Наименование: Пренасяне мощите на св. Иларион Мъгленски
Тип памет: Светец
Каноничен тип: епископ
Век: XII в.
Място: роден близо до Охрид
Автор: Елена Томова
Описание: Св. Иларион Мъгленски е сред най-популярните и почитани български светци, живял през XII в. при управлението на византийския император Мануил I Комнин (1143-1180). През този период Западна и Югозападна България са включени в диоцеза на Охридската архиепископия (Житиеписни творби 1986: 531). Основни извори за живота на светеца са Проложният разказ за пренасяне на мощите (първата половина на XIII в.) и Пространното житие от Евтимий Търновски. Хипотезата за българския произход на Иларион Мъгленски се основава на факта, че светецът се почита единствено сред южните славяни. В наративните агиографски съчинения се посочва, че светецът е потомък на знатен византийски род, получил добро образование, владеел гръцки език. Приема монашеството на 18-годишна възраст в неизвестен манастир близо до Охрид, по-късно е избран за негов игумен. Около 1134 г. е ръкоположен за епископ на г. Мъглен, край г. Аридея, обл. Македония, Гърция, сега разрушен). През този период води упорита борба срещу еретическите учения на манихеите и арменците (ИСБЛ 2008: 397). Успява да привлече мнозина към християнската вяра, включително византийския император Мануил I Комнин (1143-1180), който подкрепял учението на богомилите (ИБСЛ 2008: 402). Известни са още фактите за основаването от него на манастира “Свети апостоли” (в който е погребан) и датата на смъртта му (около 1164). Понастоящем манастирът носи неговото име. Преди смъртта си св. Иларион Мъгленски избира за свой приемник ученика си Петър (Темелски, Турилов, М. М. Р. 2010: 201-204). Най-вероятно до нач. на XIII в. почитането на светеца е имало местен характер. Предполага се, че за него е създадена богата фолклорна традиция в Мъгленско и преди всичко в манастира “Свети апостоли (Житиеписни творби 1986: 532). Календар Датата на честване на св. Иларион Мъгленски в църковния календар е 21 октомври, определена по аналогия с деня на св. Иларион Велики, което показва, че в традицията светецът не е познат с датата на успението си (Евтимий, патриарх 1990: 262). История на мощите На 21 октомври 1204 или 1206 г. българският цар Калоян (1196-1207) пренася мощите на св. Иларион в Търново, вероятно в храма „Възнесение Господне” (Николова 2002: 103), по-късно цар Иван Асен II (1218-1241) ги премества в новия търновски храм „Свети 40 мъченици”, построен в чест на победата над гърците при Клокотница в 1230 г. Това събитие спомага за излизането на култа към св. Иларион от местната българска традиция и за разширяването му в българските земи, а по-късно в страните на Източното православие. Историята на мощите в следващите векове е противоречива. По данни на В. И. Григорович, ок. 1845 г. те се намирали в гробницата на същата църква, превърната в джамия (Григорович 1877: 148; Григорович 1915: 187). Според Л. Павлович, по време на османското владичество мощите на св. Иларион са скрити, а в XIX в. са пренесени в Константинопол (Павловић 1965: 41). Й. Андреев цитира сведения от византийска хроника, издадена от Шрайнер (Schreiner 1975: 560-564; 1979: 114-116), в която се съобщава: “В годината 6901 [1393] дойде и превзе Илдъръм Баязид султан Търново и Загория и там намери тялото [т.е. мощите] на св. Иларион Чудотворец, епископ на Мъглен, и ги подари на господин Константин, който седеше в Жиглово, и [той] го отнесе в светия манастир на Таксиарха в Сарандопор” (Андреев 2006: 357-359). Авторът предполага, че все пак Константин Драгаш е спазил съществуващата практика и е оставил частица от мощите в Търново, и там те продължавали да вършат чудеса. Днес местонахождението на мощите е неизвестно. Сред неизвестните факти от живота на св. Иларион Мъгленски е и неговата канонизация. Светецът не е канонизиран официално, а почитането му остава в рамките на една местна традиция и несъмнено е дело на българското население, сред което той е живял (Иванова 1986: 532). Агиографски съчинения за св. Иларион Мъгленски Агиографската продукция за св. Иларион Мъгленски води началото си от литературата в Търново през XIII в., в която важно място заемат житията и разказите за пренасянето на мощите на търновските светци (ИБСЛ 2008: 456-458). Засега в медиевистиката са известни следните съчинения за мъгленския епископ: 1. Разказ за пренасяне на мощите. Творбата е възникнала най-вероятно през вт. четв. на XIII в. по повод на пренасянето на мощите на светеца в Търново. Авторът е неизвестен. Познат е в 2 редакции: 1). т. нар. Каравелов препис от пергаментен ръкопис от XIII в. (публикуван в сборник “Сокол”, 1876, по-късно издаден от Й. Иванов (Иванов 1970: 419-420) и преведен от Кл. Иванова (Иванова 1986: 623); 2). редакция от Стишен пролог за септември-февруари от 1368/1370 (БАН 73), публикувана от Б. Ангелов (Ангелов 1958: 98-99). Разликите между двете редакции са малки. Творбата влиза в състава на търновския превод на Стишния пролог от XIV в. и се е запазила в многобройни български, руски, сръбски, молдовски преписи. В пролозите за месец октомври наред с произведението за св. Иларион Мъгленски са преписвани и проложните жития на св. Петка Търновска и св. Иван Рилски (Петков 2000: 110, 112, 116, 121, 149). Най-старият известен засега препис е поместен в БАН 73 (Кодов 1969: 139-140). В руски ръкописи от XVI в. се срещат оригинални текстове (съчинени от руски книжовници) на проложни стихове пред Разказа за пренасянето на мощите (ГИМ, Барс. 723) (Томова 1985: 172–177). 2. Пространно житие на св. Иларион Мъгленски от Евтимий Търновски. Написано е в посл. четв. на XIV в. от търновския патриарх. Най-старият познат препис на житието е поместен в Зографския сборник от 80-те г. на XIV в. и сега се пази в Зографския манастир (Зогр. (II. R. 6). Друг ранен препис на текста се пази в Киев (Ф. 310. № 160) и е датиран към 70-те г. на XIV в. (Гнатенко 2007: 114-116, № 16). Като полемическо произведение е включено в «Загребския сборник» на Владислав Граматик (1469 г.; Загреб, Архив ХАЗУ. III. a. 47). Издадено е от Е. Калужняцки (Kałužniacki 1901: 27-58) и по този текст е преведено е от Кл. Иванова и М. Спасова (Житиеписни творби 1986: 89-108). Досега са открити над 30 преписи (Житиеписни творби 1986: 533). Творбата липсва във Великите Чети-минеи на митрополит Макарий. Един от преписвачите на ръкописа е поп Герасим, за когото се предполага, че е непосредствен ученик на Патриарх Евтимий (Иванов 1970: 421; Житиеписни творби 1986: 533). Негови извори са проложният разказ за пренасяне на мощите, Догматично всеоръжие на православната вяра на Евтимий Зигавин, Житието на Теодосий Велики, както и неизвестни източници. Централно място в съчинението е отделено на спора на св. Иларион с еретиците, за което са използвани цитати от трактата на Евтимий Зигавин. От Житието на Теодосий Велики са заимствани някои сюжетни елементи и литературни формули, от проложния разказ Евтимий е черпил данни за пренасянето на мощите в българската столица (Житиеписни творби 1986: 118). Намира широко разпространение сред южните и източните славяни, в славяно-молдовска среда от кр. на XIV-XVII в. (Зогр. 107, РАН 302, ЦИАИ 182, РАН 164, Неж. 160, РАН 301, ZIIIa 47, РМ 4/5, Драг. 700, Гилф. 56, БСР.III.26, Пл. 11, Враца 4) (Иванова 2008: 260). Несъмнена ценност представлява преписът на Евтимиевото произведение, който Владислав Граматик включва в Панегирика от 1469 г. (ИСБЛ 2008: 637-638) Литературната история на произведението е проучена в дълбочина от Кл. Иванова (Патриарх Евтимий 1990; Иванова 1980: 193-214; Иванова 2003: 197-198). Изворите и литературните концепции и принципи на Евтимиевото съчинение са проучвани от редица медиевисти (Кенанов 1980: 72-86; Кенанов 1986: 68-87; Антиќ 1977: 197-205; Беркоф 1987: 123-143; Измирлиева 1990: 11-33). Сред съвременните изследвания на творчеството на Патриарх Евтимий ще посочим труда на Е. Дикова за фразата в житията и похвалните слова на бележития книжовник в светлината на стила “плетение словес” (Дикова/Изследване 2011; Дикова/Приложения 2011: 60-102), проучванията на А. Ангушева-Тиханова на антиеретическите теми и поетиката на Евтимиевата творба (Тиханова 1999: 188-197; ИСБЛ 2008: 523, 524, 526, 527) Редакции на творбите за св. Иларион Мъгленски Интерес представляват преработките на основния старобългарски текст на Разказа за пренасянето на мощите и техните функции в различен по състав и предназначение сборници (пролози, минеи, хронографи). Съществуват два типа нови текстове за св. Иларион Мъгленски: 1. Редакции на Разказа за пренасянето на мощите (по БАН 73). Към тях могат да бъдат отнесени 2 неизвестни досега текста: а) молдовски (Миней за октомври от 1467 г., с двуюсов правопис, най-старият кирилски ръкопис в манастира Путна, Румъния). Тук следва да се отбележи интересен факт: проложният текст за св. Иларион Мъгленски е в състава на службата на св. Иларион Велики, след шестата песен на канона и след проложното житие на византийския светец (Томова 2012). б). редакция в Стишен пролог за септември-ноември XVI в. (ОЛДП 493) - в нея липсват сведения за построяването на църквата “Св. 40 мъченици” от Иван II Асен; в) Оболенска редакция в Стишен пролог за септември-март от кр. на XVI – нач. на XVII в. (РГАДА, ф. 201, Сбирка на граф. М. А. Оболенски, № 74).Преработката представя обединение на два текста: Прението на св. Иларион Мъгленски с арменците-монофизити (за т. нар. Арциурциев пост) и силно съкратен вариант на Разказа за пренасянето на мощите (Томова 2008: 177-186). 2. Хронографски редакции въз основа на Евтимиевата творба. Към този тип преработки на българските съчинения на руска почва засега регистрираме 3 нови текста: а) Святци от XVII в., руска редакция (Ms. slav., quart 5, Народна библиотека, Варшава). Първата част на съчинението представя кратък разказ за пренасянето на мощите, а втората – епизоди от Евтимиевата творба (епизодите за Арцивурциевия пост, наложен от “някой си Сергий, учител на арменската ерес”, в памет на изяденото от вълците негово куче-вестител (с името Арцивурций) (Иванова 1986: 103-104). Печатните издания на Святци от 1646 и 1648 стават извор за данните за мъгленския епископ, включени в Мазуринския летописец от посл. четв. на XVII в. (ПСРЛ 1968: 62; Темелски, Турилов, М.М.Р. 2010: 203); б) Между 1516 и 1522 Досифей (Топорков) включва три извлечения от Житието на св. Иларион Мъгленски («За епископ Иларион», «Прение на светеца с манихеите», «Прения на св. Иларион Мъгленски с арменците») в гл. 189 на Хронографа руска редакция от 1512 г. (ПСРЛ 22/1: 382-386; 22/2: 176-180); Попов 1869/ 2:34-38; Попов 1869:15-20). Историята на хронологическите редакции на съчиненията за св. Иларион в руската книжнина през XVI и XVII е свързана със Западноруската редакция на хронографа от 1599, 1601 и 1617), с Хронографа редакция 1601, със сборника от полемически творби «Просветител Литовски» и възникналата на негова основа «Кирилова книга». От вт. пол. на XVII в. съчинението се разпространява сред руските старовери (виж подробна библиография у Темелски, Турилов, М.М.Р. 2010: 201-204). През XVII-XVIII в. хронографските творби навлизат в старата сръбска литература (напр. Белград, САНУ. № 147 в Каталог рукописа 1901: 194, № 112). 3. Хронограф (конволют) от кр. XVII – първ. четв. на XVIII в. В ръкописа са представени 3 извлечения от Евтимиевото съчинение: първата част отразява накратко борбата на епископа срещу еретическите движения; във втората част е изложен конкретно спорът на св. Иларион с манихеите. В същия ръкопис срещаме интересен хронографски текст за св. Кирил Философ (Виж за хронографските текстове за св. Кирил Философ у Творогов 1975: 214 -215). История на култа извън България: в Сърбия обхваща XIII–XVII в. и се развива главно в манастирите Дечани, Николяц, Плевля, Печка патриаршия, Цетине и други (Деч.59, Деч.60, Ник. 34, Ник.35, Ник. 36, Плевля 3, Печ.56, МСПЦ 93, МСПЦ 125, Цет. 18) (вж. сведения за българо-сръбски книжовни връзки през XIV в. от Н. Гагова (ИСБЛ 2008: 671) ; на Атон XIII–XVII в. – в Хилендарския и Зографския манастир (Хил. 153, Хил. 423, Хил. 424, Хил. 427). Света гора е един от възможните пътища, по които преписите на съчиненията за светицата попадат на руска почва; в Молдо-влахийското княжество (XV–XVIII) – първите молдовлахийски преписи на съчинения за св. Иларион Мъгленски се появяват в най-големите манастирски средища Нямц, Драгомирна, Путна, Яш и други (РАН 120, РАН 256); в Русия в кр. на XIV–нач. на XV в. по време на Второто южнославянско влияние култът към св. Иларион Мъгленски се развива основно в манастирските книжовни центрове около Москва (Троицe-Сергиева Лавра – ТСЛ 717, Вер. 818, Йосифо-Волоколамски манастир, Кирило-Белозерски манастир – К.-Бел. 12.251), в Новгородско-Псковската книжовна традиция – Соф. 1362, Олонецки манастир – Ол. 3.1. и други книжовни средища (Ромч. 93, Ус. 44, Ег. 43, ОЛДП. F. 479, Пог. 501) (Томова 1993: 143-154). В медиевистиката съществува хипотеза, според която основната заслуга за почитането на българските светци в Русия принадлежи на киевския митрополит Киприан (Чешмеджиев 2008: 15-30). Според друго мнение, ролята на Киприан не трябва да се преувеличава. В месецослова на Киприановия псалтир са поместени песнопения в чест на мъгленския епископ, а в Стишния пролог – разказът за пренасянето на мощите му, а тропари и кондаци в месецословите на Устава и Псалтира с последование. Според посочената теза, митрополит Киприан не е правил опит да въведе почитането на търновския светец в Русия (Темелски, Турилов, М.М.Р. 2010: 201-204). Евтимиевото житие е познато в книжнината на Московска Русия не по-рано от кр. на XV в., предполага се, че това е станало през Атон. В Украйна и Белорусия не е известно Битуването на Евтимиевата творба в старата руска литература е свързано с борбата срещу ереста на «жидовстващите» (Горина 1976: 265-274). Първите руски преписи са създадени в Йосифо-Волоколамския манастир (РГБ, ф. 113. № 655 и № 629 от 1537), Троице-Сергиевата Лавра (РГБ, МДА. Фунд. № 686), Соловецкия манастир (РНБ, Солов. № 619/503) и в други важни скриптории (ОГНБ. № 1/102; РГБ, Строев № 5 от XVI в.). Евтимиевото съчинение не е включено в Успенския и Царския комплект на ВМЧ на митрополит Макарий, тъй като в началото на XVI в. то не е било известно в литературата на Новгород (Турилов 1982: 70-71). Химнографски творби В южнославянската химнографска традиция засега не е известна пълна служба за светеца (Българската литература и книжнина 1987: 237). Липсват дори тропар и кондак в празничните минеи от вт. пол. на XIV - нач. на XV в. (Зогр. 106; Кострома, ГАКО 26), създадени по времето на Патриарх Евтимий и неговото литературно обкръжение. Тропар и кондак на 3-ти глас за пренасянето на мощите на св. Иларион се срещат в месецословната част на псалтирите с последование и часословите (Български ръкописи1982: указател). Най-ранните известни български преписи са от края на XIV в. (Хил. 343) и в псалтир с последование от края на XIV - нач. на XV в. (РГБ, МДА, Фунд. 309). Предполага се, че оттук произхождат повечето ранни руски преписи на песнопения, включително и т. н. “Киприанов псалтир” от първата четв. на XV в.(МДА, Фунд.), в псалтири с последование от края на XV в. (Волок. 152 и ГИМ, Епарх. 90) и други (Смирнов 1940, Темелски, Турилов, М.М.Р. 2010: 203). Предполага се, че литургическото почитание на св. Иларион Мъгленски в Русия започва от втората половина на XVI в. Служба за него няма в ранните преписи на минеите за “новите чудотворци” (след канонизацията на църковните събори от 1547 и 1549 г. Наличието на службата в 2 преписа на празничните минеи от 1592 г. (ГИМ. Увар. 681-Q / Цар. 536; РГБ. Егор. 914) показват, че при управлението на цар Фьодор Йоанович почитането на българския светец вече е съществувало. Според руските изследователи, в руската литургическа практика (по-специално в съвременните печатни служебни минеи) под 21 октомври е поместена служба на св. Иларион Мъгленски (Спасский 2008: 30-37, 417), написана около 1591/92 г. Творбата отсъства както в служебните минеи от XVI в., така и в празничните и в минеите за новите чудотворци. Службата се появява късно в служебните минеи, нейният съставител е неизвестен, тя има компилативен характер (в основата й части от творби на Пахомий Логотет - 1 канон за киевския митрополит Петър и тропар от канона за св. Антоний Печерски, както и канон на преп. Михаил Клопски (Спасский 2008: 417). Отрича се мнението на българските медиевисти, че авторът на службата е Пахомий Логотет (виж подробно у Темелски, Турилов, М.М.Р. 2010: 203-204).
Библиография: Ангелов 1958: Ангелов, Б. Ст. Проложното житие на Иларион Мъгленски. – В: Из старата българска, руска и сръбска литература. 1. С., 1958, 98-99. Ангушева-Тиханова: 1999: Ангушева-Тиханова, А. Евтимий Търновски и стилът “плетение словес”: Образи,. Символ и топос. – Старобългарска литература 1999, с. 188-197. Андреев 2006: Андреев, Й. Мощите на св. Иларион Мъгленски в Търново. – Във: Византия, Балканите, Европа. Изследвания в чест на проф. Василка Тъпкова- Заимова. С., 2006, 355-359 [Studia balcanica, 25, София, 2006]. Антиќ 1977: Антиќ В. Необjавен текст од Житието на Иларион Мегленски. – В: Годишен зборник. Филолошки факултет на Универзитетот Скопjе. 3. Скопjе, 1977, с. 197-205. Беркоф 1987: Беркоф, Дж. «Житие Илариона Мегленского» Евфимия Тырновского: Структура текста и «литературные» принципы // Втори международен конгрес по българистика: Доклади. София, 1987, 11, с. 123-143. Българската литература и книжнина 1987: Българската литература и книжнина през XIII век. С., 1987. Гнатенко 2007: Гнатенко, Л. Слов'янська кирилична рукописна книга XIV ст. з фондiв Iнституту рукопису НБ Украiни iм. В. I. Вернадського. К., 2007, с.114-116. Горина 1976: Горина, Л. В. Антиеретические сочинения Евфимия Тырновского в Русском хронографе редакции 1512 г. : (к истории болгаро-русских культурных связей конца XIV - начала XVI в. – В: Балканские исследования: Проблемы истории и культуры. М., 1976, 265-274 Григорович 1877: Григорович В. И. Очерк путешествия по Европейской Турции. М., 1877, с. 148. Григорович 1915: Григорович В. И. Донесения В. И. Григоровича о его путешествиях. Казань, 1915, с. 187. Дикова/Изследване 2011: Дикова, Е. Фразата в житията и похвалните слова на св. патриарх Евтимий Търновски. Изследване. С., 2011. Дикова/Приложения 2011: Дикова, Е. Фразата в житията и похвалните слова на св. патриарх Евтимий Търновски. Приложения. С., 2011. Житиеписни творби 1986: Стара българска литература. София, 1986. Т. 4. Житиеписни творби. Съст. К. Иванова, с. 89-108, 531-537. Измирлиева 1990: Измирлиева, В. Жанрови трансформации в агиографската проза на Патриарх Евтимий. Връзката увод – жанрова концепция. – Старобългарска литература, 23-24, 1990, с. 11-33. Иванов 1970: Иванов, Й. Български старини из Македония. С., 1970 (репринт) Иванова 1980: Иванова, Кл. Житийно-панегиричното наследство на Търновската книжовна школа в балканската ръкописна традиция. – В: Търновска книжовна школа.2. С., 1980, с.193-214 Иванова 1981: Иванова, К. Български, сръбски и молдо-влахийски кирилски ръкописи в сбирката на М. П. Погодин. София, 1981, с. 431, 489-490, 492, 493. Иванова 2003: Иванова, Кл. Жития от Патриарх Евтимий. – В: Старобългарска литература. Енциклопедичен речник. 2 изд. Съст. Донка Петканова. С., 2003, с. 197-198. Иванова 2003: Иванова, Кл. Житие на Иларион Мъгленски. – В: Старобългарска литература. Енциклопедичен речник. 2 изд. Съст. Донка Петканова. С., 2003, с. 178-179. Иванова 2008: Иванова, К. Bibliotheca Hagiografica Balcano-Slavica. С., 2008. ИБСЛ 2008: История на българската средновековна литература. Съст. А. Милтенова. С., 2008. Калиганов 2000: Калиганов И. И. Георгий Новый у восточных славян. М., 2000. Каталог рукописа 1901: Каталог рукописа и старих штампаних књига Српске Краљевске Академиjе. Уред. Љ. Стоjановић. Београд 1901. Кенанов 1980: Кенанов, Д. Литературные источники «Жития Илариона Мегленского» Евфимия Тырновского. - Старобългаристика. 1980, 4, с. 72-86. Кенанов 1986: Кенанов, Д. За литературния живот на една Евтимиевата творба («Житие на Иларион Мъгленски»). – Старобългаристика, 1986, 2, с. 68-87. Кодов 1969: Кодов, Хр. Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Българската академия на науките. С., 1969. Морозов 1992: Морозов, В. В Южные славяне на миниатюрах Лицевого летописного свода. – В: Известия на Народната библиотека «Св. Кирил и Методий». София, 1992. Т. 20(26), с. 67-80. Николова 2002: Николова Б. Православните църкви през българското средновековие, IX-XIV в. София, 2002. ПСРЛ 22/1: Полное собрание русских летописей. Т. 22. Русский хронограф. 1. Хронограф редакции 1512. СПб., 1911. ПСРЛ 22/2: Полное собрание русских летописей. Т. 22. Русский хронограф. 2. Хронограф Западно-русской редакции.Петроград, 1914. Павловић 1965: Павловић Л. Култови лица код Срба и Македонаца. Смедерево, 1965. Патриарх Евтимий 1990: Патриарх Евтимий. Съчинения. Съст. Кл. Иванова. С., 1990. Петков 2000: Петков, Г. Стишният пролог в старата българска, сръбска и руска литература (XIV-XV век). Археография, текстология и издание на проложни стихове. Пловдив, 2000. Смирнов. 1936: Смирнов, С. Н. Сербские святые в русских рукописях. – В: Юбилейный сборник Русского археологического общества в Королевстве Югославия. Белград, 1936, с. 161-261. Спасский: 2008: Спасский, Ф. Г. Русское литургическое творчество. М., 2008, 2. с. 30-37, 403-433. Творогов 1975: Творогов, О. В. Древнерусские хронографы. Ленинград, 1975. Темелски, Турилов, М. М. Р. 2010: Темелски, Хр., А. А. Турилов, М. М. Р. Иларион Могленский. – В: Православная энциклопедия, т. 22, 2010, с. 201-204 (http://www.pravenc.ru) Томова 1993: Томова, Е. Нови аспекти в развитието на агиографските цикли за търновския кръг светци в литературната традиция на XV в. – В: Българският петнадесети век. Сборник с доклади за българската обща и културна история през XV век. НБКМ, С., 1993, 143-154. Томова 1985: Томова, Е. Нови проложни стихове за Иван Рилски, Иларион Мъгленски и Петка Търновска в руската ръкописна традиция. – Старобългарска литература, 1985, 18, с. 172–177. Томова 2008: Томова, Е. Оболенската редакция на хронографски текст за св. Иларион Мъгленски. – Старобългарска литература, 2008, 37/38, с. 177-186. Томова 2012: Томова, Е. Из манастирските сбирки в Румъния. Нов проложен разказ за св. Иларион Мъгленски от XV в. – В: Сборник в чест на проф. Христо Трендафилов. Шумен, 2012. Турилов 1982: Турилов, А. А. К вопросу о периодизации русско-южнославянских литературных связей XV - нач. XVI в. – В: Руско-балкански културни връзки през Средновековието. София, 1982, с. 68-74. Христова Б., Караджова Д., Икономова А. Български ръкописи от XI до XVIII в., запазени в България: Своден каталог. София, 1982. Чешмеджиев 2008: Чешмеджиев, Д. Митрополит Киприан и култове на български светци. – В: Studi Slavistici. 2008, 5, с. 15-30. Kałužniacki 1901: Kałužniacki, Е. Werke des Patr. von Bulgarien Euthymius (1375-1393). W., 1901, р. 29-55; Schreiner 1975: Schreiner P. Die byzantinischen Kleinchroniken. W., 1975, 1, р. 560-564; 1979, 3, р.114-116.