Encyclopaedia Slavica Sanctorum

Наименование: Св. Йоаким Осоговски

Тип памет: Светец

Каноничен тип: Преподобен

Век: XI в.

Коментар: краят на ХІ - началото на ХІІ в.

Място: местността Сарандапор, в планината Осогово

Автор: Радослава Станкова

Описание: Св. Йоаким Осоговски (Сарандапорски), преподобен, отшелник, честван на 16 август. Живял в края на ХІ и началото на ХІІ в. Не се знае откъде е дошъл (от областта Зета, дн. Черна гора, според Ив. Снегаров 1924: 238) за да потърси монашеско убежище. Установил се е за отшелнически живот край местността Сарандапор, в планината Осогово, където през втората половина на ХІІ в. по време на византийското владичество е построен Осоговският манастир. Календарни данни: Най-ранното упоменаване на св. Йоаким е на 16 август в месецослова на българско четириевангелие от ХІІІ в. (в Атинската национална библиотека № 1796) и по-късно в евангелие с апостол (кратък апракос) от началото на ХІV в. (в София, НБКМ № 508, на л. 139 – вж. Дограмаджиева 2010: 209). През ХІІІ в. към почитането св. Йоаким Осоговски и св. Иван Рилски е присъединен и св. Прохор Пшински, за което говори общият тропар в службата за Събота сиропусна в Орбелския триод (РНБ, F.п.І.102 – вж. Попов 1986). Паметта на св. Йоаким е отбелязана в месецословите на библейските книги и в богослужебните книги от ХІІІ–ХІV в. с тропар. С тропар е отбелязан на л. 162 в Румянцевския пролог от края на ХІІІ в. (в Москва, РГБ, ф. 256, Рум. муз. № 319 – вж. Павлова 2008: 118), а през ХV–ХVІ в. в псалтирите с последования с тропар и кондак – в месецословите на псалтири с последования от ХV в. (София, БАН № 3 и ЦИАИ № 8) и от ХVІ в. (в Скопие, НУБ, М–19; в София, НБКМ № 7; в Белград, НБС № 37 – вж. Якимовска-Тошик 1997: 98-100). Култовете към тримата западнобългарски анахорети, последователи на примера на св. Иван Рилски, подвизавали се в сръбско-българската контактна зона “между Рила и Косово” (вж. Богданович 1991: 103), в периода от ХІ до ХІІ в., са чествани в българския църковен календар едва след ХІІІ в. нататък. И тримата пустинници (Прохор Пшински, Йоаким Осоговски и Гавриил Лесновски) са локални светци, обитавали планини. По-късно имената им се свързват с основаването на манастири по местата, където са се подвизавали. Освен това те са и чудотворци–лечители. Проложно (синаксарно) житие за светеца досега не е открито Пространното житие за него е създадено вероятно през ХІV в. и запазено в най-ранен препис от началото на ХV в. В него допълнително са внесени данни за четиримата анахорети като цялостна група (св. Иван Рилски, св. Прохор Пшински, св. Йоаким Осоговски и св. Гавриил Лесновски, вж. съответния Пасаж по Белградския препис от ХVІ–ХVІІ в.). Житието е издадено от Й. Иванов (1931: 405–418) по Белградски препис от ХVІ–ХVІІ в. (Сърбляк, НББ, Рс. 21, изгорял по време на пожара 1941 г. – вж. Богданович 1982: 214, R 621). Препис на това житие за св. Йоаким се намира в сборник в ЦИАИ № 47 (т.нар. Германски сборник), който е съставен от две части: първата част от ХVІІ в. (на лл. 1–66) е посветена на св. Иван Рилски, а втората от ХV в. (на лл. 67–144) е за св. Йоаким Осоговски (вж. Гергова 1994: 78, Томова 2001: 150 и Радославова 2005: 252, бел. 57). Службата за светеца е известна в две редакции. Най-ранната представя адаптация на Службата за св. Евтимий Велики, с канон от Климент Охридски. Запазена е в три преписа от ХІІІ–ХІV в. – в празнични минеи – в София, НБКМ № 113 и Дечани № 32 (издадена от Т. Суботин-Голубович 1992) и в Москва, ГИМ, Хлуд. № 166 (вж. Каталог 1999: 49-50). През ХV в. е създадена рилска компилативна редакция на службата за св. Йоаким Осоговски, повлияна от тази за св. Иван Рилски (вж. Станкова 2010). Запазена е в частта от ХV в. в Германския сборник (ЦИАИ № 47 – вж. Якимовска-Тошик 1997: 119–125) и в още един препис от ХV в. – в празничен миней (в Москва, ГИМ, Хлуд. № 169 – вж. Каталог 1999: 51 и Якимовска-Тошик 1997: 105). Известен е и друг препис на службата от ХVІ в. в рилски ръкопис РМ 2/15 (вж. Райков, Кодов, Христова 1986: 55–57, издадена е от М. Якимовска-Тошик 1997: 149–158). За тези преписи предстои да се изясни към коя ръкописна традиция се отнасят. Само памет без служба е отбелязана в миней за август от ХVІ в. (НБКМ № 153 – вж. Гергова 1996: 33 и Цонев 1910: 106). Молитви: Св. Йоаким се споменава заедно другите трима отшелници (Иван Рилски, Прохор Пшински и Гавриил Лесновски) сред призоваваните на помощ светци в една компилативна апокрифна Молитва за болен, която е открита в сръбски требник от ХІV в. (РНБ Q.п.I.24), преписан от български протограф (Лосева 2006). Култовете към западнобългарските анахорети се развиват по еднакъв или сходен модел, зададен от първия български отшелник св. Иван Рилски, и от модела за изобразяване на раннохристиянските отшелници (вж. Станкова 2009). Те се основават предимно на устни предания и легенди, но поради конкретните културно-исторически обстоятелства (византийско владичество и възобновяване на Българската църква) не са широко разпространени в богослужебната книжнина. Възникват първоначално сред народа, преди да бъдат официално признати от Църквата. Били са поддържани от местното византийско духовенство в периода ХІ–ХІІ в., а официалната канонизация на светците вероятно е утвърдена едва след ХІІІ в., когато Българската църква придобива автокефалност. Богослужебните текстове за западнобългарските анахорети са навлезли в църковния ритуал с много тясно локално приложение в съответните храмове. Локализацията на култовете им се проследява най-ясно чрез стенописните изображения в съответните манастири. Свети места: Осоговският манастир е построен през втората половина на ХІІ в. по време на византийското владичество. По време на кръстоносните походи манастирът попада в рамките на българската държава (при цар Калоян), а от края на ХІІІ в. и през ХІV в. е на територията на държавата на сръбския крал Милутин, сина му крал Стефан Дечански и при цар Душан. До падането под турска власт в началото на ХV в. там са управлявали местните сръбски владетели Деян и Оливер. През 1350 г. в Осоговския манастир се е замонашил известният писател и дипломат Исай Серски, който попаднал там от двора на Неманичите и по-късно отишъл в Света гора, където прекарал остатъка от живота си като стареца Исай. Този манастир е известен и като книжовен център. Там са възникнали и текстовете за прослава на патрона му (вж. Якимовска-Тошик 1997: 24-26, 33-34). Иконография: Преподобният Йоаким Осоговски е изографисан заедно с св. Прохор Пшински в църквата в Старо Нагоричино (около 1317 г.) и в Лесновския манастир (около 1346 г.) (вж. Цв. Грозданов 1983: 173), също и в манастира “Псача” край Крива паланка (около 1358 г.). През ХІV в. е изработена и фреска на св. Йоаким заедно със св. Иван Рилски в Земенския манастир на р. Струма (Иванов 1912: 69). През последните години на ХV в. е изобразен в Погановския манастир с надпис св. Йоаким Сарандапорски. През втората половина на ХVІ в., след възобновяването на Печката патриаршия, с цел да се поднови южнославянската православна църковна традиция по сръбските земи, на западната стена на църквата в манастира Грачаница са изобразени четиримата анахорети (св. Гавриил Лесновски, св. Прохор Пшински и св. Иван Рилски), като е оставено празно място, вероятно за св. Йоаким Осоговски (вж. Якимовска-Тошик 1997: 41). Всички анахорети заедно са изобразени и по-късно при обновяването на Печката патриаршия през ХVІ в. (вж. Петкович 1965: 162-163).

Библиография: Богданович 1982: Богдановић, Д. Инвентар ћирилских рукописа у Jугославиjи (ХI–ХVII века). Београд, 1982. Гергова 1994: Гергова, Е. Пространното житие на Йоаким Осоговски – структурно-типологични наблюдения. – Старобългарска литература, 28/29, 1994, 78-85. Гергова 1996: Гергова, Е. Химнографските произведения за западнобългарските анахорети като белег за култа към тях. – В: Свети места на Балканите. Благоевград, 1996, 31-37. Грозданов 1983: Цв. Грозданов, Портрети на светителите од Македонија од ІХ–ХVІІІ век. Скопје, 1983, 159-180. Дограмаджиева 2010: Дограмаджиева, Е. Месецословните четива в славянските ръкописни евенгелия (Х–ХVІІ в.). = Кирило-Методиевски студии, кн. 19. С., 2010. Иванов 1912: Иванов, Й. Стари църкви в югозападна България. – Изестия на българското археологическо дружество, ІІІ, 1912. Иванов 1931: Иванов, Й. Български старини из Македония. С., 1931. (= фототипно издание 1970). Каталог 1999: Николова, С., М. Йовчева, Т. Попова, Л. Тасева. Българското средновековно културно наследство в сбирката на Алексей Хлудов в Държавния исторически музей в Москва. Каталог. Под общата редакция и с въведение от Св. Николова. С., 1999. Лосева 2006: Лосева, О. Молитва над болящим в составе Требника РНБ Q.п.I.24 XIV в. – В: ΚΑΝΙΣΚΙΟΝ. Юбилейный сборник в честь 60-летия профессора Игоря Сергеевича Чичурова. Москва, 2006, 280–302. Павлова 2008: Павлова, Р. Восточно славянские святые в южно-славянской письменности ХІІІ–ХІV вв./ Pavlova, R. Ostslavische Heilige in südslavischen Kanontexten der Slavia Orthodoxa im 13–14 Jahrhundert. Herausgegeben von Svetlana Mengel. Halle (Saale), 2008. Павлович 1965: Павловић, Л. Култови лица код Срба и Македонаца. Смедерево, 1965. Петкович 1965: Петковић, С. Зидно сликарство на подручју Пећке патријаршије 1557–1614. Нови Сад 1965. Попов 1986: Попов, Г. Прославата на Кирил и Методий в канона за Събота сиропустна. – В: Кирило-Методиевски студии. Кн. 3. С., 1986, 79–90. Радославова 2005: Радославова, Д. Култът към св. Иван Рилски, отразен в българските ръкописи от ХVІІ в. – Във: Филологически изследвания в чест на Климентина Иванова, Старобългарска литература, 33-34, 2005, 247-262. Райков, Кодов, Христова 1986: Райков, Б., Хр. Кодов, Б. Христова. Славянски ръкописи в Рилския манастир. Т. 1. С., 1986. Сланкаменац 1925: Сланкаменац, П. Легенде о jужнословенским анахоретима. – Гласник СНД, 1, 1925, 215-233. Снегаров 1924: Снегаров, Ив. История на Охридската архиепископия. Т. 1. С., 1924. Станкова 2009: Станкова, Р. Култът към св. Иван Рилски в сръбската книжнина от ХІІІ–ХV в. – Црквене студиjе, 6, 2009, 193-201. Станкова 2010: Станкова, Р. Новоизводната редакция на рилската служба за пренасянето на мощите на св. Иван Рилски с компилативен канон в южнославянски преписи от ХV–ХVІ в. – Palaeobulgarica, ХХХІV, 2010, 2, 42-66. Суботин-Голубович 1992: Суботин-Голубовић, Т. Две службе св. Jоакиму Осоговском. – Археографски прилози, 14, 1992, 105-134. Томова 2001: Томова, Е. Пространното житие на свети Иван Рилски от Георги Скилица в ръкописните сборници от XV–XVIII в. – В: Традиция. Приемственост. Новаторство. В памет на Петър Динеков. С., 2001, 146–157. Трифонова 1998: Трифонова, Р. Манастирски средища и монашеска книжнина в Сърбия и България през ХIII в. – В: Медиевистика и културна антропология. Сборник в чест на 40-годишната творческа дейност на проф. Донка Петканова. С., 1998, 291-306. Цонев 1910: Цонев, Б. Опис на ръкописите и старопечатните книги на Народната библиотека в София. Т. І. С., 1910. Якимовска-Тошик 1997: Jакимовска-Тошиќ, М. Свети Јоаким Осоговски. Скопје, 1997.