Наименование: Св. Иларион Велики
Тип памет: Светец
Каноничен тип: Преподобен
Век: IV в.
Владетел: Константин Велики, Юлиан Отстъпник, Констанций ІІ.
Коментар: † 372 г.
Място: Палестина, Далмация, Сицилия, Кипър
Автор: Ирина Кузидова-Караджинова, Мария Йовчева
Описание: Преподобният Иларион Велики (291, Табата, южно от Газа, Палестина – † 371 г., Кипър) е един от големите отшелници и чудотворци на ІV в., смятан за основател на монашеството в Палестина. Основен извор за живота на светеца е пространното житие, дело на Йероним Блажени (Vita Sancti Hilarionis – в: Migne, J.P. Patrologia Latina. Vol. 23, col. 29–54), който черпи сведения от недостигнало до нас кратко писмо-похвала на еп. Епифаний Кипърски. На свой ред Созомен в Historia ecclesiastica (III,14; V,10,15) използва Йеронимовото житие, но и допълва с нови данни сведенията за светеца. Според данни от агиографския текст той е роден в семейство на езичници, получил образование в Александрия, където приема кръщение и, привлечен от славата на св. Антоний Велики, служи няколко месеца в послушание при него. Скоро след това се връща у дома, раздава на бедните имота на починалите си родители и се усамотява в пещера, недалеч от Маюма. Там прекарва 22 години в строго аскетическо въздържание и се прочува из цяла Палестина. Към него започват да прииждат множество хора, просещи изцеление на своите недъзи. Излекуваните по чудесен начин езичници приемат християнската вяра, а около светеца се натрупват големи групи от поклонници. Появяват се първите манастири в Палестина, вдъхновени от примера на ИВ. Иларион посещава регулярно новосформираните монашески общности и проповядва сред тях като духовен лидер. Изпълнен с тъга по изгубеното отшелническо уединение напуска братята и пътува из Египет. Посещава мястото, където покойният вече Антоний е пустинножителствал. По времето на Юлиан Отстъпник е преследван с обвинение за магьосничество, а манастирът му е разрушен. След преодоляването на езическата реставрация се заселва в либийска пустиня. Не се задържа на едно място и непрекъснато пътува, заради бързо разпространяващата му се слава на изцелител и чудотворец. Търсейки уединение, бяга в Сицилия, след това – в Далмация, където унищожава с молитви змей (огромна змия) и укротява морска стихия. Стига до Цикладските острови и накрая се установява в Кипър, недалеч от Пафос. След известно време предусеща смъртта си, дава указания за погребването си и завещава символичните си притежания (собственоръчно изписано евангелие, своята риза и кукул) на своите най-близки ученици. След смъртта му неговото тяло е пазено денонощно от кипърски християни, за да не бъде откраднато и отнесено другаде за поклонение. Исихий, най-близкият ученик на ИВ, след десетмесечен престой до лобното място, успява тайно да пренесе мощите в Иларионовия манастир в Маюма палестинска. Така Кипър и Палестина стават двете ключови места на поддържане на култа към Иларион. Почитта към св. Иларион Велики е засвидетелствана в Антиохия, Александрия, Константинопол, Светите земи, както и сред славянския свят. Култът към светеца е силен и в Хърватска, като причините за голямата му популярност са както почитта към автора на житието (Йероним е роден в Стридон, Далмация), така и устойчивостта на легендата за унищожаване на дракон в Епидавър (дн. Цавтат, до Дубровник), обвързана с чудотворството на ИВ (Badurina-Stipčević 2004). Календари Както в православната, така и в римо-католическата традиция паметта на св. Иларион Велики се чества на 21 октомври. Под тази дата архим. Сергий (1901: Т.2, 335–336) посочва като главен източник за деянията на светеца пространното житие от Йероним и не отбелязва други дни на почитание, въпреки че споменава за пренасяне на мощите на преподобния. Тази дата е отбелязана в календарите на библейските и литургичните книги. Най-ранните преписите на константинополските синаксари съдържат кратки житиеписни бележки за преподобния (Дмитриевский 1: 15; Delehaye 1902: col. 153–154; Mateos 1962: 72–74). Светецът е споменат редовно и в средновековните южнославянски староизводни и новоизводни евангелия и апостоли (вж. Дограмаджиева 2009: 91; Христова-Шомова 2012). На 21 октомври неговата памет е отбелязана и в църковните устави както от студийската (Дмитриевский 1: 297–298; Arranz 1969: 41–42; Пентковский 2001: 290), така и от йерусалимската редакция, срв. един от най-ранните преписи Sinait. gr. 1096 от XII в. (Дмитриевский 3: 31), а така също и българските кодекси от ХІV в. ЦИАИ 44 (с. 165–166) и № 13 от Библиотеката на Йерусалимската гръцка патриаршия (л. 35v) и сръбския Никодимов типик от XIV в. (Никодимов типик 2004–2007, л. 52v–53a). Под 4 декември св. Иларион е изобразен в стенописните менологии в Старо Нагоричино от 1317 г., Дечани (1348–1350 г.), Будимля (втора пол. на XIV в.), Козия (1386 г.), Печ (1561 г.), Пелиново (1717–1718 г.) (Мијовић 1973: 265, 324, 347, 351, 364, 379). Наративи Във византийската традиция са известни пет пространни жития за ИВ: BHG 751z, BHG 752, BHG 753, BHG 754 и BHG 755 (Halkin 1957: 211-212). От тях на славянски език са преведени само едно дометафрастово (BHG 753 ) и метафрастовото (BHG 755). Именно този текст (BHG 755) с нач. Ἐν Παλαιστίνῃ πόλις οὐρανόθεν (Въ палестинѣ градъ ѥсть) е посочен в указанията за службата на св. Иларион в уставите от студийски и йерусалимски тип (Дмитриевский 1: 297–298; Arranz 1969: 42; Пентковский 2001: 290). Старобългарският превод на пространното житие на св. Иларион Велики е направен от т.нар. втора редакция на свободния гръцки превод на Йеронимовия текст и съответства на BHG 753. Гръцкият текст е издаден от Ruth French Strout в изследването и “Тhe Greek versions of Jerome’s Vita Sancti Hilarionis” (1943: 306–416), а интерполиран епизод от него е публикуван по-рано у Παπαδόπουλος-Κεραμεύς 1898: 103–113. Гръцкото житие е преведено в България по всяка вероятност едновременно с житията на св. Антоний Велики и св. Панкратий Тавроменийски. Аргументи за ранното датиране на превода и отнасянето му към преславския житиен репертоар са както езиковите особености и архаичната лексика, съхранена в преписите от и след ХІV в., така и старинността на съставите, в които то се помества. (Кузидова-Караджинова 2012: 326–337; Кузидова (под печат)). До нас са достигнали следните южнославянски преписи на житието от Йероним: в панегирик Гилф. 56 от РНБ, 1509 г. (л. 199r–229v), в чети-минеи НБКМ 1039, средата на XIV в. (л. 226, стълб. b–242 стълб. d), Цетине 20, посл. четвърт на ХІV в., между 1370–1380 г. (л. 82r–121v), ХАЗУ ZІІІс24, трета четвърт на ХІV в. (л. 131, стълб. c–139 стълб. d), Дечани 94, средата на ХІV в. (л. 239r–259v), Драгомирна 700, посл. четвърт на ХV в. (л. 246v–276r), НБС 59, 1614–1625 г. (л. 231r–241v) и в пролог Погод. 629 от РНБ, трета четв. на ХVІІ в. (л. 86r–112v). Пространно житие на св. Иларион Велики по ръкопис Цетине 20, ХІV в. Житието на Иларион Велики е съхранено и в източнославянски преписи: миней Йосиф.-Волокол. 591 от РГБ, ХVІ в. (л. 180v–217r), Йосиф.-Волокол. 113.629 от РГБ, 1537 г. (л. 244r–292r); Егор. 279 от РГБ (л. 103v–125r); Троиц.-Серг. 684 от РГБ, ХVІ в. (л. 34r–82r; преписът е достъпен онлайн (http://www.stsl.ru/manuscripts/medium.php?col=1&manuscript=684), както и в издание на Лëннгрен 2002: 78–158); Троиц.-Серг. 755 от РГБ, ХV в. (л. 291r–347v; преписът е достъпен онлайн (http://www.stsl.ru/manuscripts/medium.php?col=1&manuscript=755); Кир.-Белоз. 19/1258 от РНБ, 1458–1470 г. (л. 234r–297r); Погод. 71б от РНБ, втор. пол. ХІV в. (л. 32а–49б); чети-миней за октомври Соф. 1385 от РНБ, края на ХV в. (л. 311r– л. 350r); Солов. 501/520 от РНБ, 1562–1569 г. (л. 456v–505v); Солов. 814/924 от РНБ, 1627 г. (л. 106v–162r); Соф. 1318 от РНБ, ХVІ в. (л. 368r–379v), Великите чети-минеи – Великия минеи четии, октябрь, дни 19-31, СПб, 1880, col. 1682–1732, с разночетения и допълнения (пак там, ВМЧ, Приложения 2, col. 2110-2144) по Кир.-Белоз. 19/1258, РНБ. Условно може да се твърди, че в южнославянската книжнина навлиза и метафрастовата версия на Житието на Иларион, която произхожда от гръцкия текст BHG 755. Тя е известна по единствен препис в южнославянски календарни сборници в сръбски чети-миней Хил. 440, 1624 г. (л. 188а–210а). В действителност обаче в този ръкопис само първите 16 (вкл.) епизода са превод от метафрастовия текст, останалите следват дословно старобългарския превод, познат от староизводните чети-минеи (Иванова 2008: 259; Кузидова-Караджинова 2012: 193–218) Проложни жития Празникът на св. Иларион на 21 октомври е отбелязан с проложно четиво в по-късните преписи на Константинополските синаксари (Delehaye 1902: col. 153–154). В славянския Прост пролог на този ден е поместено кратко житие с нач.: Прѣподобьнъіи отьць иларионъ. бѣше при костандинѣ великомь, например в българските кодекси Станиславов (Лесновски) пролог от 1330 г. (изд. Павлова, Желязкова 1999: 97), Лесновски Ковачевичев пролог, между 1330–1340 (изд. Велев 2004, л. 27v–28r) и пролог БАН 73, ХІІІ в. (л. 15r, фрагмент), а също и в руския Соф. 1324 от РНБ, ХІІ–ХІІІ в. (изд. Славяно-русский пролог 2010: 236–237, с референции към гръцките текстове у Delehaye 1902 и от ръкописните синаксари D. gr. 240 [ЦСВП „Ив. Дуйчев“] от Х–ХІ в. и Vatic. gr. 2046 от ХІІ в.). Този текст според справочника на О. Творогов е известен по 8 източнославянски преписа (Творогов 2008: 61). Това са: СПб ДА, А.І.264, Т.1, л. 63б; БРАН 31.6.30, л.106; Греб. 2, л. 93б; Мих. F. 222, л. 120v; ОСРК: F.І.311, л. 146б; F.I. 756, л.61б; F.I.903, л. 87б; Пог. 601, л. 148. Четиво за св. Иларион Велики от Простия пролог (Лесновски пролог). В търновската версия на Стишния пролог паметта на св. Иларион е отбелязана на 21 октомври със стихове и житие (Петков 2000: 149, 267; Петков, Спасова 2009: 65). Четиво за св. Иларион Велики от търновската версия на Стишния пролог Служби: От службите във византийските източници са познати три канона за св. Иларион Велики. Единият, за 2-и глас, с нач. нач. Τὸν φωσφόρον καὶ φωτοειδῆ, βίον σου Μακάριε, съдържа акростих Τὸ φαιδρὸν ὑμνῶ, παμμάκαρ, σῶν θαυμάτων. За негов автор се приема Теофан Начертани. Този канон се разпространява широко в гръцките ръкописи (посочен е и в указанията на Студийско-Алексиевския и Евергетидския устав, вж. Дмитриевский 1: 297–298; Пентковский 2001: 290) и влиза в печатното гръцко издание на октомврийския Миней (на адрес: http://analogion.gr/glt/texts/Oct/21.uni.htm). Вторият, за 5-и глас, е анонимен. Познат е само по един повреден препис в Crypt. Δ.α.XIII (XI в.), като началото му не е запазено (изд. AHG 2: 254–260, 430–431). Третият канон, за 5-и глас, с нач. нач. Λάμψον μοι οὐρανόθεν, Χριστέ, съдържа фразов акростих ῾Ιλαρίωνος τὸ σεπτὸν κῦδος τῶν μοναζόντων στέψωμεν ἡ πληθύς и именен акростих Προκοπίου в богородичните тропари; познат е само по един препис в миней Sinait. Gr. 554 от (Παπαλιοπούλου-Φωτοπούλου 1996: 62–63, № 120). Славянският превод на службата за св. Иларион (със седален, 3 стихири и канона на Теофан за 2-и глас с нач. Свѣтоносьно и свѣтовидьно. житиѥ твоѥ бл҃жне) е засвидетелстван още в най-старите служебни минеи за октомври, източнославянски по произход, в чиято основа лежат български протографи, например в Син. тип. 89 от РГАДА, 1096 г. (л. 79v–81v), Син. 160 от ГИМ, XII в. (л. 157v–165r) и др. (изд. по кодекса от 1096 г. вж. у Ягич 1886: 147–154, с разночетения по други ранни източнославянски преписи). Същата версия на службата се намира и в сръбските служебни минеи Братков, в частта от XIII в. (НБС 647, л. 104v–106v) и Унд. 75 от РГБ от XIV в. (стълб. 83b–85a; след 6-а песен е вмъкнато и проложното четиво за светеца). Съкратен вариант на службата за св. Иларион (само с тропар и стихира за 6-и глас) съдържа българският миней F.п.I.72 от XIV в. (л. 39r). В рамките на кардиналните реформи на южнославянските богослужебни корпуси през XIV в., в съответствие с йерусалимския тип устави, възникват новоизводни версии на службата за св. Иларион, в чиято основа заляга отново канонът на Теофан за 2-и глас. Едната, близка по състав и текст до староизводните източници, е отразена в българския миней НМРМ 2/17, трета четв. на XV в. (л. 96v–100v). Друга версия на службата, с различен и съкратен състав на вечернята, е поместена в българския миней НМРМ 2/16, 70-те г. на XV в. (л. 154r–159v) и в църковнославянските печатни октомврийски минеи още от най-ранните им издания (вж. http://www.orthlib.info/Menaia/Rjadovaja-Minea/02-October/oct21.pdf).
Библиография: Дмитриевский 1–3: Дмитриевский, А. Описание литургических рукописей, хранящихся в библиотеках Православного Востока. Киев, 1895–1917. Т. 1: ΤΥΠΙΚΑ. 1895. T. 2: ΕΥΧΟΛΟΓΙΟΝ. 1901. Т. 3: ΤΥΠΙΚΑ. Часть 2. 1917. Дограмаджиева 2009: Дограмаджиева, Е. Месецословните четива в славянските ръкописни евангелия (X–XVII в.). С., 2009 (= Кирило-Методиевски студии. Кн. 19). Иванова 2008: Иванова, Кл. Bibliotheca hagiographica Balcano-Slavica. С., 2008, 257–260. Кузидова-Караджинова 2012: Кузидова-Караджинова, И. Осмисляйки превода: старобългарските версии на Житието на св. Иларион Велики от Йероним Блажени. – В: Археографски прилози. Т. 33, 2012, 193–218. Кузидова-Караджинова 2012: Кузидова-Караджинова, И. Наблюдения върху лексиката на старобългарския превод на Житието на св. Иларион Велики от Йероним Блажени. – Преславска книжовна школа. Т. 12, 2012, 326–337. Кузидова (под печат): Кузидова, И. Житието на св. Иларион Велики в южнославянските староизводни чети-минеи. – Във: Wiener Slawistischer Almanach. Лëннгрен 2002: Лëннгрен, Т. Соборник Нила Сорскаго. Част ІІ. Москва, „Языки славянской культуры”, 2002, 78–158. Мијовић 1973: Мијовић, П. Менолог. Историјско-уметничка истраживања. Београд, 1973. Никодимов типик 2004–2007: Типик архиепископа Никодима. Књ. 1–2. Београд, 2004–2007. Павлова, Желязкова 1999: Павлова, Р., В. Желязкова. Станиславов (Лесновски) пролог от 1330 г. С., 1999. Памятники славяно-русской письменности изданные археографическою коммиссиею. І. Великия минеи четии. Октябрь, дни 19-31. СПб, 1880, col. 1682-1732. Пентковский 2001: Пентковский, А. Типикон патриарха Алексея Студита в Византии и на Руси. М., 2001. Петков 2000: Петков, Г. Стишният пролог в старата българска, сръбска и руска литература (XIV–XV век). Пловдив, 2000. Петков, Спасова 2009: Петков, Г., М. Спасова. Търновската редакция на Стишния пролог. Текстове. Лексикален индекс. Т. 2, месец октомври. Пловдив, 2009. Сергий 1–3: Сергий, архиеп. Полный месяцеслов Востока. 1. Восточная агиология. 2. Святой Восток. 3. Святой Восток. Москва, 1997 (репринт по 2 изд. Владимир, 1901). Славяно-русский Пролог 2010: Славяно-русский Пролог по древнейшим спискам. Синаксарь (житийная часть Пролога краткой редакции) за сентябрь–февраль. Т. 1: Текст и комментарии. Изд. подг. Л. Прокопенко, В. Желязкова, В. Крысько, О. Шевчук, И. Ладыженский; под ред. В. Крысько. М., 2010. Творогов 2008: Творогов, О. Переводные жития в русской книжности XI–XV веков. Каталог. М.–СПб., 2008. Христова-Шомова 2012: Христова-Шомова, И. Служебният Апостол в славянската ръкописна традиция. Т. 2. Изследване на синаксарите. С., 2012. Ягич 1886: Ягич, И. Служебные минеи за сентябрь, октябрь и ноябрь в церковнославянском переводе по русским рукописям 1095–1097 г. СПб., 1886. Adamik 1995: Adamik, T. The influence of the apocryphal Acts of Jerome's Lives of Saints. – Apocryphal Acts of John. Ed. by Jan N. Bremmer. Kampen, 1995, 171–182. Adkin 2000: Adkin, N. Two Further Echoes of Sallust's Histories in Jerome (Vita Hilarionis 22,3 and 30,2)? – Vetera Christianorum, 37, 2000, fasc. 2, Bari, 209–215. AHG 2: Analecta Hymnica Graeca e codicibus eruta Italiae Inferioris. I. Schirò consilio et ductu editа. Vol. II. Canones Octobris. Ada Debiasi Gonzato collegit et instruxit. Roma, 1979. Arranz 1969: Arranz, М. Le Typicon du monastère du Saint-Sauveur à Messine. Codex Messinensis gr. 115 (= Orientalia Christiana Analecta. Т. 185). Roma, 1969. Badurina-Stipčević 2002–2003: Badurina-Stipčević, V. Legenda o sv. Hilarionu Opatu u hrvatskoglagoljskim brevijarima. – Slovo, 2002–2003, 52–53, 27–40. Badurina-Stipčević 2008: Badurina-Stipčević, V., V. Grubišić. Jeronimove hagiografie. (= Kršćanska sadašnjos, Svezak 26). Zagreb, 2008. Bitton-Ashkelony, Kofsky 2000: Bitton-Ashkelony, B., A. Kofsky. Gazan monasticismin the fourth-sixth centuries: from anchoritic to cenobitic. – Proche Oríent Chrétíen, 50, 2000, Fasc. 1–2, 14–62. Bitton-Ashkelony, Kofsky 2006: Bitton-Ashkelony, B., A. Kofsky. The monastic school of Gaza. (= Supplement to Vigiliae Christianae, Vol. 78). Leiden–Boston, 2006. Burrus 2001: Burrus, V. Queer Lives of Saints: Jerome's Hagiography. – Journal of the History of Sexuality, 10, 2001, 3/4 (July/October), 442–479. Coleiro 1999 [1957]: Coleiro, E. St. Jerome's Lives of the Hermits. Vigiliae Christianae, Vol. 11 [1957]. Amsterdam, North-Holland Publishing Company. [Reprint 1999], 161–178. Delehaye 1902: Delehaye, H. Synaxarium Ecclesiae Constantinopolitanae e Codice Sirmondiano nunc Berolinensi. Bruxelles, 1902 (= Propylaeum ad Acta Sanctorum Novembris). Dölger 1929: Dölger, F. Der heilige Hilarion und der heidnische Rennfahrer aus Gaza. – Antike und Christentum. Kultur- und religionsgeschichtliche Studien, Bd. 1. Münster, 1929, 212–214. Dölger 1929: Dölger, F. Ein christlicher Rennstallbesitzer aus Maiuma beim heiligen Hilarion. – Antike und Christentum. Kultur- und religionsgeschichtliche Studien, Bd. 1. Münster, 1929, 215–220. Fisher 1982: Fisher, E. Greek translation of Latin literature in the fourth century A.D. – Later Greek literature. (= Yale Classical Studies, Vol. 27). Cambridge, 1982, 173–215. Fuhrmann 1977: Fuhrmann, M. Die Mönchsgeschichten des Hieronymus. Formexperimente in erzählender Literatur. – Christianisme et formes littéraires de l'antiquité tardive en occident. (= Entretiens sur l'antiquité classique 23). Genève, 1977, 41–99. Halkin 1957: Halkin, Fr. Bibliotheca hagiografica graeca, I-III, Bruxelles, 1957, 211–212. Harvey 2005: Harvey, P., JR. Jerome dedicates his Vita Hilarionis. – Vigiliae Christianae, 59, 2005, № 3, 286–297. Kech 1977: Kech, H. Hagiographie als Christliche Unterhaltungsliteratur. Studien zum Phänomen des Erbaulichen anhand der Mönchsviten des hl. Hiernomymus (= Göppinger Arbeiten zur Germanistik № 225). Göppingen, 1977. Mateos 1962: Mateos, J. Le Typicon de la Grande église. Ms. Sainte-Croix n° 40, X-e siècle. T. 1. Le Cycle des Douze mois. Roma, 1962 (= Orientalia Christiana Analecta. T. 165). Migne, J.P. Patrologia Latina. 1815–1875, Vol. 23, col. 29–54 [Vita Sancti Hilarionis]. Nehrin 2003: Nehrin, P. Jerome's Vita Hilarionis. A Rhetorical Analyses of its Structure. – Augustinianum, Roma, XLIII, 2003, 417–434. Oldfather 1943: Oldfather, W. Studies in the Text Tradition of St. Jerome’s Vitae Patrum. Edit. by William Abbott Oldfather. Urbana, 1943. Plesch 1910: Plesch, J. Die Originalität und literarische Form der Mönchsbiographien des hl. Hieronymus. München, Kgl. Hof- und Universitäts-Buchdruckerei von Dr. C. Wolf & Sohn. 1910. Reinhart 2006: Reinhart, J. Kirchenslavisch кисерь ‘Bimsstein’. – Wiener Slavistisches Jahrbuch, 2006, 52, 147–152. Rubenson 2000: Rubenson, S. Philosophy and Simplicity: the Problem of Classical Education in Early Christian Biography. – In: Thomas Hägg and Philip Rousseau, eds. Greek biography and panegyric in Late Antiquity. (= The Transformation of the Classical Heritage. 2000, Vol. XXXI. Berkeley–Los Angeles–London,), 110–139. Strout 1943: Strout, R. F. Тhe Greek versions of Jerome’s Vita Sancti Hilarionis – In: Studies in the Text Tradition of St. Jerome’s Vitae Patrum. Edit. by William Abbott Oldfather. Urbana, 1943, 306–416. Weingarten 2005: Weingarten, S. The Saint's Saint. Hagiography and Geography in Jerome. (Ancient Judaism and Early Christianity, 58), Leiden-Boston, 2005. Παπαδόπουλος-Κεραμεύς 1898: Παπαδόπουλος-Κεραμεύς, Α. 'Ανάλεκτα ίεροσολυμιτικής σταχυολογίας. Τ. 5. Εν Πετρουπολει, 1898. Παπαλιοπούλου-Φωτοπούλου 1996: Παπαλιοπούλου-Φωτοπούλου, Ε. Ταμεῖον ἀνεκδοτῶν βυζαντινῶν ᾀσματκῶν κανόνων. 1. Κανόνες Μηναῖων. ᾽Αϑῆναι, 1996.