Наименование: Въведение Богородично
Тип памет: Събитие
Век: I в.
Автор: Искра Христова-Шомова
Описание: Въведение Богородично Въведение Богородично е един от дванадесетте големи християнски празници. Основава се на преданието, че Мария е била отведена в храма в Йерусалим от родителите си Йоаким и Анна, когато е била на три години. По пътя към храма била съпроводена от еврейски девойки със свещи в ръце, призовани от Йоаким. Девицата била въведена от първосвещеника Захарий не само в храма, в който живеели и други девойки, а и в Светая Светих, където той влизал само един път в годината, но тя можела да влиза винаги. В храма тя живяла, хранена от ангел, до дванайсетата си година, когато била поверена на Йосиф Обручник. Тези събития не са описани в каноничните евангелия, а в Протоевангелието на Яков, за което се предполага, че е написано през ІІ в. Постепенно към данните от Протоевангелието се добавят нови детайли, които обрисуват събитието. Един от важните добавени детайли е това, че малката Мария сама изкачва петнайсетте стъпала на храма, които съответстват на петнайсетопсалмието, на всяко стъпало се изпява по един псалм. Според Скабаланович този момент от разказа свидетелства за неговата автентичност – това е предание от времето преди храмът да бъде разрушен, защото ако събитието беше измислено по-късно, след разрушаването на храма, не биха били известни такива подробности от неговата архитектура (Скабаланович 1916: 6). Празникът е въведен не по-рано от VІІ в. Най древното свидетелство за него е от месецослова на Евангелие от 715 г. (Скабаланович 1916: 110). Той е своеобразен аналог на Сретение Господне и в него може да се види отражение на еврейския обичай децата да бъдат представяни в храма в младенческа възраст. За момчетата това е ставало на 40-ия ден, а за момичетата – на 80-ия. Така във Въведение Богородично се обединяват две събития, две нейни въвеждания в храма. Като отглас от този обичай се обяснява и датата 21 ноември – това са 80 дни от Новолетието. Първоначално Въведение Богородично е бил редови празник без такова голямо значение, каквото има сега. Постепенно той е претърпял развитие, докато е получил статут на един от 12-те главни Господски и Богородични празници, като са били натрупани достатъчно текстове за подобаващо тържествено отбелязване. Католическата църква също отбелязва този празник на 21 ноември. В западноевропейската традция се разпространява латински текст, известен като Евангелие на Псевдо-Матей от VІІІ-ІХ в., който обединява елементи от Протоевангелието на Яков и от Томино евангелие (Детство Исусово) и съдържа разкази за раждането и детството на св. Богородица и за детството на Христос (Cartlidge, Elliott 2001: 21-46). Слова за Въведение Богородично във византийската литература. Най-ранните известни ораторски творби са от Андрей Критски (†725) (BHG [1108], t. III, Appendix 3: 171) и Герман Константинополски (645-740) (BHG [1103], t. III, Appendix 3: 151; [1104], t. III, Appendix 3: 152). Известни са също слова от Тарасий Константинополски (730-806) (BHG [1149], t. III, Appendix 3: 171); Георги Никомидийски (ІХ в.) (BHG [1078], t. III, Appendix 3: 142; BHG [1108], t. III, Appendix 3: 153; BHG [1144k], t. III, Appendix 3: 168; BHG [1152], t. III, Appendix 3: 172); Лъв Мъдри (866-912) (BHG [1146], t. III, Appendix 3: 169); Евтимий І Синкел (ІХ-Х в.) (BHG [1112q], t. III, Appendix 3: 155); Петър Аргоски (ІХ-Х в.) (BHG [1111b], t. III, Appendix 3: 151); Теофилакт Български (преди 1055 - след 1126) (BHG [1107], t. III, Appendix 3: 153); Никифор Григора (1295-1360) (BHG [1079], t. III, Appendix 3: 142); Григорий Палама (1296-1359) (BHG [1091], t. III, Appendix 3: 148; BHG [1095], t. III, Appendix 3: 148-149); Антоний Лариски (ХІV в., лариски епископ от 1340 до 1362) (BHG [1089u], t. III, Appendix 3: 145); Нил Родоски (ХІV в.) (BHG [1092r], t. III, Appendix 3: 147). Едно слово се приписва на Йоан Златоуст (BHG [1105], t. III, Appendix 3: 152), но тъй като празникът не е съществувал през ІV в., явно е от друг автор. Химнографски творби за Въведение Богородично във византийската литература. Най-ранната известна химнографска творба е канонът от Георги Никомидийски (ІХ в.) (Παπαλιοπούλου-Φωτοππούλου 1996: 100-101). Известни са също канони от Йосиф Песнописец на четвърти глас и от Василий на първи глас Παπαλιοπούλου-Φωτοππούλου 1996: 101-102). Изображения. В иконописта във Византия и в православния свят се утвърждава композиция от две части (Подробен анализ на иконописните изображения за този празник вж. в Lafontaine-Dosogne 1992; Грозданов 2007). Главната част е изображение на шествието, което отвежда малката Мария в храма. Най-отпред е първосвещеникът Захарий, застанал пред храма, който приема детето, а зад Мария са нейните родители и седем девойки със свещи, които я съпътстват. Понякога може в шествието да се включват и други хора, но седемте девойки са съществена част от композицията. Тяхното присъствие се основава на пасажа от Протоевангелието, в който се казва, че Яков предложил да повикат момичета със свещи, които да съпровождат момиченцето, за да не се върне то при родителите си. Втората част от композицията е продължение на първата част и е посветена на храненето на Дева Мария от ангела. Тази сцена е с по малки размери и се изобразява в горния ъгъл над Захарий (т.е. в пространството на храма, в Светая светих), като най-често Мария седи на престол, а ангелът отгоре ѝ подава храна. Разположението на фигурите в шествието, което съпътства девицата по пътя към храма, се променя през вековете. Първоначално Йоаким и Анна са непосредствено след своята рожба, следвани девойките, които са изобразени в обща група и са по-ниски от двамата родители. Такова е изображението на мозайката в Дафни от 1100 г. и на фреската в Боянската църква от 1259 г. От втората половина на ХІІІ в. се появява тенденция да се отделя повече място на девойките, те се уголемяват и на ръст се доближават до Йоаким и Анна и фигурите им се индивидуализират. Такава е фреската от 1296 г. в църквата Арилие (Грозданов 2007: 73). Следващата промяна е в мястото на девойките – те застават непосредствено след Богородица, а Йоаким и Анна стоят зад тях. Такова е изображението от 1295 г. в църквата „Св. Богородоциа Перивлепта” („Св. Климент) в Охрид. Това е един от най ранните примери за този иконописен модел. Приблизително от същото време е и и стенописта в църквата „Св. Богородица Кубелидики” в Костур (Грозданов 2007: 68). Този начин на изобразяване е представен и на фреската в Студеница от началото на ХІV в., а също и на фреската от Мануил Панселин в Протато, но нейна особеност е това, че малката Мария е нарисувана два пъти – един път пред родителите си (между тях и девойките) и един път пред Захарий, следвана от девойките. Така сцената сякаш се разделя на две части, които следват една след друга. В западноевропейската традиция в изображенията на Въведение Богородично не присъстват девойките, защото този детайл липсва в Евангелието от Псевдо-Матей. Сред тези изображения има много по-голямо разнообразие, отколкото между източните, които се придържат към един иконографски тип. Устойчивото в западната традиция е това, че малката Мария е представена как се изкачва по стълбите на храма. Празникът Въведение Богородично в средновековната славянска традиция Названието на празника. Първоначалното название на празника, въведено вероятно още от Светите братя, е вънесен. То се открива в почти всички апостоли и евангелия отпреди атонската редакция, включително и в паметниците, които съэдържат значителен брой варианти по праславската редакция. В староизводните служебни минеи също се използва този термин. В ръкописите по атонската редакция последователно стои терминът ВЪВЕДЕНИѤ, който се използва и досега (Христова-Шомова 2012: 302). В новоизводните минейни панигирици също названието е ВЪВЕДЕНИѤ (Иванова 2008: 307-315). В ограничен кръг ръкописи се намира названието ВЪХОДЪ. В тази група влизат някои древноруски ръкописи от архаичната група, но и ръкописи по атонската редакция. Сред първите е Мстиславовото евангелие, а също и апостолите от сбирката на Синодарната типография в РГАДА № 23 и № 24. Това дава основание да се предположи, че е възможно този термин да е бил използван в Преслав, но може да е въведен и на руска почва. Названието ВЪХОДЪ се използва и в Студийско-Алексеевския устав, така че е възможно от него да е проникнал в посочените ръкопис. От ръкописите по атонската редакция съм го открила само в апостол от НБКМ № 88, но той се намира и в българския превод на Йерусалимския устав, направен през ХІV в., в ръкописите Йерусалим 13, ЦИАИ 201 и НБКМ 997 (Христова-Шомова 2008: 144). Календарни указания. В славянската книжовна традиция почитта към празника навлиза в момент, когато той вече е утвърден като един от големите хпистиянкки празници. В синаксарите на славянските апостоли празникът последователно се отбелязва с тропар, което показва, че вече е бил достатъчно значителен (Христова-Шомова 2012: 300-302). Четиво за Въведение Богородично в Стишния пролог Ораторски творби. Още в старобългарската епоха е преведено слово от Герман Константинополски (BHG [1104]) с начало Се пакы дрѹгое трьжьство. То е запазено в Германовия сборник от 1358/59 г., който има старобългарски протограф (Иванова-Мирчева 1966: 254; Мирчева 2006: 120-125; Иванова 2008: 314-315). Другото слово от Герман Константинополски (BHG [1103]) с начало Веселиа ѹбо вьсѣкъ божьствьныи съборъ присно почьтѣмъ събравъше сѧ начинаемъ вероятно е преведено в старобългарската епоха. Открива се в староизвозни минейни панигирици (Иванова 2008: 307-308). Това слово се намира в руски сборници от ХV в. нататък под наслов Стго Еуфемия инока. В ръкопис от сбирката на Троицко-Сергиевата лавра № 669 словото е поместено на л. 304а-309а с наслов Стго Еоуфимиа инока агѡ, а в полето е добавено от друга ръка (изглежда български почерк) Тръновска. Поради това е имало предположение, че Словото е дело на българския Патриарх Евтимий. Още Радченко опровергава това предположение, като посочва неговия автор (Герман Константинополски) и публикацията му в т. 98 на Patrologia Graeca и изказва предположение, че Патриарх Евтимий е преводач на Словото (Радченко 1898: 36). Калужняцки отхвърля и това предположение, за което в действителност няма никакви доказателства (Калужняцки 2011: 35). От съпоставката на началото му в староизводния сборник HAZU IIIc24 от ХІV в и в посочения сборник ТСЛ 669 (веселꙗ ѹбо всѧкъ бжⷭ҇твены сборʹнкъ прсно том, собравшаꙗ сѧ насꙑщаеть) се вижда, че преводът по всяка вероятност е един и същ. Не ми е известно на кой Евтимий се приписва това слово. То има и втори превод, който се открива н новоизводни панигирични сборници, началото му е Веселиа ѹбо вьсебожьствьное тръжьство вьсегда творѧщи ликосъставьникы насыщаетъ (Иванова 2008: 308). Освен това славянски превод имат Словото от Тарасий Константинополски с начало Свѣтьло и свѣтоносьно настоѧщее трьжьство също се пази в новоизводни панигирици (Иванова 2008: 313); Словото от Георги Никомидийски (BHG [1108]) с начало Добрая намъ вещемь начѧла настоѧщее трьжьство являетъ вероятно е преведено през среднобългарската епоха, пази се в новоизводни панигирици (Иванова 2008: 309-310); Словото от Теофилакт Български с начало А памѧть правьдьника с похвалоѭ бываетъ (Иванова 2008: 309-310); Словото от Григорий Палама (BHG [1095], t. III, Appendix 3: 148-149) с начало На большихъ паче нежели по чловѣчьскои силѣ също има славянски превод, запазено е само в два преписа (Иванова 2008: 311-312). Съществува и оригинална българска ораторска творба, посветена на празника. Това е първата част от Словото за св. Михаил Воин от Патриарх Евтимий. Слово за Въведение Богородично от Теофилакт Български Химнографски творби. В староизводните славянски служебни минеи откриваме три преводни канона за Въведение Богородично: канона от Георги Никомидийски на четвърти глас с начало Прѣмѫдрости прѣчистая; канон на четвърти глас от Йосиф Песнописец с начало Свѧтыхъ свѧтоѧ прѣсвѧтая; канон от Василий на първи глас с начало Сътецѣмъ сѧ дьньсь. По Йерусалимския устав този празник се отбелязва в продължение на няколко дни и са предвидени служби за Предпразненството на 20 ноември и за Отдаване на празника на 25 ноември. В печатните църковнославянски минеи са включени следните канони: на Предпразненството се изпълнява канонът на Йосиф Песнописец, на 21 ноември се пеят каноните от Георги Никомидийски и от Василий. На Отдаването се пее отново Канонът от Василий. Известен е и оригинален старобългарски канон на четвърти глас с начало Приими владычице и фразов акростих ПРИИМИ ПРѢЧИСТА ПѢНИЕ ПРИНЕСЕНИꙖ ТВОЕГО (Кожухаров 1991). В акростиха ранното название ВЪНЕСЕНИЕ е замемнено с ПРИНЕСЕНИЕ. Това е направено по съвсем разбираеми причини: няма дума с начално Ъ. Тази промяна в названието обаче показва, че канонът е създаден в много ранна епоха, когато слабите ерове в представките още не са били започнали да се пропускат – в началото на Х в. или дори в края на ІХ в. Иконописни изображения. Има едно уникално българско стенописно изображение на Въведение Богородично. То се намира в Боянската църква с прочутите фрески от 1259 г. Сцената на Въведението заема голяма част от северната стена на притвора, а срещу нея, на южната стена, е сцената по апокрифа Детство Исусово. Уникална в тази стенопис е сцената с храненето от ангела. За разлика от почти всички други изображения ангелът не долита отгоре, а стои зад олтарна маса, на която са поставени потир, дискос и дарохранителница. Както подчертава Бисерка Пенкова, това е единствената известна стенопис от тази период, в която има олтарна маса и ангелът е изобразен застанал край нея с жезъл в ръка, а не в полет (Пенкова 1994: 111). Българската изследователка търси обяснение за това нетипично изображение в богослужебната литературата, където темата за Въведението претърпява развитие и различни тълкувания: „В интерпретацията на Боянския майстор епизодът с храненето на Мария от ангела в Светая светих на Йерусалимския храм не е второстепенен детайл, илюстриращ буквално беглото му споменаване в Протоевангелието на Яков. Очевидно неговите корени са в богослужебните текстове, посветени на Въведение Багародично, в което на него е обърнато голямо внимание, тълкуван като праобраз на бъдещото въплъщение на Бога-Слово” (Пенкова 1994: 112-113). Тя отбелязва, че в случая ангелът хранител е изобразен като благовестника Гавриил и намира паралел на този сюжет в стихирата „Тогда и Гавриил послан быст к тебе всенепорочней, пищу тебе принося. Небесная вся удивишася, зряще Духа святого в тя всельщася” (Пенкова 1994: 113). В своята прослава на на празника Въведение Богородично Патриарх Евтимий също идентифицира ангела, който храни девицата, с архангел Гавриил. Обикновено сцената на Въведението е разположена хоризонтално (тип формат „пейзаж”). Но по-късно се появяват и изображения във формат с по-голяма височина (тип формат „портрет”). Такива са изображенията на иконата от Несебър от ХVІ-ХVІІ в., на иконата от Рилския манастир от 1795 г., на иконата от Йоаникий папа Витанов от Трявна и на фреската от Никола Петров от „Св. Александър Невски”. Те обаче се различават съществено в детайлите, включително и по мястото на девойките със свещите. На иконата от Несебър девойките са пред родителите, но не са индивидуализирани и са с детски фигури. На иконата от Рилския манастир девойките са зад родителите, но са много повече от седем, на ръст са колкото родителите и първите в групата са индивидуализирани. На иконата от Йоаникий папа Витанов от Трявна всичко сякаш е преобърнато – девойките са съвсем малки деца и не са седем, а само три, но стоят пред родителите. Освен това липсва сцената с храненето от ангела. На фреската в „Св. Александър Невски”, има оригинално решение – девойките идват от едната страна, а родителите – от другата, така че никой не изпреварва другия.
Библиография: Грозданов 2007: Грозданов, Цв. Воведението на Богородица во византискиот живопис на краjот од ХІІІ век и околу 1300 година. – В: Грозданов, Цв. Живописот на Охридската архиепископиjа. Скопjе, 2007, 63-82. Иванова 2008: Иванова, Кл. Bibliotheca hagiographica Balcano-Slavica. София, 2012. Иванова-Мирчева 1966: Иванова-Мирчева, Д. Климент Охредски и Йоан Екзарх като създатели на слова. – В: Климент. Охридски. Сборник от статии. София, 1966, 243-265. Калужняцки 2011: Калужняцки, Е. Съчинения на българския Патриарх Евтимий (1375-1393). С предисловие, послесловие и приложение от Д. Кенанов. Велико Търново, 2011. Кожухаров 1991: Кожухаров, Ст. Преславски канон за Въведение Богородично. – Рalaeobulgarica, ХV, 1991, 4, 28-28. Мирчева 2006: Мирчева, Е. Германов сборник. Изследване и издание на текста. София, 2006. Пенкова 1994: Пенкова, Б. Новооткритата фреска „Въведение Богородично” в северния аркосолий в притвора на Боянската църква. – Рalaeobulgarica, ХVІІІ, 1994, 4, 109-114. Радченко 1898: Радченко, К. Ф. Отчет о занятиях рукописями в библиотеках и других ученых учреждениях Москвы и Петербурга в сентябре и октябре 1896 г. Киев, 1898. Скабалланович 1916: Скабалланович, М. Християнские праздники. Введение во храм пресвятые Богородицы. Киев, 1916. Христова-Шомова 2012: Христова-Шомова, И. Служебният Апостол в славянската ръкописна традиция. 2. Изследване на синаксарите. София, 2012. BHG: Bibliotheca hagiographica graeca, 3rd ed., 3 vols., ed. François Halkin. Bruxelles: Société des Bollandistes, 1957. Cartlidge, Elliott 2001: Cartlidge, D. R., Elliott, J. K. Art and the Christian Apocrypha. London, 2001. Lafontaine-Dosogne 1992: Lafontaine-Dosogne, J. Iconographie de l`enfance de la Vierge dans l`Empire byzantine et en Occident. Bruxelles, 1992. Παπαηλιοπούλου-Φωτοπούλου 1996: Παπαηλιοπούλου-Φωτοπούλου, Ε. Ταμείον ἀνεκδότων βυζαντινών ᾀσματικών κανόνων seu Analecta Hymnica Graeca e Codicibus eruta Orientis Christiani. 1. Κανόνες Μηναίων. Ἀθῆναι, 1996.