилски, Прохор Пшински и Йоаким Осоговски) сред призоваваните на помощ светци в една компилативна апокрифна молитва за болен, която е открита в сръбски требник от ХІV в. (РНБ Q.п.I.24), преписан от български протограф (Лосева 2006).
Култовете към западнобългарските анахорети се развиват по еднакъв или сходен модел, зададен от първия български отшелник св. Иван Рилски, и от модела за изобразяване на раннохристиянските отшелници (вж. Станкова 2009). Те се основават предимно на устни предания и легенди, но поради конкретните културно-исторически обстоятелства (византийско владичество и възобновяване на Българската църква) не са широко разпространени в богослужебната книжнина. Възникват първоначално сред народа, преди да бъдат официално признати от Църквата. Били са поддържани от местното византийско духовенство в периода ХІ–ХІІ в., а официалната канонизация на светците вероятно е утвърдена едва след ХІІІ в., когато Българската църква придобива автокефалност. Богослужебните текстове за западнобългарските анахорети са навлезли в църковния ритуал с много тясно локално приложение в съответните храмове. Локализацията на култовете им се проследява най-ясно чрез стенописните изображения в съответните манастири.
Свети места: През първата половина на ХІV в. Лесновският манастир се оформя като един от най-важните скриптории в западнобългарските земи. Тук е направен преписът на Нестишен пролог (1330 г.) от книжовника Станислав, който е включил в кодекса и съставеното от него житие за св. Гавриил. Други известни ръкописи от този манастирски център са Оливеровият миней (НББ, Рс. 62), Лесновското (САНУ № 1) и Калиниковото (ХАЗУ ІІІ b 22 и ІV d 12) евангелия от средата на ХІV в., препис на Паренесиса на Ефрем Сирин от 1353 г. (НБКМ № 297) и др. (вж. Велев 2008: 84).
Иконография: В манастира “Св. Прохор Пшински” в края на ХV в. (1488/89 г.) са живописани св. Прохор, св. Гавриил Лесновски и св. Иван Рилски (вж. Цв. Грозданов 1983: 174), а през втората половина на ХVІ в., след възобновяването на Печката патриаршия, с цел да се поднови южнославянската православна църковна традиция по сръбските земи, на западната стена на църквата в манастира Грачаница са изобразени четиримата анахорети (св. Гавриил Лесновски, св. Прохор Пшински и св. Иван Рилски), като е оставено празно място, вероятно за св. Йоаким Осоговски (вж. Якимовска-Тошик 1997: 41). Всички анахорети заедно са изобразени и по-късно при обновяването на Печката патриаршия през ХVІ в. (вж. Петкович 1965: 162-163).
Библиография: Богданович 1991: Богдановић, Д. Историjа српске књижевности. Стара српска књижевност. Друго издање. Београд, 1991.
Велев 1996: Велев, И. Св. Гаврил Лесновски во книжевната традиција. Скопје, 1996.
Велев 2008: Велев, И. Ракописното наследство од Лесновскиот книжевен центар. – В: Slovo: Towards a Digital Library of South Slavic Manuscripts. (Proceeding of the International conference, 22-26 February 2008, Sofia, Bulgaria). Sofia, 2008, 81-98.
Грозданов 1983: Цв. Грозданов, Портрети на светителите од Македонија од ІХ–ХVІІІ век. Скопје, 1983, 159-180.
Иванов 1931: Иванов, Й. Български старини из Македония. С., 1931. (= фототипно издание 1970).
Лосева 2006: Лосева, О. Молитва над болящим в составе Требника РНБ Q.п.I.24 XIV в. – В: ΚΑΝΙΣΚΙΟΝ. Юбилейный сборник в честь 60-летия профессора Игоря Сергеевича Чичурова. Москва, 2006, 280–302.
Павлова 2008: Павлова, Р. Восточно славянские святые в южно-славянской письменности ХІІІ–ХІV вв./ Pavlova, R. Ostslavische Heilige in südslavischen Kanontexten der Slavia Orthodoxa im 13–14 Jahrhundert. Herausgegeben von Svetlana Mengel. Halle (Saale), 2008.
Павлович 1965: Павловић, Л. Култови лица код Срба и Македонаца. Смедерево, 1965.
Петкович 1965: Петковић, С. Зидно сликарство на подручју Пећке патријаршије 1557–1614. Нови Сад 1965.
Сланкаменац 1925: Сланкаменац, П. Легенде о jужнословенским анахоретима. – Гласник СНД, 1, 1925, 215-233.
Станкова 2009: Станкова, Р. Култът към св. Иван Рилски в сръбската книжнина от ХІІІ–ХV в. – Црквене студиjе, 6, 2009, 193-201.
Стоянович 1903: Стојановић, Љ. Каталог народне библиотеке у Београду. ІV Рукописи и старе штампане књиге. Београд, 1903.
Цонев 1910: Цонев, Б. Опис на ръкописите и старопечатните книги на Народната библиотека в София. Т. І. С., 1910.
Якимовска-Тошик 1997: Jакимовска-Тошиќ, М. Свети Јоаким Осоговски. Скопје, 1997.
