Encyclopaedia Slavica Sanctorum

Наименование: Св. 40 мъченици от Севастия

Тип памет: Светец

Автор: Мая Петрова-Танева, Мария Йовчева, Искра Христова-Шомова

Описание: Св. 40 мъченици загинали за християнската вяра по време на император Лициний (308–325) в арменския град Севастия в Мала Армения (съвр. Турция) през ІV в. Били смели воини, които отказали да принесат жертви на езическите богове и били подложени на мъчения, държани цяла нощ в ледените води на езерото край града, а накрая – убити. Телата им били изгорени, а прахът им – разпръснат. При изпитанието в езерото един от войниците не издържал на мъките и изтичал до затоплената баня наблизо, където тялото му се разтопило. Като видял тяхното мъжество и силната им вяра, един от пазачите повярвал в християнството и се присъединил към мъчениците. Така броят им 40 се запазил. Когато натоварили на каруца телата на загиналите воини, се оказало, че един от тях още диша и войниците поискали да го спасят. Майка му, която наблюдавала страшните събития, сама го поставила в колата при мъртвите му другари, за да получи и той мъченически венец. (Сергий, 3: 99–100; ODByz, 2: 799–800). Св. 40 мъченици са сред най-почитаните християнски светци, подвигът им е образец за вяра и устойчивост. Имената им могат да бъдат прочетени в апостол НБКМ502, където се пази тяхно кратко житие. Във византийската и славянската календарна традиция честването на св. 40 севастийски мъченици е твърдо фиксирано на 9 март (Сергий, 2: 69; Петрова, Йовчева 2012: 425–432), а от Западната църква се почита на 10 март. Паметта им е сред най-важните в православния свят. В техния ден, който се отбелязва по време на Великия пост, строгостта на поста се смекчава и се извършва литургия на Преждеосвещените дарове (ЭСБЕ; Дмитриевский 1885: 424). Култът им е много популярен във Византия и на Балканите (Петрова, Йовчева 2012: 425–432). Поради осмислянето им като светци-воини, осигуряващи победа в битките, тяхното почитане постепенно се оформя като приоритетно за управляващите фамилии и висшите военачалници (Demus 1960: 97; Бакалова 2009: 246; Петрова 2014). В Константинопол се пази част от техните мощи. Според „Църковната история“ на Созомен и Пасхалната хроника те били открити от света императрица Пулхерия, сестра на император Теодосий II (408–450) и съпруга на император Маркиан (450–457) (Sozomen 1855: 407–410; Dindorf, 1: 590). За мощите на светците, които видял в града през 1200 г., разказва и руският поклонник Антоний от Новгород (Книга Паломник 1899: 30, 62, 88). Указания за паметта на мъчениците на 9 март съдържат запазените календари на всички староизводни и новоизводни славянски евангелия и апостоли (Дограмаджиева 2010: 150, 275; Христова-Шомова 2012: 568-571). Под същата дата те се отбелязват редовно в църковните устави както от студийската редакция, например в Студийско-Алексиевския (Пентковский 2001: 330–331), Евергетидския (Дмитриевский 1885: 424–427) и Месинския (Arranz 1969: 126–128), така и от йерусалимската редакция, срв. един от най-ранните гръцки преписи Sinait. gr. 1096 от XII в. (Дмитриевский, 3: 41–42), а също и българските кодекси ЦИАИ 44 и ръкопис № 13 от Библиотеката на Йерусалимската гръцка патриаршия от XIV в. (вж. Христова-Шомова 2008) и сръбския Никодимов типик (Никодимов типик 2004–2007). Агиографски наративи. Във византийската литература има тяхно анонимно Житие (Мъчение) в няколко версии (BHG 1201а-d; вж. Karlin-Hayter 1991). Запазено е и Житие от Симеон Метафраст (BHG 1202), което има и кратък вариант (BHG 1202а). Отделно от мъчението се разпространява т. нар. Завет (Διαθήκη) на 40-те севастийски мъченици (BHG 1203; изд. Musurillo 1972: 354‒361), в който подробно се изброяват имената им. В славянска среда намира широко разпространение тяхното анонимно Мъчение. Смята се, че това е един от най-ранно преведените текстове в старата българска литература. Най-старият запазен славянски препис е в Супрасълския сборник (Супрасълски сборник І: 68–81). Тази, както и други славянски версии на текста, са били обект на многобройни научни публикации и изследвания (вж. Соболевский 1903: 58–68; Ivšić 1925; Aitzetmüller 1957; Иванова-Мирчева 1969; Capaldo 1978; Keipert 1980; Мирчева 1992; Ziffer 1998; Keipert 1999; Мирчева 2006: 155–161, 540–560; Мирчева 2010–2011). Според Кл. Иванова анонимното до-Метафрастово мъчение съществува в пет основни славянски версии (BHBS: 482–483): Версия 1б – запазена в многобройни преписи, сред които е Германовият сборник от 1358–1359 г. (Мирчева 2006: 540–560), ХАЗУ III.c.22 – староизводен чети-миней за декември–август от XIV в., ГИМ, Хлуд. 195 – староизводен изборен чети-миней за декември–януари от XIV в, НБКМ 676 – сборник слова и жития за декември–март от XIV в., Хил. 444 – том за февруари с прибавки за отделни дати през март и април от Аверкиевите чети-минеи от XVII в. и др. (вж. BHBS: 483, 1б). Тази версия е представена и в руския ръкопис Пог. 872, РНБ от XV в., издаден от Соболевски (Соболевский 1903: 60–68). Нач.: Въ д҃ни Ликиниа ц҃рѣ, бѣ гоненіє велиє на хр(с)тианы. и вⸯси живѫщіи бл҃говѣрно ѡ Х(с)ѣ, нѫдими бываахѫ пожрѣти идоломъ. Версия 1в – представена в Супрасълския сборник (Супрасълски сборник І: 68–81, № 5) с нач.: Въ лѣтѣхъ Ликиниꙗ ц҃ра. бѣаше гонениѥ велико на крьстиꙗны. и вьси благовѣрьнѣ живѫштиї о Хѣ.҃ нѹждаахѫ сꙙ жръти богомъ; няма други известни южнославянски преписи в календарни сборници, но се пази във Великите чети-минеи на митрополит Макарий и в руски ръкописи (BHBS: 483, 1в; ВМЧ 1: 146–152; Keipert 1999; Творогов 2008: 129). Изследователите са единодушни, че тези две версии на мъчението възникват още в старобългарския период, но за времето на появата и връзките помежду им са изказани различни хипотези. А. Соболевски пръв отбелязва значителните разлики между тях, като предполага, че става въпрос за отделни преводи (допуска, че при създаването на новия е бил използван вече наличният славянски текст), но не уточнява кой от двата превода е по-ранен (Соболевский 1903: 58–59). Ст. Ившич, който публикува хърватски глаголически фрагмент от XIII в. и въвежда в научно обръщение още няколко запазени копия на мъчението, смята, че то съществува в две различни редакции, като по-старата е засвидетелствана в Супрасълския сборник (Ivšić 1925). В по-новите проучвания по въпроса е защитено становището, че това са два старобългарски превода; по-архаичен е този в Германовия сборник (Иванова-Мирчева 1969; Keipert 1980; Мирчева 1992; Мирчева 2006: 155–161, 540–560; Мирчева 2010–2011), за който се допуска, че е възможно да е осъществен преди пристигането на Кирило-Методиевите ученици в България, тъй като следи от него се пазят в хърватската глаголическа традиция. Приема се също така, че между двата старобългарски превода има известна контаминация – според Иванова-Мирчева тя е резултат от механично съчетаване в Германовия сборник на начало, взето от архаичния и край – от преславския превод; според Кайперт смесването е станало в Супрасълския сборник, Германовият сборник представя изцяло старата версия на мъчението, а пълният текст на преславския превод е запазен в Макариевите чети-минеи (Keipert 1980; Keipert 1999). Е. Мирчева също е склонна да приеме, че в Супрасълския сборник има контаминация, но оставя отворен въпроса, дали тя е между стар и нов превод или между нов превод и частично редактиран текст (Мирчева 2010–2011: 134–135). Версия 1а – най-широко разпространена в ръкописната традиция, пази се в голям брой ръкописи, например Гилф. 51, РНБ – новоизводен сборник с избрани жития и слова за цялата година от XIV в., РАН 150 – изборен новоизводен чети-миней за януари–март, XIV–XV в., БАН 85 – новоизводен панигирик, минеен (за цялата година) и триоден (цветен), от XVI в. и др. Нач. Въ дн҃҃и Лїкїнїа ц҃рѣ, бѣ гоненїе велїє на хр(с)тїаны. и въси иже бл҃гочьстивнѣ живѫщеи о Хр(с)тѣ, нѫдими бѣхѫ єже жрѣти идѡлѡмь (вж. BHBS: 482, 1а). Тази версия представя различен от предходните, търновски превод на Мъчението (за особеностите на превода вж. Мирчева 2010–2011: 142–150). Версия 1г – контаминирана редакция, вероятно възникнала поради липси в протографа на кописта, позната по единствен препис (ръкопис № 50 от Цетинския манастир – староизводен минеен панигирик с избрани слова и жития за цялата година от XIII в.), чиято първа част следва с известни варианти версия 1б на Мъчението, а втората – Похвалното слово на Василий Велики (BHBS: 483, 1г). Версия 1д – още една контаминирана версия, чието начало съответства на версия 1б на Мъчението, но краят се различава; представена е също в единично копие в сборник МСПЦ 139 от XVI в. (вж. BHBS: 483, 1д) Има още едно житие с начало Царствующу Ликинию злочестивому многы хрестьяны вся многыя и тяжькыя скорби постигоша, което намира разпространение в източнославянски сборници от ХV в. нататък (Творогов 2008: 129). Този текст не е включен във ВМЧ, не е засвидетелстван и в южнославянски календарни сборници. Заветът също има славянски превод, известен е по препис в български сборник от ХІV в., който се пази в библиотеката на Румънската академия на науките под № 298 (BHBS: 484), както и по руски препис от 1445 г. (№180 от Троице-Сергиевската лавра). Слова. Похвални слова за св. 40 мъченици пишат Василий Велики (BHG 1205–1205b), Ефрем Сирин (BHG 1204), Григорий Нисийски – три слова (BHG 1206–1208), Митрофан Ксиропотам (BHG 1209) и др. (вж. също Auctarim 1969: 128–129; Novum Auctarium 1984: 143–144). Някои от словата се приписват на Йоан Златоуст (BHG 1210-1212). Някои от тези слова добиват широка популярност в средновековните славянски литератури и са превеждани многократно. В южнославянската традиция се разпространяват следните хомилетични творби, посветени на Севастийските мъченици: 1. Похвално слово от Климент Охридски (BHBS: 485). Словото е известно по три сръбски преписа – Хил. 485 от XVI в. (в двете цитирани издания на Климент Охридски този ръкопис е отбелязан като Хил. 211, но явно става въпрос за ръкопис Хил. 485 – Сборник на йеромонах Сава от 1542 г. (Богдановић 1978: 185), който е бр. 211 по описа на Сава Хилендарец, публикуван през 1896 (1897 г.); ръкопис № 282 от Патриаршеската библиотека в Белград (по-рано принадлежал на манастира Хопово във Фрушка гора) от XVI в. и Хил. 444 – Аверкиев панигирик за февруари с допълнения за март и април от 1627 г. (BHBS: 485; КО 1970: 511–524; КО 2008: 291–300). Похвално слово за св. 40 мъченици от Климент Охридски Новобългарски превод на словото 2. Повално слово от Ефрем Сирин (BHBS: 484; BHG 1204; ВМЧ 1: 161–174). Южнославянски преписи на превода се пазят в кодекси Зограф 90 – новоизводен минеен панигирик за януари–май XIV в., Дечани 97 – новоизводен триоден панигирик с добавки от минейния панигирик от XVI в., и др. 3. Похвално слово от Василий Велики (BHBS: 484–485; BHG 1205). Славянски превод на словото (нач. О мѫченичи памꙙти. како сытость бѫдетъ любꙙштиїмъ мѫченикы) е поместен под 9 март в Супрасълския сборник (Супрасълски сборник, 1: 81–97, № 6), непосредствено след Мъчението. Друг препис на Словото е запазен в Михановичевия хомилиар от края на XIII в. (ХАЗУ III.c.19), f. 1r–5v (Aitzetmüller 1957а) и показва почти пълно съвпадение с текста в Супрасълския сборник (Иванова-Мирчева 1969а: 384–385). Според Кл. Иванова Макариевите чети-минеи (ВМЧ 1: 152–158) съдържат текст, близък до супрасълския (BHBS: 484). Друг вариант на словото е представен в новоизводни южнославянски календарни сборници, сред които Зограф 90 от XIV в., Гилф. 51, РНБ от XIV в., РАН 150 от XIV–XV в., сборникът на Владислав Граматик от 1479 г. (Рилски манастир 4/8) и др. (BHBS: 485). 4. Похвално слово от Григорий Цамблак (BHBS: 485–486; ВМЧ 1: 174–181) – от южнославянските календарни сборници е запазен в ръкопис ПБС 68 – минеен панигирик за януари–август. Словото е включено под 9 март като № 5 в сборниците „Книга Григория Цамблака“ след цикъла от триодните слова, тъй като датата почти винаги влиза в триодния период (вж. справка за запазените преписи у Дончева-Панайотова 2004: 246–281). Проложни четива. На 9 март представителите на константинополските синаксари поместват кратка информация или проложни четива за севастийските мъченици (Дмитриевский, 1: 54; Delehaye 1902: col. 521–524; Mateos1962: 244–246). Простият пролог отбелязва паметта им с проложно четиво (нач. Гн҃и .м҃. м(ч)нци. ѿ различьны(х) мѣсть сѫще. вь ѥдинои четѣ сѫщьствовавше) на 9 март (Павлова, Желязкова1999: 179; Творогов 2008: 129). В някои преписи под 30 декември е споменат и празникът на Освещаването на църквата им: сщ͠ениѥ ст͠ы(х) .м͠. м(ч)нкъ. близь м(д)ѣны(х) .д͠.хь двре(и) (Павлова, Желязкова 1999: 119; Славяно-русский Пролог 2010: 556). В търновската версия на Стишния пролог под мартенската дата за тях са поместени житие и стихове, които гласят: Испльнѣємь лишенїа твои(х) стр(с)теи сп҃се./ Четыри десѧти голѣни съкрѹшенїа./ Въ девѧтьи съкрѹшишѫ голѣни мѫжемъ четыри десѧтимъ (Петков, Спасова 2012; срв. Петков 2000: 362). Житие на св. 40 мъченици в Простия пролог Житие на св. 40 мъченици в Стишния пролог Служби. За севастийските мъченици се разпространява богата химнография, създавана от византийски автори от различни епохи. В гръцките ръкописи са регистрирани различни служби за тях, от които досега са познати 14 канона. Най-популярен е канонът на Йоан Дамаскин на 2-и глас; той влиза и в печатните гръцки издания. Вероятно е съществувал и осмогласен цикъл канони за св. 40 мъченици, който е бил предназначен за седмичното богослужение. Шест от каноните са поместени в службите за петък, а един е включен в службата за четвъртък в октоиха Sinait. gr. 778 от XI в. (Getov 2009: 87, 88, 97, 98, 111, 112; № 270, 279, 281, 423, 446, 637, 661). Три от тези творби (за 1-и, 5-и и 7-и глас) съдържат името на Теофан (Начертани) в заглавията. В ръкописните минеи се среща и канон на 2-и глас, приписван на същия автор (изд. AHG 7: 115–126; 370–372), така че цикълът добива пълен състав. Още един параклитичен цикъл за севастийските мъченици, от който са запазени шест канона, е създаден от Павел Ксиропотамски (Εὐστρατιάδης 1948: 227–228). В единични преписи се срещат два канона (4-и и 6-и глас), чийто автор според именния акростих е Йосиф Песнописец, два анонимни на 2-и глас (Παπαηλιοπούλου-Φωτοπούλου 1996: 148–149, № 522–525) и един на 6-и глас, дело на Георги (Никомидийски?) (изд. AHG 7: 127–136; 372–373). Службата за севастийските мъченици спада към най-архаичния пласт на старобългарския Празничен миней, възникнал в резултат от дейността на Кирило-Методиевите ученици в България. В нея заляга канонът на Йоан Дамаскин на 2-и глас (нач. Боговѣньчанъіи съборъ. поѭ мѫченикъі христовъі). Тази служба съставя неотменна част от мартенския репертоар на южнославянските староизводни празнични минеи. Най-ранният препис е запазен в Драготиния миней от началото на ХІІ в. (л. 110а-115б-135б-134а-135а-134б-128а-129б-128б-129а-131а), който се намира в палимпсеста на Драготиния апостол (НБКМ 880). Службата се пази и в българските празнични минеи Драганов (л. 159б-160б), запазена е само до началото на проложното четиво след икоса, Хлуд. 165 от ГИМ (л. 75а-78а), Скопски, НБКМ 552 (л. 267б-271б), F.п.I.72 от РНБ (фрагментарно), Синай 25 (л. 192а-194б), а също и сръбският Хлуд. 166 от ГИМ (свързан с български протограф, л. 103а-106а). За текста на службата в Драготиния, Скопския и Синайския миней вж. Христова-Шомова 2013. От българската книжнина службата навлиза в източнославянските всекидневни и празнични минеи, например Син. Тип. 106 от РГАДА, служебен миней за март от XIII в. (л. 29а-32б), Син. Тип. 107 от РГАДА, служебен миней за март от XIII в., Син. 172 от ГИМ, служебен миней за март и април от на XIV – нач. на XV в. (л. 30а-34а), Син. 895 от ГИМ, празничен миней от 1260 г. (л. 30б-36а), Син. Тип. 134 от РГАДА, празничен миней от XIII в. Служба за св. 40 мъченици в Драготиния миней Служба за св. 40 мъченици в Скопския миней Служба за св. 40 мъченици в миней Синай 25 Текстът на службата е представен в две ясно изразени редакции, според които староизводните слаявнски минеи се разделят по следния начин: едната (по-ранната) редакция се съдържа в българските Драготин, Скопски, Синай 25, сръбският Хлудов 166, руският Син. 895; втората редакция се пази в българските Драганов миней и Хлудов 165, в руските служебни минеи за март и в руския празничен миней Син. Тип. 134 (вж. Христова-Шомова 2013а). В двете редакции част от песнопенията са различни, това са повечето богородични и икосът. Останалите тропари от канона, както и седалният и кондакът са общи, но в някои от староизводните минеи (Скопският миней и Синай 25) има по повече от един седален. Три стихири на Йоан Дамаскин също са включени във всички староизводни минеи освен в Тип 106. В основата на всички староизводни минеи стои един и същ превод на общите песнопения, но с разлики, които в повечето случаи са резултат от целенасочено редактиране. В някои ръкописи на места има индивидуални варианти, като те са най-чести в Синай 25, в който има големи промени в текста. В бъдеще ще трябва да се потърси отговор на въпроса къде е възникнала втората редакция – в България или в Русия. В староизводния сръбски Братков миней службата е с канона на св. Теофан Начертани (л. 257а-259а). Засега той е единственият известен староизводен миней, в който е поместен този канон. В новоизводните минеи службата за св. 40 мъченици нараства с още един канон (Теофановия за 2-и глас), и в такъв състав е кодифицирана в църковнославянските издания. Те съдържат известния от староизводните ръкописи канон на Йоан Дамаскин (2-и глас) и канона на Теофан за 2-и глас, с нач. Бг͠а намъ мꙋченицы четыредесѧте, нынѣ благопремѣнна сотворите (Plank, Lutzka 2006: 572–576). В новоизводната служба също са включени трите стихири на Йоан Дамаскин, а богородичните и иикосът в Дамаскиновия канон са като във втората редакция в староизводните минеи. Текстът се различава и от двете староизводни редакции, но има много общи места с втората и изглежда гръцкият текст не е превеждан отново, а за основа е използвана втората реверсия, като е редактирана основно (вж. Христова-Шомова 2014). Епиграфски паметници: С почитането на св. 40 мъченици се свързва кирилският Темнишки надпис от Х в., произхождащ от западнобългарските територии. В него се изреждат имената на 10 от 40-те мъченици и се отправя молитва за тяхното застъпничество: ст҃ыи. ѯаньтиасъ. сисинъ. леонтъ. мелитъ. севгирианъ. филоктімон. ангіас. ираклъ. ѥкльдик. кyріонъ. моли(т) б҃а за ны. (изд. Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: 104–105; вж. също Стоjановић 1913; Иванова 1955: 59–60; Радоjчић 1969; Петрова 2014). Търновският надпис на цар Иван Асен II, съхранен в църквата „Св. 40 мъченици“, обяснява победата на българите над епирския владетел Теодор Комнин в битката при Клокотница през 1230 г. с помощта на севастийските мъченици (изд. Popkonstantinov, Kronsteiner 1997: 167‒168; вж. също Златарски 1994: 567‒596; Петрова 2014). Изображения на светците (представени в ледените води на езерото) върху икони, мозайки и стенописи са изключително разпространени навсякъде във византийската общност. Особено популярни са те в Кападокия. В Псалтира историята на севастийците, измъчвани чрез огън и вода, често се използва като илюстрация към псалм 66:12 („Преминахме през огън и вода, но Ти ни изведе на богато място“). Иконографията им има и алтернативни форми – като светци-воини (макар че подобни примери са редки) или като псевдопортретни допоясни изображения на 40-те светци, обикновено представени в медальони (ODByz: 800; Demus 1960: 96‒109; Walter 2003: 170‒176; Rodley 1983; Бакалова 2009: 246–247). На 9 март мъчениците са изписани в редица илюстрирани ръкописи, напр. Messan. Salvad. 27 от Университетската библиотека в Месина, съдържащ жития за февруари–юни, XI в., f. 190v; Herosol. (Ag. Sava) 208 – Синаксар за март–август, XII в., f. 6v; Dionisiou 50 – Жития и мъчения за отделни дни в годината, XIV в., f. 202r и др. (Миjовић 1973: 191, 203, 205), както и в стенописни менологии – Трескавец (1334 и 1343 г.), Дечани (1348–1350 г.) и Пелиново (1717–1718 г.) (Миjовић 1973: 310, 334, 385). Самостоятелни изображения на част от светците или композиции с цялата група са запазени в църквите „Св. София“ в Охрид (XI в.), „Св. София“ в Киев (XII в.), в Земен, Долна Каменица, Водоча, Лесново, Матейче, Сопочани и др. (Радоjчић 1969; Gavrilović 2001; Мавродинова 1969; Мавродинова 1980). Свети места. В границите на византино-славянската общност на севастийските мъченици са посветени многобройни църкви и манастири (Maraval 1999; Mitchell 2004). Само във византийската столица Жанен отбелязва осем (Janin 1953: 498–502; вж. също Ласкин 1904: 158–160, 194; Петрова 2014), сред които най-важни са τοῦ Καισαρίου – най-старата, построена при откриването на мощите през V в. (Janin 1953: 498); τῆς Μέσης – започната от император Тиберий (578–582) и жена му Анастасия и довършена от Маврикий през 590 г., реконструирана и обдарявана от Андроник Комнин (който прави в нея семейна гробница), Йоан V Палеолог и други изтъкнати светски и духовни лица (Ласкин 1904: 158–159; Janin 1953: 499–500); най-известна и посещавана била обаче църквата в константинополския квартал Константиана (Константиниана) πλησίον τοῦ Χαλκοῦ Τετραπύλου, изградена от император Анастасий I (491–518) и жена му Ариадна, където патронният празник 9 март се чествал с тържествена служба, извършвана лично от патриарха (Дмитриевский, 1: 54; Delehaye 1902: col. 524; Ласкин 1904: 159–160; Janin 1953: 501; Mateos 1962: 244–247). В синаксарите на Константинополската църква нейното освещаване се отбелязва на 29 декември с варианти в отделни преписи 30 декември (вж. Дмитриевский, 1: 38, а също и Delehaye 1902: col. 356–357 под линия; Mateos1962: 168) и 31 декември (вж. Delehaye 1902: col. 360 под линия). Празник на апостолите Петър и Павел, мъч. Лаврентий и св. 40 мъченици „в Новия палат“ (σύναξις ἐν τῷ νεῲ Παλατιῷ) е споменат в някои константинополски синаксари на 28 август (Delehaye 1902: col. 929–930 под линия; Mateos1962: 386) – вероятно става въпрос за църква или параклис, посветен на севастийците, в пасажа, който е свързвал дворцовата церемониална зала със залата на процесиите (триклинос) – вж. Janin 1953: 500). Сред много известните църкви и манастири, носещи името на севастийските мъченици, са църквата в Кесария Кападокийска, в която Василий Велики произнася на празника им своята хомилия, и атонският манастир Ксиропотаму. На тях е посветен и главният храм на царския манастир „Великата лавра“ в Търново, който през XIII–XIV в. играе ролята на фамилна църква и мавзолей на българската династия Асеневци. Както свидетелства текстът на Иван-Асеновата колона, храмът е издигнат (или преустроен и осветен с ново име) в тяхна памет от цар Иван Асен II, тъй като с тяхното покровителство и на техния празник през 1230 г. в битката при Клокотница той успява да нанесе съкрушително поражение на претендента за византийския престол – епирския деспот Теодор Комнин (Попов 1985; Тотев 2002; Николова, 1: 422–440; Петрова 2014). С победата при Клокотница народното предание свързва основаването и на други църкви и манастири на територията на България, посветени на севастийските мъченици: в с. Мерданя, Великотърновско; с. Врачеш, Софийско; с. Сталево, Първомайско; с. Лева река, Трънско; с. Доброславци, Софийско и др. (Гюзелев 2011: 51‒52). Народни практики и вярвания: В народните представи денят на св. 40 мъченици 9 март (стар стил 22 март) е един от празниците, бележещи прехода от зима към пролет, тъй като стои близо деня на пролетното равноденствие. Той е трайно обвързан и с числото 40 – вярва се, че на тази дата Слънцето забива в земята 40 огнени шиша, които я затоплят; че Господ удря по нея с 40 сопи, за да събуди змиите; че тогава от зимен сън се надигат 40 животни. На броя 40 се основават и извършваните практики: варят се 40 охлюва, сарми или зърна, пият се 40 чаши (глътки) вода, вино или ракия, засаждат се 40 семена, при молитва се правят 40 поклона Обредността има предпазваща и продуцираща функция. За здраве се палят и прескачат огньове, гонят се змии и гущери, жените спазват определени забрани, гадае се (Василева 1994: 314–315; Старева 2005: 136–138).

Библиография: Бакалова 2009: Бакалова, E. Общество и изкуство в България през XIII в. – Зборник радова Византолошког института, 46, 2009, 239–254. Богдановић 1978: Богдановић, Д. Каталог ћирилских рукописа манастира Хиландара. Београд, 1978. Василева 1994: Василева, М. Св. Четирѝсе. – В: Българска митология. Енциклопедичен речник. Съст. А. Стойнев. София, 1994, 314‒315. Гюзелев 2011: Битката край Клокотница (9 март 1230 г.) в средновековния историко-литературен спомен и в народното предание. – Palaeobulgarica, 36, 2011, 4, 41‒54. Дмитриевский 1885: Дмитриевский, А. Описание литургических рукописей, хранящихся в библиотеках православного Востока. Т. 1. ΤΥΠΙΚΑ. Часть первая. Памятники патриарших уставов и ктиторские монастырские Типиконы. Киев, 1895. Дограмаджиева 2010: Дограмаджиева, Е. Месецословните четива в славянските ръкописни евангелия (Х‒ХVІІ в.) = Кирило-Методиевски студии. Т. 19. София, 2010. Дончева-Панайотова 2004: Дончева-Панайотова, Н. Григорий Цамблак и българските литературни традиции в източна Европа XV–XVII в. Велико Търново, 2004. Златарски 1994: Златарски, В. История на българската държава през средните векове. 3. Второ българско царство. България при Асеневци (1187–1280). София, 1994 (фотот. изд. по София, 1940; 2-ро изд. 1971–1972). Иванова 1955: Иванова, В. Надписът на Мостич и преславският епиграфски материал. – В: Станчев, Ст., В. Иванова и др. Надписът на чъргубиля Мостич. София, 1955, 43–144. Иванова-Мирчева 1969: Иванова-Мирчева, Д. Непознат вариант от старобългарския превод на Μαρτύριον τῶν ἁγίων καὶ ἑνδόξων τεσσαράκοντα μαρτύρων τῶν ἐν Σεβαστείᾳ μαρτυρησάντων. – Известия на Института за български език, 17, 1969, 51–103. Иванова-Мирчева 1969а: Иванова-Мирчева, Д. Из старобългарския хомилиар (новооткрити преводи). – В: Константин-Кирил Философ. Сборник по случай 1100-годишнината от смъртта му. София, 1969, 309–314. Книга Паломник 1899: Книга Паломник. Сказание мест святых во Цареграде Антония, Архиепископа Новгородского, в 1200 г. Ред. и предисл. X. М. Лопарева. СПб.,1899 (Православный Палестинский сборник, вып. 51, т. 17, вып. 3). КО 1970: Климент Охридски. Събрани съчинения. Т. І. Подготвили за печат Б. Ангелов и Хр. Кодов. София, 1970. КО 2008: Св. Климент Охридски. Слова и служби, София, 2008. Ласкин 1904: Ласкин, Г. Словарь древностей Константинополя (Георгий Кодин. О древностях Константинополя. Перевод и коментарии Гавриила Ласкина. Часть 2). Киев, 1904. Мавродинова 1969: Мавродинова, Л. Долна Каменица. София, 1969. Мавродинова 1980: Мавродинова, Л. Земенската църква. София, 1980. Миjовић 1973: Миjовић 1973: Мијовић, П. Менолог. Историјско-уметничка истраживања. Београд, 1973. Мирчева 1992: Мирчева, Е. Още веднъж по въпроса за старобългарските преводи на Словото за четиридесетте мъченици от Севастия. – Palaeobulgarica, 16, 1992, № 4, 17–26. Мирчева 2006: Мирчева, Е. Германов сборник. Изследване и издание на текста. София, 2006. Мирчева 2010–2011: Мирчева, Е. Търновският новоизводен превод на Мъчението на св. 40 мъченици от Севастия. – Старобългарска литература, 43–44, 2010–2011, 118–159. Никодимов типик 2004–2007: Типик архиепископа Никодима. Књига прва. Фототипиjа изгорелог рукописа Народне библиотеке у Београду. Приредио Ђорђе Трифуновић. Т. 1–2. Београд, 2004–2007. Николова, 1: Николова, Б. Монашество, манастири и манастирски живот в средновековна България. 1. Манастирите. София, 2010. Павлова, Желязкова 1999: Станиславов (Лесновски) пролог от 1330 година. Румяна Павлова: Увод и научно разчитане на текста. Веселка Желязкова: Научно разчитане на текста. Календар. София, 1999. Пентковский 2001: Пентковский, А. М. Типикон патриарха Алексия Студита в Византии и на Руси. Москва, 2001. Петков 2000: Петков, Г. Стишният пролог в старата българска, сръбска и руска литература. Пловдив, 2000. Петков, Спасова 2012: Петков, Г., Спасова, М. Търновската редакция на Стишния пролог. Текстове. Лексикален индекс. Т. 7. Месец март. Пловдив, 2012. Петрова 2014: Петрова-Танева, М. Търновският надпис на цар Иван Асен II, св. 40 „добропобедни“ мъченици и някои аспекти на култа им във Византия и в средновековна България. – Старобългарска литература, 49‒50, 2014, 69‒96. Петрова, Йовчева 2012: Петрова, М., М. Йовчева. Светците от Супрасълския сборник: имена, дати, източници. – В: Преоткриване: Супрасълски сборник. Старобългарски паметник от X век. София, 2012, 377–446. Попов 1985: Попов, А., Иван-Асеновият манастир „Великата лавра“ в Търново. – В: Културата на Средновековния Търнов. София, 1985, 17‒25. Радоjчић 1969: Радојчић, Св. Темнићки натпис. Сујеверице средњовековних градитеља о чудотворноj моћи имена и ликова севастиjских мученика. ‒ Зборник за ликовне уметности Матице српске, 5, 1969, 1‒11. Сергий 1-3: Архиепископ Сергий (Спасский). Полный месяцеслов Востока. Т. І-ІІІ. Владимир, 1901. Фототипно издание: Церковно-научный центр „Православная энциклопедия”. Москва, 1997. Славяно-русский Пролог 2010: Славяно-русский Пролог по древнейшим спискам. Том І. Издание подготовили Л. В. Прокопенко, В. Желязкова, В. Б. Крысько, О. П. Шевчук, И. М. Ладыженский. Под редакцией В. Б. Крысько. Москва, 2010. Соболевский 1903: Соболевский, А. Жития святых по древнерусским спискам. 1. Мучение св. Климента Римского. 2. Житие св. Василия Великого. 3. Мучение 40 мучеников в Севастии. Санкт-Петербург, 1903. Старева 2005: Старева, Л. Български светци и празници. София, 2005. Стоjановић 1913: Стојановић, Љ. Темнићки натпис. ‒ Јужнословенски филолог, 1, 1913, 4‒20. Супрасълски сборник 1–2: Супрасълски или Ретков сборник. Изданието е подготвено от Йордан Заимов и Марио Капалдо. T. 1–2. София, 1982–1983. Творогов 2008: Творогов, О. В. Переводные жития в русской книжности ХІ-ХV веков. каталог. Москва – Санкт-Петербург, 2008. Тотев 2002: Тотев, К. Царската църква „Св. 40 мъченици“ и манастирът „Великата лавра“ в столичния Търновград след новите археологически разкопки 1992‒2000 г. – Търновска книжовна школа. 7. Търновската книжовна школа и християнската култура в източна Европа. В. Търново, 2002, 495‒517. Христова 1996: Христова, Б. Опис на ръкописите на Владислав Граматик, Велико Търново, 1996. Христова-Шомова 2008: Христова-Шомова, И. Йерусалимският типик от библиотеката на Гръцката православна патриаршия в Йерусалим. – Jews and Slavs. 20. The Holy Land and the Manuscript Legacy of Slavs. Edited by W. Moskovich, S. Nikolova and M. Taube. Jerusalem-Sofia, 2008, 125–168. Христова-Шомова 2012: Христова-Шомова, И. Служебният Апостол в славянската ръкописна традиция. Том ІІ. Изследване на синаксарите. София, 2012. Христова-Шомова 2013: Христова-Шомова, И. Към езиковата характеристика на три български празнични минея. – Български език. Приложение. Софийската Мала Света гора като културен и книжовен феномен. Изследвания, посветени на 110-годишнината от рождението на чл.-кор. проф. Кирил Мирчев. 2013, 46–75. Христова-Шомова 2013а: Христова-Шомова, И. Службата за св. 40 мъченици в руските минеи. – Език и литература, 2013, 1–2 (= Старобългарската книжнина и руската ръкописна традиция. Четения, посветени на 80-годишнината на проф. д.ф.н. Румана Павлова), 156–182. ЭСБЕ: Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона. СПб., 1890–1907 (http://ru.wikisource.org/wiki/ЭСБЕ/Севастийские_мученики). Aitzetmüller 1957: Aitzetmüller, R. Mihanović Homiliar. Faks.-Ausg. der Hs. IIIc19, Mih. 25im Archiv der Jugoslavischen Akademie der Wissenschaften und Künste. (Editionesmonumentorum Slavicorum veteris dialecti). Graz, 1957. Aitzetmüller 1957а: A i t z e t m ü l l e r, R. Eine russisch-kirchenslavische Parallelhandschrift zum aksl. Codex Suprasliensis. Materialien zu dessen Textgestalt. – Anzeiger für slavische Philologie, 2, 1967, 48–66. Arranz 1969: Arranz, М. Le Typicon du monastère du Saint-Sauveur à Messine. Codex Messinensis gr. 115 Roma, 1969(=Orientalia Christiana Analecta. Т. 185). BHBS: Иванова, К. Biblioteca Hagiographica Balcano-Slavica. София, 2008. BHG: Bibliotheca Hagiographica Graeca. 1–3. Ed. F. Halkin. Bruxelles, 1957. Capaldo 1978: Capa1do, M. Zur linguistischen Betrachtungsweise der Komposition des Codex Suprasliensis (Die Passio der vierzig Märtyrer von Sebaste). – In: Contributi italiani all’VIIl Congresso internazionale degli slavisti, Zagreb–Ljubljana 1978. Roma, 1978, 23–60. Delehaye 1902: Delehaye, H. Propylaeum ad Acta Sanctorum novembris. Synaxarium ecclesiae Constantinopolitanae. Bruxellis, 1902. Demus 1960: Demus, O. Two Palaeologian Mosaic Icons in the Dumbarton Oaks Collection. ‒ Dumbarton Oaks Papers, 14, 1960, 89‒118. Dindorf, 1: Chronicon Paschale. Ed. L. Dindorf. 2 vols. Bonn, 1833. Gavrilović 2001: Gavrilović, Z. A. The Forty in Art. – In: The Byzantine saint. Ed. S. Hackel. Crestwood, New York: 2001: 190–194. Getov 2009: Getov, D. The Unedited Byzantine Liturgical Canons in the Library of Congress Microfilms of the Greek Manuscripts in St. Catherine's Monastery on Mount Sinai. – Bollettino della Badia greca di Grottaferrata, III s., 6 (2009), 67–118. Ivšić 1925: Ivšič, St. Ostaci staroslovenskih prijevoda u hrvatskoj glagoljskoj književnosti. Hrvatski glagoljski fragment „Mučenja 40 mučenika“ iz 13 vijeka. – In: Zbornik kralja Tomi¬slava. U spornen tisučugodišnjice hrvatskoga kraljevstva. Zagreb, 1925, 451–508. Janin 1953: Janin, R. La géographie ecclesiastique de l`Empire byzantin. Première partie: Le Siège de Constantinople et le Patriarcat Oecuménique. Tome III. Les Eglises et les Monastères. Paris, 1953. Karlin-Hayter 1991: Karlin-Hayter, P. Passio of the XL martyrs of Sebasteia. The Greek Tradition: the Earliest Accounts. – Analecta Bollandiana, 109, 1991, 249‒305. Keipert 1980: Keipert, H. Eine Übersetzungskontamination im Codex Suprasliensis. – В: Проучвания върху Супрасълския сборник, старобългарски паметник от Х век. Доклади и разисквания пред Първи международен симпозиум за Супрасълския сборник, 28–30 септември 1977, Шумен. С., 1980, 18–35. Keipert 1999: Кеipert, H. Nochmals zur Kontaminationsproblematik in Nr. 5 des „Codex Suprasliensis“. – Prace filologiczne, 44, 1999, 275–280. Maraval 1999: Maraval, P. Les premiers développements du culte des Quarante Martyrs de dans l’Orient byzantin et en Occident. – Vetera Christianorum, 36, 1999, 193–209. Mateos 1962: Mateos, J. Le Typicon de la Grande Église. Ms. Sainte-Croix no 40, Xe siècle. Tome 1. Le cycle des douze mois. Roma, 1962. Mitchell 2004: Mitchell, J. The archaeology of pilgrimage in late antique Albania: the Basilica of the Forty Martyrs. – In: Recent Research on the Late Antique Countryside. Leiden, 2004, 145‒186 (=Late Antique archaeology, 2). Musurillo 1972: Musurillo, H. The Acts of the Christian Martyrs. Oxford, 1972. ODByz: ODByz, 1–3: Oxford Dictionary of Byzantium. Vol. 1–3. New York–Oxford, 1991. Plank, Lutzka 2006: Das byzantinische Eigengut der neuzeitlichen slavischen Menäen und seine griechischen Originale. T. I-III. Erarbeiten von Peter Plank und Carolina Lutzka. Herausgegeben von Christian Hannick. Paderborn-München-Wien-Zürich, 2006 (= Patristica slavica. Band 12). Popkonstantinov, Kronsteiner 1994‒1997: Popkonstantinov, К., O. Kronsteiner. Altbulgarische Inschriften. ‒ Die slawischen Sprachen, 36, 1994; Die slawischen Sprachen, 52, 1997. Rodley 1983: Rodley, L. The Pigeon House Church, Cavusin. ‒ Jahrbuch der Österreichischen Byzantinistik, 33, 1983, 301‒339. Sozomen 1855: The Ecclesiastical History of Sozomen: Comprising a History of the Church from A.D. 324 to A.D. 440. London, 1855. Walter 2003: Walter, C. The Warrior saints in Byzantine Arts and Tradition. Aldershot, 2003. Ziffer 1998: Z i f f e r, G. Appunti sul problema della contaminazione nella letteratura slava ecclesiastica. – In: Contributi italiani al XII Congresso Internazionale degli Slavisti (Cracovia 26 Agosto – 3 Settembre 1998). Napoli, 1998, 131–146.