Encyclopaedia Slavica Sanctorum

Наименование: Св. Климент Римски

Тип памет: Светец

Каноничен тип: Мъченик

Век: I в.

Коментар: † 101 г.

Място: Рим и Херсон

Автор: Искра Христова-Шомова

Описание: Св. Климент Римски Св. Климент Римски живял през І в., бил от семейство на римски патриции. След корабокрушение родителите и двамата му братя изчезнали безследно. Климент страдал за семейството си и размишлявал за преходността на този свят. Запознал се с апостол Варнава и от него приел християнството. След това се случило чудо: намерил всичките си роднини живи и невредими. Те също станали ревностни християни. По-късно бил ученик на апостол Петър и поставен лично от него за глава на Римската църква. Бил заточен от римските власти в Херсон, където основал християнска община и проповядвал Благата вест, заради което бил убит през 100 или 101 г., хвърлен в морето с тежка каменна котва на врата. Хр. Кодов отбелязва, че сведението за неговото херсонско заточение е легендарно и тук става дума за смесване с друг местен мъченик Климент (Климент Охридски ІІІ: 150). По време на херсонската си мисия светите братя Кирил и Методий открили мощите му в морето и по-късно ги занесли в Рим, където те почиват и досега, в базиликата „Сан Клементе”. В гръцките ръкописи и старопечатни книги паметта на св. Климент Римски се дава на различни дати – 23, 24 или 25 ноември, но най-често на 24. В славянската практика паметта му винаги се посочва на 25 ноември, с изключение на няколко ранни паметника, в които е отбелязана на 23, което се смята за влияние на западната практика (вж. при Апостоли и Евангелия). В Драгановия миней и миней F.п.І.72 паметта е посочена и на двете дати, но на 23 ноември е отбелязано само името Климент, а на 25 ноември е даден и тропар. Агиографски наративи. В гръцката традиция са известни няколко варианта на Мъчение на св. Климент (BHG 344-350), както и Чудеса на св. Климент (BHG 351). В славянски превод е известно неговото Мъчение, което съответства на BHG 349. (Иванова 2008: 321-322). Кл. Иванова разграничава два варианта. Първият се пази в два преписа: сръбски чети-миней за септември ноември от ХІV в., писан с рашки правопис, пазен в Архив на ХАЗУ под № ІІІс24; чети миней за ноември от ХVІІ в., писан с ресавски правопис, пачен в Хилендарския манастир под № 441. Вторият вариант се пази в три преписа: в среднобългарски сборник от ХІV в., пазен в Зографския манастир под № 19; в среднобългарски чети-миней за ноември от ХІV в., пазен в Зографския манастир под № 94; в молдавски чети-миней за ноември от ХVІ в., пазен в ... под №3170, с липсващи листове. Това Мъчение е включено и във Великите Макариеви чети-минеи. Текстовете и преписите са описани в BHBS (Иванова 2008: 321-322). Житие на св. Климент Римски в Простия пролог. Житие на св. Климент Римски в Стишния пролог. Слова. Има Похвално слово за св. Климент Римски от св. Климент Охридски, от което са известни 26 преписа от ХІV до ХІХ в. Най-ранните са в руски сборник от ХІV в. (ГИМ, Чуд. 20) и в сръбски чети-миней за септември-ноември от ХІV в. (САНУ №ІІІ). Открито е в средата на ХІХ в. приблизително по едно и също време от В. М. Ундолски и П. Й. Шафарик. Издавано е многократно. Издание с коментар и разночетения и снимки от Чудовския препис има в Климент Охридски І: 292-304. Издание в нормализиран вид с паралелен превод на новобългарски има в Климент Охридски 2008: 279-290). Служби. Известни са пет гръцки канона за св. Климент Римски (вж. Παπαλιοπούλου-Φωτοππούλου 1996: 104-105; Йовчева 2002: 106). Три от тях имат славянски превод: на Йосиф Химнописец, на Теофан Начертани и на Климент Студит. В канона на Йосиф Химнописец се говори за св. Климент като за пастир и ученик на апостол Петър, просвещавал народите и прогонвал езичниците от изток до запад, като в канона на Климент Студит се споменава и за чудото с детето, оживяло сред морето, за което се говори и в Похвално слово за св. Климент Римски от св. Климент Охридски. В другите два канона се възпяват и светите му мощи. За разпространението и състава на службите в славянските минеи вж. Христова-Шомова 2008а. Канонът на Йосиф има два ранни славянски превода. За разпространението и състава на службите в славянските минеи вж. Христова-Шомова 2008а. Единият е запазен в руския празничен миней от ХІ-ХІІ в. Илина книга, пазен в РГАДА, в сбирката на Синодалната типография под № 131 (вж. изданията Крысько 2005; Верещагин 2006), а другият – в руския служебен миней за ноември от 1097 г., пазен в РГАДА, в сбирката на Синодалната типография под № 91, в руски служебен миней за ноември от последната четвърт на ХІІ в., пазен в ГИМ, в Синодалната сбирка под № 161 (вж. Горский, Невоструев 1917: 22-34; Шульгина 2007), в Зографския миней №53 (Зограф І. е. 7), в сръбски ръкопис от първата половина на ХІІІ в., в руски ръкопис от 1425 г., служебен миней за ноември и декември, пазен в ГИМ, в в Синодалната сбирка под № 173 (вж. Горский, Невоструев 1917: 88-94), в ръкопис №139 от НБКМ, служебен миней за ноември от ХVІ в., писан с ресавски правопис (вж. Цонев 1910: 99). Три песни от този канон са дадени и в ръкопис №160 от НБКМ (вж. Цонев 1910: 109), руски миней от ХVІ в., в който има само проложно житие, а след него - седма, осма и девета песен от канона, но не липсват листове, толкова текст е включил книжовникът. Сравнение между двата превода вж. в Христова-Шомова 2008). Канон за св. Климент Римски от св. Йосиф Песнописец, първи превод. Канон за св. Климент Римски от св. Йосиф Песнописец, втори превод. Канонът на Климент Студит се открива само в среднобългарския Скопски миней от ХІІІ в., пазен в НБКМ под № 522. Той е публикуван от Боню Ангелов (Ангелов 1958). Канонът на св. Теофан Начертани е включен в новоизводната служба и се открива във всички новоизводни служебни минеи за ноември, както български, така и сръбски и руски, а също и в старопечатните гръцки и славянски служебни минеи. Той се използва в богослужението и сега, както в гръцката, така и в православната славянска практика. На вечерния дял се дават три стихири, които са едни и същи за староизводните и новоизводните минеи, но са в различни преводи. Между двата превода има редица лексикални и синтактични разлики: прилагателно животьна срещу родителен падеж жизни за гръцки родителен падеж τῆς ζωῆς; грозновиѥ срещу гроздиѥ за βότρυς; оучениꙗ срещу повелѣниꙗ за δόγματα; истачати срещу капати за ἀποστάζω; божии срещу божьствьнъ за ϑεῖος; възвеселити срещу веселити за κατευφραίνω; вѣрьнъ срещу благочьстивъ за εὐσεβής; съществителното богоносъ срещу прилагателното богоносьнъ за ϑεοφόρος; мъногострастьнъ срещу вьсеблаженъ (тук очевидно в гръцките източници е имало различни думи: πολύαϑλος в източника на първия превод срещу παμμακάριστος в източника на втория). Преводът на стихирите в новоизводните минеи има две редакции: южнославянска и източнославянска, които се различават на две места. В южнославянската стои причастие бывъ, а в руската – перфект былъ еси, който вероятно е вторичен, защото причастията често се заменят с лична глаголна форма или с перфект, но много рядко перфектът се заменя с причастие. В началото на стихирата има игра на думи с името на светеца. Думата κλῆμα означава `лоза`, а също и `лозова клонка` или само `клонка, калем`. Затова и в службите за св. Климент непрекъснато присъства образът на лозата. Изразът κλῆμα τῆς ἀμπέλου също означава `лозова клонка`. В превода лоза винограда се получава тавтология., която в южнославянската версия е избегната и преводът с розга винограда вече е съвсем точен и изискан. Този превод е в духа на прецизацията на атонската редакция. В руската версия стои лоза винограда, също като в по-ранния превод. Трудно е да се каже кой вариант е първичен, но е вероятно първоначалният превод да е бил с лоза винограда и с бывъ, а после на южнославянска почва началният израз да е редактиран на розга винограда, а в източнославянска среда причастието бывъ да е заменено с живата перфектна форма былъ еси. В староизводните славянски апостоли последователно се помества тропар за св. Климент Римски, който е оригинален славянски. Вероятно това е първата словянска творба, написана за римския светец. Този тропар изглежда е написан от първоучителите при съставянето на първия славянски календар (вж. Христова-Шомова 2008а; 2012). Славянски тропар за св. Климент Римски според апостоли и минеи. Има и една оригинална славянска служба за св. Климент Римски – това е службата за пренасянето на мощите му (вж. за нея на 30 януари).

Библиография: Ангелов 1958: Ангелов, Б. Канон на Климент Римски. – В: Ангелов, Б. Из старата българска, руска и сръбска литература. С., 1958, 7-18. Верещагин 2006: Ильина книга. Древнейший славянский богослужебный сборник. Факсимильное воспроизведение рукописи. Билинеарно-спатическое издание источника с филолого-богословским комментарием. Подготовил Е. М. Верещагин. Москва, 2006. Горский, Невоструев 1917: Горский А., К. Невоструев. Описание славянских рукописей Московской синодальной библиотеки. Книги богослужебные. Москва, 1917. Йовчева 2002: Йовчева, М. Гимнографическое наследие Кирилло-Мефодиевских учеников в русской книжности. – Древняя Русь, 2 (8), 2002, 100-112. Иванов 1931: Иванов, Й. Български старини из Македония. София, 1931. Иванова 2008: Иванова, Кл. Bibliotheca Hagiographica Balcano-Slavica. София, 2008. Климент Охридски І. Събрани съчинения. Т. 1. София, 1970. Климент Охридски 2008: Климент Охридски. Слова и служби. София, 2008. Крысько 2005: Ильина книга. Рукопись РГАДА, Тип. 131. Лингвистическое издание, подготовка греческого текста, комментарии, словоуказатели В. Б. Крыско. Москва, 2005. Павлова, Желязкова 1999: Станиславов (Лесновски) пролог от 1330 година. Румяна Павлова: Увод и научно разчитане на текста. Веселка Желязкова: Научно разчитане на текста. Календар. София, 1999. Петков, Спасова 2009: Търновската редакция на Стишния пролог. Текстове. Лексикален индекс. Т. ІІІ. Месец ноември. Пловдив, 2009. Райков, Кожухаров, Миклас, Кодов 1994: Райков, Б., Ст. Кожухаров, Х. Миклас, Хр. Кодов. Каталог на славянските ръкописи в библиотеката на Зографския манастир в Света гора. С., 1994. Славяно-русский Пролог 2010: Славяно-русский Пролог по древнейшим спискам. Том І. Издание подготовили Л. В. Прокопенко, В. Желязкова, В. Б. Крысько, О. П. Шевчук, И. М. Ладыженский. Под редакцией В. Б. Крысько. Москва, 2010. Стоянов, Кодов 1964: Стоянов М., Хр. Кодов. Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека. Т. 3. С., 1964. Христова-Шомова 2008: Христова-Шомова, И. Ранните славянски преводи на Канона за св. Климент Римски от Йосиф Химнописец. – В: Преславска книжовна школа. Т. Х, 2008, 72-96. Христова-Шомова 2008а: Христова-Шомова, И. Службите за св. Климент Римски в славянските минеи. В: Богослужебните книги. Познати и непознати. Материали от научната канференция „Методологически проблеми по описаниете на богослужебните книги”, посветена на светлата памет на проф. Христо Кодов (1901-1982). София, 2008, 241-265. Христова-Шомова 2012: Христова-Шомова, И. Служебният Апостол в славянската ръкописна традиция. Т. ІІ Изследване на синаксарите. Под печат в Университетско издателство „Св. Климент Охридски”. Цонев 1910: Цонев, Б. Опис на славянските ръкописи и старопечатните книги на Народната библиотека в София. Т. 1. С., 1910. Цонев 1923: Цонев, Б. Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека. Т. 2. С., 1923. Шульгина 2007: Шульгина, Е. Кодикологическое и палеографическое описание новгородских служебных певческих Миней. – In: Liturgische Hymnen nach byzantinischem Ritus bei den Slaven in ältester Zeit. Beitrage einer internationalen Tagung. Bonn, 7.–10. Juni 2005. Herausgegeben von Hans Rothe und Dagmar Christians. Paderborn–München–Wien–Zürich, 2007, 104–115. Ягич 1886: Ягич, В. Служебные минеи за сентябрь, октябрь и ноябрь в церковнославянском переводе по русским рукописям 1095-1097 г. Санкт-Петербург, 1886. Παπαλιοπούλου-Φωτοππούλου 1996: Παπαλιοπούλου-Φωτοππούλου, Ε. Ταμεῖον ἀνεκδοτῶν βυζαντινῶν ᾀσματκῶν κανόνων. 1. Κανόνες Μηναῖων. ᾽Αϑῆναι, 1996.