Encyclopaedia Slavica Sanctorum
Наименование: Св. Климент Охридски
Тип памет: Светец
Каноничен тип: Църковен отец
Век: X в.
Владетел: Ростислав, Светополк, Борис І, Симеон
Коментар: Починал през 916 г. в Охрид
Място: Велика Моравия, Охрид
Автор: Искра Христова-Шомова, Мария Йовчева, Петко Петков
Описание: Св. Климент Охридски Св. Климент Охридски е старобългарски писател, книжовник, учител и архиепископ. Той е главният измежду учениците на светите братя Кирил и Методий, достоен техен последовател, продължил делото им. Св. Климент е образец за учител и духовен пастир, който е подготвил многобройни ученици и е оставил дълбока следа в българската история. За живота му не се знае достатъчно, най-достоверна информация се съдържа в неговото Пространно житие, написано на гръцки език през ХІ в. от Теофилакт Български, но и в него няма данни за рождението и детството на св. Климент. Тъй като в житието му се казва, че е съпътствал св. Методий от най-ранна младост, “както никой друг, той знаел живота му, тъй като от младежки и юношески години го придружавал и видял с очите си всичките дела на своя учител” (Милев 1966: 131), се предполага, че св. Климент е бил ученик на светите братя още от Византия, от предморавския период, когато те създават славянската азбука и подготвят първите славянски преводи. Може би още тогава той е приел и името Климент, в чест на светеца, чиито мощи братята откриват в Херсон по време на хазарската мисия. Прието е мнението, че св. Климент има славянски произход и че вероятно произлиза от българските земи. В житието от Димитър Хоматиан е казано съвсем конкретно, че той е българин: “произхождал от европейските мизи, които народът знае и като българи” (Милев 1966: 175). Знае се, че първоучителите се отправят за своята моравска мисия, придружени от ученици, подготвени да проповядват сред славяни. Сред тези ученици е бил и св. Климент. Той е придружавал своите учители по време на моравската мисия, в Панония при княз Коцел, във Венеция при спора с триезичниците и в Рим, където папа Адриан ІІ освещава славянските книги и ръкополага някои от учениците за свещеници и дякони. Приема се, че св. Климент е бил ръкоположен за свещеник в Рим през 868 г. След смъртта на св. Кирил той придружава Методий, докато той е начело на Сремската архиепископия, през всичките перипетии на първоучителя и неговите борби с Вихинг и немското духовенство. След смъртта на св. Методий на 6 април 885 г. св. Климент е бил затворен заедно с други Методиеви ученици, а после е прогонен от Моравия и се отправя за България заедно с Наум и Ангеларий. Те се спускат по Дунава със сал и пристигат в Белград, където са приети от боритаркана. След като се възстановяват, те пристигат в столицата Плиска, вероятно през пролетта на 886 г. Там са тържествено приети с големи почести и веднага се залавят с книжовна, литургична и просветителска дейност. По-късно Климент е изпратен в югозападните предели на България, в областта Кутмичевица, като мисионер и учител. В Пространното житие се съобщава, че “имал във всяка енория избрани измежду другите и те никак не били малко, защото се наброявали до 3500” (Милев 1966: 127). След възкачването на Симеон на престола през 893 г. св. Климент е ръкоположен за епископ след около седем години учителска дейност. От житието на св. Наум научавамe, че той заема учителското място на св. Климент и след седем години учителска дейност се оттегля в построения от него манастир край Охридското езеро, където умира след десет години, на 23 декември 910 г. Следователно св. Климент е бил епископ в продължение на около 23 години. Този период сигурно е бил и най-плодотворен за книжовната и писателската му дейност, макар че вероятно той е започнал да твори още от времето, когато е съпътствал своите учители в моравската им мисия. Климент завършва живота си в дълбока старост през 916 г., като за дата на успението му се отбелязва 27 юли, денят на св. Пантелеймон. Бил погребан в основания от него манастир в Охрид, в гроб, който сам си приготвил. Този гроб, както и манастирът, са открити при археологически разкопки в Охрид през ХІХ в. През ХV в. мощите му били пренесени в църквата „Св. Богородица Перивлепта“ в Охрид, която сега се нарича Св. Климент. През ХVІІ или ХVІІІ в. главата му е пренесена в манастира „Св. Йоан Продром“ край град Верия в Гърция. През ХХ в. в храма „Св. Седмочисленици“ в София е пренесена част от неговите мощи (вж. Станчев, Попов 1988: 46; Велинова 1995: 101–102.). В пространното му житие от Теофилакт Охридски се разказва за чудодейните изцеления, които ставали на гроба на светеца, съществуват и многобройни народни предания за чудесата на неговите свети мощи. Книжовната дейност на св. Климент е част от общото голямо дело на Кирило-Методиевите ученици и последователи. В България те възстановяват Кирило-Методиевите преводи на основните книги, необходими за богослужението – Евангелие, Апостол, Псалтир, Евхологий, Паримейник; подготвят богослужебните книги, необходими за богослужение на роден език: Постен и Цветен триод, Служебен миней и Октоих, като в тях включват и преводни, и оригинални части; възстановяват някои от библейските книги, преведени от св. Методий, а други превеждат отново, като превеждат тълкуванията към много от старозаветните текстове. Преводаческата дейност на Кирило-Методиевите ученици обхваща множество ораторски и агиографски творби, голямо количество богословска литература – учителна, философска, догматична, екзегетична, естественонаучна, полемична, а също и немалък корпус творби на монашеската книжнина и някои от големите византийски хроники. Те съставят обемни сборници с разнообразно съдържание, възстановяват превода на Номоканона и създават още юридически текстове; сътворяват многобройни и разнообразни оригинални старобългарски творби – ораторски, агиографски, химнографски, полемични, евхологични. В този мащабен процес, осъществяван от Кирило-Методиевите ученици и продължителите на тяхното дело, ролята на св. Климент е водеща – като творец, свещенослужител, учител и организатор. Св. Климент е автор на ораторски и химнографски творби, неговото творчество е съсредоточено основно в три словесни изяви – проповедта, похвалата и богослужебната поезия. То е свързано преди всичко с храма, адресирано е към редовите вярващи. Неговият житиеписец посочва, че той е създал прости и ясни слова, които са понятни и за най-простия българин (Милев 1966: 133). Но освен прости и ясни неговите ораторски творби са образец и на най-изискана и висока словесност. Писателят Климент Охридски става известен на науката най-напред като проповедник, с ораторските си творби. По едно и също време, през 1840 г., чешкият учен Павел Йозеф Шафарик и младият руски учен Вукол Ундолски попадат на преписи на някои от неговите слова. В заглавията им авторът е отбелязан като епископ Климент или като Климент, епископ славянски. Отначало са предполагали, че това е някой от руските епископи или че словата са преведени от гръцки, а авторът им е византиец, но погрешно е наречен славянски епископ. За откривател на св. Климент като писател с право се смята руският учен В. Ундолски (вж. Ундолски 1867; 1895; Климент Охридски 1970: 14–22). Той пръв изказва предположението, че това е българският епископ Климент, чието име е посочено в списъка на българските архиепископи след имената на Методий и Горазд. Това предположение не било посрещнато веднага с доверие. Но на 28 април 1845 г. Ундолски намира Похвала за св. Кирил Философ, учител на славянския народ, сътворена от епископ Климент. От този момент не остава съмнение, че славянският писател Климент е българският епископ Климент, ученикът на апостолите Кирил и Методий. Ундолски открива и публикува почти всички сигурни Климентови слова. След него към старобългарския книжовник проявяват интерес учени от цял свят. Своя принос в издирването и публикуването на нови слова и на нови преписи от известните вече слова на писателя дават руските изследователи Н. Петров, А. Попов, архимандрит Леонид, Е. Петухов, О. Бодянски и Л. Туницки и особено последователят на Ундолски П. Лавров, сръбският изследовател Л. Стоянович, българските учени А. Теодоров-Балан, Й. Иванов, а така също и съставителите на тритомника от събрани съчинения Хр. Кодов, Б. Ангелов, К. Куев, К. Иванова (Климент Охридски 1970–1977). Днес науката разполага със стотици преписи на словата му и непрекъснато се откриват нови. Обикновено словата на св. Климент се разделят на два вида – поучителни и похвални. Някои от словата, посветени на Господски празници или на събития от християнската история, могат да се отнесат и към двете разновидности, защото във всяко Климентово слово има и поучителен, катехетичен елемент, и тържествена част, похвала. Някои изследователи смятат, че има празници, за които той е писал по повече от едно слово (вж. Иванова 1978; Велинова 1987). Има един кръг от слова, които със сигурност се приемат за Климентови, и още един по-широк кръг от слова, за които се предполага неговото авторство. Във втората група влизат слова без открит гръцки оригинал, които по всяка вероятност са славянски произведения, но не е съвсем ясно кога са писани и от кого. Възприето е мнението, че св. Климент е обучил свои ученици в ораторското майсторство и че те са творили слова по моделите, зададени от техния учител. По-късно вероятно също са писани слова по подражание на св. Климент, при това не само в България, а в целия православен славянски свят. Критериите за определяне на Климентовото авторство са основно два, и двата не особено сигурни. Първият е упоменаването на неговото име в насловите на творбите, но в много случаи то може и да отсъства. Едно и също негово слово се появява в различни преписи под неговото име или анонимно, или под някакво друго. Другият критерий е стилистиката на творбите и употребата на характерна за св. Климент лексика. Изследванията показват, че въпреки общите места в средновековната риторика може да се говори и за авторски стил, и за авторски похвати, и за характерен лексикален фонд, типични за ораторските творби на св. Климент. При това характерната за него лексика, специфичната му богословска терминология и стилистичните му похвати се откриват и в химнографските му творби (за лексиката и богословската терминология на Климент Охридски вж. Христова 1994; 1995; Христова-Шомова 2008; 2008а; за стилистичните похвати в творчеството на св. Климент вж. Станчев 1969; Велинова 1995; Христова 1995а). Обаче точно защото са характерни, те лесно могат да бъдат имитирани от други автори. Така че въпросът за Климентовото авторство на голям брой творби стои открит. Слова от св. Климент Охридски (които му принадлежат с най-голяма вероятност) Поучителните слова на св. Климент са насочени към въвеждането на новопокръстените в християнството. В тях се разясняват библейските събития, християнските тайнства, основните християнски понятия. Във всички тях се извеждат морални поуки, има наставления за праведен живот, за предпазване от греховност, а също и празнична част, висока риторика, насочена към стремеж за богопознание. Св. Климент не се ограничава с това да разясни конкретния празник или конкретното понятие. Той се стреми да въведе своите слушатели в атмосферата на празничност, да ги накара да ликуват заедно с ангелите в небесата. Централно място в Климентовото творчество заема темата за покаянието и изповедта, тя е засегната повече или по малко във всички негови слова – и в поучителните, и в похвалните. Вероятно е автор и на някои слова, посветени специално на тайнството изповед и на приемането на свето причастие. Мнозина изследователи предполагат също, че Изповедалният чин, запазен в Синайския евхологий, старобългарски глаголически паметник от Х–ХІ в., е съставен от него, вероятно въз основа на немски образци (вж. Vondrák 1903: 23–44; Климент Охридски 1977: 518–521; Добрев 1990; Климент Охридски 2008: 327–336). Слово за св. Троица, за покаянието и за съда от св. Климент Охридски Похвалните слова на Климент Охридски са посветени на големите християнски светци и празници. Те са образец за словесно майсторство, за богат език и умело използване на ораторските изразни средства. Според анализа на В. Велинова, въпреки разликите в обема, те имат еднотипна петделна структура, като са изградени от увод, повествование – разказ за събитията или за живота на светеца, преход със смяна на третоличното повествование с първолично, чрез което авторът се връща от разказа към протичащия в момента ритуал в храма, похвала, която представя риторична кулминация на словото и заключение, което служи за връзка с останалата част на богослужебния комплекс (вж. Велинова (Иванова) 1985; Велинова 1995: 34–82). Похвално слово за Цветница от св. Климент Охридски Химнографските творби на Климент Охридски са известни на науката от последните няколко десетилетия. Той е автор на служби за определени светци и празници, а също и на цикъл от общи служби, които се използват за честването на определен тип светец – химнографско съответствие на неговите общи поучения за празници. За разлика от словата на св. Климент, които са познати в десетки и дори стотици преписи, службите му са запазени в ограничен брой преписи, а някои са известни засега дори само от единствен източник. Една от причините за това е голямата църковна реформа, проведена на Атон през ХІІІ–ХІV в., която е целяла обновяване на целия славянски богослужебен комплекс и уеднаквяване с актуални византийски образци, така че в църквата са зазвучали само преведени от гръцки служби. Откриването на химнографските творби на св. Климент показва, че житието му е достоверен източник на информация. В него се казва, че той е снабдил църквата с ψαλμικοί κανῶνες, което е преведено от А. Милев като псалмоподобни песнопения (Милев 1966: 133). След откриването на някои от химнографските му творби Кр. Станчев предложи по-точен превод на израза – певчески канони (Станчев, Попов 1988: 20). Св. Климент е оставил името си в акростих в някои от своите химнографски творби, така че при тях неговото авторство може да се смята за сигурно. Има и служби, за които се предполага Климентовото авторство с голяма вероятност, без да е напълно доказано. За откривател на химнографското творчество на св. Климент с право може да се счита Г. Попов, както за откривател на ораторското му творчество се смята В. Ундолски. Климентовите химнографски произведения с неговото име в акростих, известни досега на науката, са: 1. Цикъл Общи служби, открит от Б. Ангелов по един от двата преписа, ръкопис НБКМ 122 (Ангелов 1969). Без да е разчел акростиха с името на писателя, тъй като липсва листът с първите две букви, той изказва предположение, че тези химнографски творби му принадлежат. Г. Попов открива по-пълен препис на цикъла в ръкопис № 37 от Австрийската национална библиотека. В него той разчита и акростиха с името климент в общия канон за отци (Попов 1988: 189–210). Общи служби от св. Климент Охридски Служба за пророк от св. Климент Охридски Новобългарски превод на Службата за пророк от св. Климент Охридски Служба за апостол от св. Климент Охридски Новобългарски превод на Службата за апостол от св. Климент Охридски Служба за отец от св. Климент Охридски (с акростиха КЛИМЕНТ в осма и девета песен на канона) Новобългарски превод на Службата за отец от св. Климент Охридски Служба за преподобен от св. Климент Охридски Новобългарски превод на Службата за преподобен от св. Климент Охридски Служба за мъченик от св. Климент Охридски Новобългарски превод на Службата за мъченик от св. Климент Охридски Служба за мъченица от св. Климент Охридски Новобългарски превод на Службата за мъченица от св. Климент Охридски 2. Цикъл Предпразнични трипеснеци за Рождество Христово. Открити са от Г. Попов. В тях се чете акростих климента пꙗсни прꙗдпразна хрстовꙋ розствꙋ трипꙗснна осмоглас..., който се изгражда от тропарите на цялата творба. Предполага се, че е имало още един или два трипеснеца – за седми и осми глас. Цикълът е запазен частично в Скопския миней от ХІІІ в. (НБКМ 522) и изцяло в празничен миней Хлуд. 166 от ГИМ, от ХІV в. Издание: Попов 1988: 160–169 (по преписа в Хлуд. 166 от ГИМ). 3. Канон за св. Евтимий Велики. Открит е от Г. Попов. Канонът добива широка популярност в славянската книжнина и е познат по немалко руски и южнославянски ръкописи от ХІ до XV в. (Турилов 2006). Същият канон, приспособен към паметта на св. Йоаким Осоговски, е поместен в службата за българския светец в три минея от ХІІІ–ХІV в. – българския НБКМ 113 (ХІІІ в.) и сръбските Дечани № 32 и Хлуд. № 166 от ГИМ. Издания: Попов 1988: 170–174 (по Син. тип. 98 от РГАДА и НБКМ 113); Суботин-Голубович 1992 (по Дечани 32); Климент Охридски 2008: 519 (в нормализиран вид). 4. Канон за полагане ризата и пояса на Св. Богородица. Началните букви на тропарите в осма и девета песен образуват акростих климент. Открит е от Г. Попов през 1986 г. в българския празничен миней НБКМ 113 (Попов 1988: 182–188), и независимо от него – от Бл. Шаламанов. Издания: Попов 1988: 182–188 (по НБКМ 113); Климент Охридски 2008: 473–482 (в нормализиран вид, с превод на новобългарски). 5. Служба за св. Алексий, Човек Божи. Открита е от В. Савова в българския празничен миней Синай № 25 от ХІV в. (Савова 2003), която прави предположение, че службата се пази и в руския служебен миней за март и април от Син. 172 от ГИМ от 1425 г. По същото време А. Турилов забелязва службата в руски служебен миней за март Соф. 198 от РНБ и потвърждава наличието на същата служба в Син. 172 от ГИМ. Скоро след това са намерени още няколко преписа на службата, най-ранният от които е в руския празничен миней Син. 895 от ГИМ, 1260 г. (представени са у Турилов 2006: 24). Издания: Савова 2003 (по Синайски миней № 25); Климент Охридски 2008: 499–510 (в нормализиран вид, с превод на новобългарски). 6. Канон за св. Методий. Открит е от Л. Мошкова и А. Турилов в сръбски празничен миней от ГИМ, Хлудов № 156 от ХІІІ–ХІV в. Засега това е единственият известен препис. Публикуван е от двамата руски изследователи, които разчитат акростих (х)валнами пꙗснми п(о)ѭ ар(хиер(е)(ꙗ) мето(д)иꙗ (Мошкова, Турилов 1998). Г. Попов реконструира акростиховата фраза по следния начин: ꙗз к(л)им (х)валнами пꙗснми п(о)ѭ ар(хиер(е)(ꙗ) меето(д)иꙗ (Попов 2001) и обосновава предположението за Климентово авторство на творбата. 7. Служба за св. Струмишки мъченици. В края на 30-те години на ХХ в. сръбският изследовател Т. Вуканович намира в ръкопис от ХІV в. на Белградската библиотека служба на Струмишките мъченици и я преписва. През войната ръкописът изгаря, но през 1971 г. Вуканович публикува службата, за която предполага, че е писана през ХІV в., без да я е разчел добре (Vukanović 1971). През 2002 г. македонският изследовател И. Велев забелязва, че в осма и девета песен на канона има акростих климент (Велев 2002). Службата беше изцяло разчетена и публикувана в нормализиран вид от П. Петков с превод от И. Христова-Шомова (Климент Охридски 2008: 483–498). Вж. за нея и тук на 28 ноември (http://www.eslavsanct.net/mod_viewdate.php?day=28&month=11) 8. Канон за Успение Богородично. Открит е през 1999 г. от Л. Мошкова и А. Турилов. В девета песен на канона се чете акростих клим (Мошкова, Турилов 1999). В седма песен авторът призовава Божията майка: Събери ни от всички краища, както някога събра апостолите. Според откривателите на канона на това място се говори за разпръснатите Кирило-Методиеви ученици. Канонът е популярен в славянската книжнина, особено в сръбските и българските ръкописи от XIII–XIV в. Издания: Мошкова и Турилов (по сръбски миней Хлуд. 156 от ГИМ); Костадинова 2004 (по сръбски миней Дечани 32); Крысько 2005: 618–627 и Верещагин 2006: 908–921 (по руски миней Син. тип. 131 от РГАДА, където са включени само отделни тропари); Климент Охридски 2008: 463–472 (в нормализиран вид, с превод на новобългарски). 9. Канон за Богоявление. Открит е от А. Турилов в сръбски празничен миней от Музейна сбирка № 2835, ГИМ. Съдържа акростих клим в девета песен на канона (Турилов 2006: 24). Не е публикуван досега. 10. Служба за св. Аполинарий Равенски. Открита е от М. Йовчева (Йовчева 2002). Съдържа акростих КЛИМ в девета песен на канона Засега е познат в четири преписа – два пълни (в руски служебен миней за юли Син. тип. 122 от РГАДА от ХІІ в., в руски миней от сбирката на Ф. Мазурин (ф. 196, оп. 1, № 507) от РГАДА, нач. на XVII в. и сръбски миней Дечани 32 от XIV в.) и един съкратен, само със стихири, в български празничен миней НБКМ 113 от ХІІІ в. (Йовчева 2002). Издания: Йовчева 2002 (по Син. тип. 122 от РГАДА и НБКМ 113); Климент Охридски 2008: 521–532 (в нормализиран вид, с превод на новобългарски); Йовчева 2014: 310–320 (реконструкция на стиховете според оригиналната 12-срична изосилабична структура). Служба за св. Аполинарий Равенски от св. Климент Охридски 11. Служба за първомъченик Стефан и за Стефан І папа Римски. Открита е от М. Йовчева, която разчита в девета песен акростих клм (Йовчева 2002а). Макар и тези три букви да не са сигурно доказателство, че това е името на Климент, все пак Климентовото авторство е много вероятно. Написана е общо за двамата светци, като папа Стефан І на няколко места е наречен теклоименитъ – ‘съименник’ и е сравняван с първомъченика, а на места се говори заедно за двамата в двойствено число. За вечерния дял има шест стихири – по три за двамата светци, но само посветените на папа Стефан І са оригинални, а стихирите за първомъченика са преведени от гръцки. Службата е известна по два български преписа в пълен състав – в миней Григ. 1/5 от Одеската държавна библиотека, ХІІІ в. и миней № 23 от Парижката национална библиотека от ХІV в., а освен това канонът е запазен изцяло в ръкопис НБКМ 896 и частично – в НБКМ 114 и Хлуд. 171 от ГИМ. Издания: Йовчева 2002 (по миней Григ. 1/5 от ОГНБ); Климент Охридски 2008: 533–544 (в нормализиран вид, с превод на новобългарски). 12. Покаен канон за 6-и глас. Открит е в състава на Октоиха от Е. Федоскина, която разчита акростих клим в девета песен (Федоскина 2000). Среща се в немалко южнославянски ръкописни октоиси, а също и в евхологии. Издания: Симић 1976 (по сръбски евхологий МСПЦ Груич 3-I-65, XIII–XIV в., без обаче да забележи акростиха); Федоскина 2000 (по сръбски октоих Увар. 521 от ГИМ, XIV в.); Cronz 2012: 124–167 (по сръбски евхологий Гилф. 21 от РНБ, XIII–XIV в.); Климент Охридски 2008: 545–556 (в нормализиран вид, с превод на новобългарски). Покаен канон на Климент Охридски по българския Карансебешки октоих от първата половина на XIV в. Новобългарски превод на Покайния канон от св. Климент Охридски 13. Два канона за Св. Богородица в Октоиха (за трети и четвърти глас). Открити са от О. Крашениникова (Крашенинникова 2000). Съдържат акростих клим в девета песен. Издание: Крашенинникова 2006: 80–100 (представена е източнославянската традиция). 14. Цикъл от шест канона за св. Йоан Кръстител в Октоиха. Открити са от М. Йовчева и О. Крашениникова (Йовчева 1999; Крашенинникова 2000). Канонът за първи глас съдържа акростих кли(м)ен(т)а. Издание: Крашенинникова 2006: 39–51, 103–152 (представена е източнославянската традиция). 15. Цикъл от осем канона за св. Петър и Павел в Октоиха. Открити са от М. Йовчева и О. Крашениникова (Йовчева 1999; Крашенинникова 2000). Каноните за втори и осми глас съдържат акростих климента в осма и девета песен, а за шести глас – клим в девета песен. Издание: Крашенинникова 2006: 39–51, 153–198 (представена е основно източнославянската традиция). 16. Цикъл от осем канона за Св. Троица в Октоиха. Открити са от М. Йовчева (Йовчева 1999). Канонът за осми глас съдържа акростих клим в девета песен Известни са само по южнославянски преписи. Издание Крашенинникова 2006: 231–267 (по български октоих Хлуд. 135 от ГИМ, XIII в.). Канонът за св. Троица за 8-и глас на Климент Охридски по два южнославянски преписа от XIV в. Предполага се с голяма вероятност, че св. Климент е автор на Служба за св. Кирил Философ. Това предположение е изказано за първи път от Н. С. Державин и се подкрепя и досега от мнозина изследователи, макар че са допустими и други атрибуции на службата – на св. Методий, св. Наум или св. Сава (преглед на мненията вж. у Попов 1988: 112–114; Райков 1993; Мирчева 2001). В последно време някои изследователи търсят все повече аргументи за предположението, че службата за св. Кирил е преведена от гръцки (срв. например Темчин 2007; Крысько 2008), но все още няма солидни доказателства за тази хипотеза. Вероятно е също Климентовото авторство на Канон за св. Симеон Богоприимец, в който има частично запазен акростих просвꙗти в тропарите от първа, трета и четвърта песен. В следващите песни акростихът прекъсва, като в тях са включени преведени от гръцки тропари от Йосиф Химнописец (вж. Попов 1988: 145–147). Явно е запазено само началото на оригиналния старобългарски канон, който е допълнен с песни от преводния. Г. Попов предполага, че в Службата за пренасяне мощите на св. Йоан Златоуст, открита от Ст. Кожухаров (Кожухаров 1984), който разчита акростих златооустаго прѣнесение мошчии поѭ, също може да има Климентово участие, защото вечерните стихири започват с трите букви кли (Попов 1988: 147–149). Самият откривател на службата обаче изказва предположение, че тя е дело на св. Наум Охридски В някои от преписите Трипеснеците за Рождество Христово се редуват с оригинални старобългарски песнопения с азбучен акростих по реда и състава на глаголицата (азбучни стихири), открити от Кл. Иванова (Иванова 1971), чийто авторство е анонимно. Повечето изследователи са на мнение, че тези творби са дело на Константин Преславски (вж. Попов 2003: 32–38), но някои допущат, че може да принадлежат и на Климент Охридски (Добрев 1995). Изказани са мнения за Климентово авторство и на други старобългарски анонимни цикли, например на цикъла от 36 предпразнични стихири за Богоявление с азбучен акростих (Иванова 1971) и цикъла от 4 предпразнични трипесници за Богоявление с фразов акростих (Попов 1982; Попов 1999). В науката многократно е обосновавано предположението, че св. Климент е автор на някое от двете пространни жития на Кирил и Методий, или и на двете. Най-много привърженици има тезата за неговото авторство на Методиевото житие (вж. мненията по въпроса в Климент Охридски 1973). Засега обаче няма достатъчно доказателства нито за приемането, нито за отхвърлянето на тази теза. Все пак трябва да се отбележи, че в Пространното житие от Теофилакт, в което многократно се изтъква, че Климент е пръв ученик и последовател на св. Методий, никъде не се споменава да книжовникът да е писал житие на своя учител, нито каквито и да било агиографски творби (срв. Климент Охридски 1973, където са поместени превод и обстойни бележки от Хр. Кодов с уговорка, че Климентовото авторство е твърде спорно, особено що се отнася до Житието на св. Кирил). Паметта на св. Климент се открива в малко календари. Най-ранният ръкопис е Асеманиевото евангелие от Х в., включена е и в апостол НБКМ 882 от ХІІІ в. (вж. при календарните бележки). Първоначално неговата памет се е чествала на 27 юли, деня на св. Пантелеймон, заедно с паметта на св. Седмочисленици. Съвпадението на паметта на св. Климент и на св. Пантелеймон вероятно трябва да се обясни с това, че славянският учител приживе основава манастира „Св. Пантелеймон“ край Охрид, в който е и погребан. В иконописната традиция също св. Климент често се изобразява редом със св. Пантелеймон (вж. Наневски 1993: 53–54). Днес има две дати за отбелязване паметта на св. Климент – 27 юли, когато се чества неговото Успение, а също е и денят на св. Седмочисленици, и 25 ноември, когато паметта му се отбелязва заедно с паметта на неговия патрон, св. Климент, папа Римски. Предполага се, че ноемврийският му празник е въведен от Теофилакт Български. Двете дати са посочени в Стружкия празничен миней от ХV в. (НБКМ 542). Името на св. Климент е посочено в Списъка на българските архиепископи, съставен на гръцки в края на ХІІ в. и отпечатан за пръв път от френския учен Шарл Дюканж през 1680 г. (списъкът има различни публикации, най-достъпната е Иванов 1931: 564–568). В него Климент Охридски фигурира на четвърто място след Протоген, Методий и Горазд. Агиографски наративи. Запазено е Пространното житие житие на св. Климент Охридски на гръцки език от Теофилакт Български (†1107/1108). Публикувано е с успореден текст на гръцки и в български превод от Ал. Милев (Милев 1966). Мнозина изследователи предполагат, че Теофилакт се опира на по-ранно славянско житие на св. Климент, за жалост неоткрито до днес. Като податка за това, че Теофилакт е черпил директно от него, може да се тълкува мястото, където авторът говори като непосредствен ученик на св. Климент: “А нас, смирените и недостойните, поради своята сърдечна доброта той ни бе направил по-близки от другите и ние винаги бяхме с него, присъствахме във всичко, което вършеше и което говореше и на което учеше чрез едното и чрез другото. Ние никога не го видяхме да бездейства. Научният свят се запознава с личността на българския епископ Климент в началото на ХІХ в., когато гръцкият монах Амвросий Памперей публикува във Виена в оригинал неговото житие, написано на гръцки от епископ Теофилакт Охридски през ХІІ в. Всъщност част от житието е била издадена още през 1665 г. от гръка католик Лъв Алаций с превод на латински, а през 1742 г. монасите Григорий Константинидис и Михаил Гора издават пълния му текст. Краткото житие принадлежи на Димитър Хоматиан (живял от края на ХІІ докъм средата на ХІІІ в., бил е охридски архиепископ през 1216–1235 г.). То се основава до голяма степен на Теофилактовото житие. В него обаче има и някои допълнителни сведения, които отговарят на действителността. Едно от тях се отнася да българския произход на Климент, казва се, че той е „от европейските мизи, които мнозина наричат българи“. Няма основания да не се вярва на това твърдение, макар че е важен не българският произход на светеца, а сътвореното от него за България и българите. Другото сведение, което е съвсем точно, е споменаването на светеца – св. Пантелеймон, патрон на изградения от св. Климент манастир край Охрид. Третото е съобщението за издигнати каменни стълбове с надпис за покръстването на българите. Тези стълбове наистина са открити край с. Балши в днешна Албания, място, което е влизало в епархията на св. Климент. Служби. За съжаление от славянските творби, посветени на св. Климент, е запазена само неговата служба, при това позната засега в единствен препис. Открита е от Е. Спространов през 1912 г. в ръкопис НБКМ 122 – празничен миней от ХV в., писан със сръбски правопис, чието оформление и палеографски особености са типични за ръкописите, писани през това столетие в Охрид. Приема се, че произведението е дело на някой от неговите най-талантливи ученици, чието име е останало неизвестно. Многократно е отбелязвана стилистичната близост на тази служба с Климентовите творби. Й. Иванов посочва: “Ако да не знаехме, че службата е за Климента, бихме я приписали на неговото перо: дотолкова тя е пропита с Климентови схващания и стилни особености”. Службата трябва да е написана много скоро след смъртта му, а авторът и явно е негов непосредствен ученик, защото в нея се казва: „Настана светозарната ти памет, която всичко озарява, Клименте, в твоята свята църква верните се събраха“ (втора песен от канона) и по-нататък: „Почитания ти гроб със страх обикаляме“ (седма песен), а в края: „Стоим пред почитаните ти мощи, Клименте златозарни“ (девета песен). Очевидно службата е била пята на неговия гроб. Служба за св. Климент Охридски от неизвестен автор (негов ученик) На св. Климент има посветени и няколко гръцки служби. Първата принадлежи вероятно на Теофилакт Охридски, стилистично и съдържателно тя кореспондира с Пространното житие. Предполага се, че Теофилактовата служба на св. Климент е свързана с въвеждане на новата дата за отбелязване на паметта му – 25 ноември. Тя е допълнена през ХІV в. от охридския архиепископ Григорий, през ХVІІ в. – от Козма Драчки и през ХVІІІ в. – от Атанасий Пароски. Открити са и три канона за св. Климент от Димитър Хоматиан, като се предполага, че той е автор на осем канона за светеца по реда на осмогласието. През ХІІІ в. Константин Кавасила написва молебен канон за св. Климент с акростих, в който нарича себе си български архиепископ. Теофилактовата служба има славянски превод от ХІІІ или ХІV в. (за гръцките служби за св. Климент вж. подробна информация с преглед на библиографията у Йовчева 2003). В Стружкия празничен миней от ХV в. се пази този превод, в който е включен и един от каноните на Димитър Хоматиан. Молитва към св. Климент Охридски в съвременната му служба. Фолклорни традиции. За св. Климент има множество фолклорни предания и легенди. Той живее в народната памет като покровител на Охрид, според преданията многократно е спасявал града от нашествия и бедствия. В една от легендите се говори, че спасил обсадените от еничарите охридчани, като ги научил как да напуснат града нощем, като обърнат подковите на конете в обратна посока. Според друго предание св. Климент е спасил минирания град през Втората световна война. Името му на покровител съпътства имената на редица личности, свързани с Охрид и Македония. Пазят се предания за това, че той е помагал на цар Самуил, за това как е освободил от тъмница Григор Пърличев. Голяма част от преданията отразяват спомена за св. Климент като учител и мисионер, близкия му контакт с хората, сред които е живял и проповядвал. Разказва се за това, че ги е учил да си строят каменни къщи, понеже преди това са живеели в колиби, че им е помагал в земеделската работа, че е лекувал болни. Пази се и споменът за това как св. Климент е донесъл на местните жители овощни дръвчета. Множество са преданията за изцелените от него болни. Съществуват легендарни сведения и за чудодейната лечебна сила на мощите му, каквито съпътстват всички най-почитани светци (вж. Романска, 1963; Целакоски 1971; Стоjчевска-Антиќ 1982; Саздов 1989). Както посочва Т. Саздов, “само етнолошките и историските народни преданиjа за наjлегендарниот епски jунак каj Jужните Словени – Марко Крале (?–1495) се поброjни от тие за Климента” (Саздов 1989: 151) Изображения. Най-старото иконописно изображение на св. Климент е от ХІ в. в олтара на охридската катедрална църква „Св. София“. Има още множество фрески и икони на светеца, от Средновековието и Възраждането до най-ново време. На някои от иконите св. Климент е показан като покровител на град Охрид, чийто модел държи в ръка. Такива са изображенията в църквите „Мали Св. Врачи“ и в „Св. Спас“ в Лесковец (вж. Грозданов 1966). В иконописната традиция понякога св. Климент се изобразява редом със св. Пантелеймон. Паметта на двамата светци е тясно свързана в Охрид. Св. Климент е основал манастир в памет на светеца-лечител, в който по-късно е бил погребан, а за ден на Успението му се приема датата на св. Пантелеймон. Двамата светци са изобразени и на сребърния обков на едно охридско евангелие от ХІV в. (вж. Наневски 1991). Известно е изображението на св. Климент в Курбиново от ХІІ в. (Грозданов, Барджиева 1994). Запазени са и някои стари икони с лика на св. Климент, сред които най-известна е двустранната икона от ХІV в., на която от двете страни са изписани св. Климент и св. Наум, пазена днес в галерията към храма „Св. Богородица Перивлепта („Св. Климент”) в Охрид. В музея на Църковно-историческия институт в София се пази друга известна икона на св. Климент от ХІV в., реплики от която се изболзват като емблема на Софийския университет. През Възраждането в много български храмове се отделя специално внимание на славянските светци и се пази ликът на св. Климент. Значителен брой български светци са изписани от Николоа Образописов в Бельова църква в Самоков, сред тях е и образът на св. Климент. Свети места. Редица църкви в Македония и България носят името на св. Климент. Най-стара от тях е църквата в Охрид, където след разрушаването на манастира „Св. Пантелеймон” са се пазели мощите му, известна и като „Св. Богородица Перивлепта“. В Белица край гр. Струга има манастир св. Климент, а наблизо има и село Климентица. В Херцеговина също има църква, посветена на св. Климент, а през 1965 г. в гр. Торонто в Канада е издигнат голям храм, който носи името на светеца.
Библиография: Ангелов 1969: Ангелов, Б. Климент Охридски – автор на общи служби. – В: Константин-Кирил Философ. Юбилеен сборник. София, 1969, 237-259. Велинова (Иванова) 1985: Велинова (Иванова), В. Проблеми на индивидуалния стил в похвалните слова на Климент Охридски. – Език и литература, 1985, № 4, 27–36. Велинова 1987: Велинова, В. Композиционно-стилистични принципи в похвалните слова на Климент Охридски. Кандидатска диссертация, машинопис. София, 1987. Велинова 1995: Велинова, В. Климент Охридски – учителят и творецът. София, 1995. Верещагин 2006: Ильина книга. Древнейший славянский богослужебный сборник. Факсимильное воспроизведение рукописи. Билинеарно-спатическое издание источника с филолого-богословским комментарием. Подг. Е. М. Верещагин. Москва, 2006. Грозданов 1966: Грозданов, Цв. Портретите на Климент Охридски во средновековната уметност. – В: словенска писменост. 1050-годишнина на Климент Охридски. Охрид, 1966, 101–109. Грозданов, Барджиева 1994: Грозданов, Цв., Д. Барџиева. О историjским портретима у Курбинову. - Зборник радова Византолошког института, 33, 1994, 81-84. Димитрова 2011: Димитрова, М. Ягичев Златоуст. Средновековен български паметник със слова и поучения от началото на ХІV в. София, 2011. Добрев 1990: Добрев, Ив. Текстологични проблеми на Климентовото творчество. – Старобългарска литература, 22, 1990, 14–33. Добрев, Ив. Климентовото химнографско творчество и Октоихът. – В: Хиляда и осемдесет години от смъртта на св. Наум Охридски. София, 1993. Добрев 1995: Добрев, Ив. Климент Охридски – автор на цикъл азбучни стихири за Рождество Христово и за Богоявление. – В: Преславска книжовна школа. Т. 1. София, 1995, 157–172. Иванов 1931: Иванов, Й. Български старини из Македония. София, 1931. Иванова 1971: Иванова, Кл. Два неизвестни азбучни акростиха с глаголическа подредба на буквите в среднобългарски празничен миней. – В: Константин-Кирил Философ. София, 1971, 341–365. Иванова 1978: Иванова, Кл. Няколко наблюдения върху книжовното наследство на Климент Охридски. – Старобългарска литература, 3, 1978, 91–106. Йовчева 1999: Йовчева, М. Новооткрити химнографски произведения на Климент Охридски в Октоиха. Palaeobulgarica, 23, 1999, № 3, 3–30. Йовчева 2001: Йовчева, М. Старобългарската служба за първомъченик Стефан и за Стефан І папа Римски. – Старобългарска литература, 32, 2001, 21–44. Йовчева 2002: Йовчева, М. Старобългарската служба за Аполинарий Равенски от Климент Охридски. – Palaeobulgarica, 26, 2002, № 1, 17–32. Йовчева 2003: Йовчева, М. Служби за Климент Охридски. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 3. София, 671–676. Йовчева 2014: Йовчева, М. Старобългарският служебен миней. София, 2014. Климент Охридски 1970: Климент Охридски. Събрани съчинения. Т. 1. София, 1970. Климент Охридски 1973: Климент Охридски. Събрани съчинения. Т. 3. Пространни жития на Кирил и Методий. Подготвили Б. Ангелов и Хр. Кодов. София, 1973. Климент Охридски 1977: Климент Охридски. Събрани съчинения. Т. 2. София, 1977. Климент Охридски 2008: Свети Климент Охридски. Слова и служби. София, 2008, 21–50. Кожухаров 1984: Кожухаров, Ст. Песенното творчество на старобългарския книжовник Наум Охридски. – В: Литературна история, 1984, 12, 3–14. Костадинова 2004: Костадинова, А. Два неизвестни преписа на канона за Успение Богородично от Климент Охридски. – Palaeobulgarica, 28, № 3, 67–84. Крашенинникова 2000: Крашенинникова, О. Три канона из Октоиха Климента Охридского (Неизвестные страницы древнеславянской гимнографии). – Славяноведение, 2000, 2, 29–41. Крашенинникова 2006: Крашенинникова, О. Древнеславянский Октоих св. Климента архиепископа Охридского. Москва, 2006. Крысько 2005: Ильина книга. Рукопись РГАДА, Тип. 131: Лингвистическое издание, подготовка греческого текста, комментарии, словоуказатели В. Б. Крысько. Москва, 2005. Крысько 2008: Крысько, В. Ранние славянские гимнографические тексты: Источники и реконструкция (на материале канона Кириллу Философу). – Известия РАН. Серия литературы и языка, 2008, № 3, 3–23. Лалева 2004: Севастияновият сборник в българската ръкописна традиция. София, 2004. Милев 1966: Милев, Ал. Гръцките жития на Климент Охридски. Увод, текст, превод и обяснителни бележки. София, 1966. Мирчева 2001: Мирчева, Б. Канонът за Кирил и Методий и Службата за Кирил в славянската книжнина. Велико Търново, 2001. Мирчева 2006: Мирчева, Е. Германов сборник. Изследване и издание на текста. София, 2006. Мошкова, Турилов 1998: Мошкова, Л., А. Турилов. Моравскые земли велеи гражданин (неизвестная древняя служба первоучителю Мефодию). – Славяноведение, 1998, 4, 3–23. Мошкова, Турилов 1999: Мошкова, Л., А. Турилов. Неизвестный памятник древнейшей славянской гимнографии (канон Климента Охридского на Успение Богородицы). – Славяноведение, 1999, 2, 24–37. Наневски 1991: Наневски, Д. Климент Охридски во македонската традициja. Скопjе, 1991, 53–54. Нихоритис 1990: Нихоритис, К. Атонската книжовна традиция в разпространението на Кирило-Методиевските извори. – Кирилло-Методиевски студии. Т. 7. София, 1990. Попов 1982: Попов, Г. Новооткрити химнографски произведения на Климент Охридски и Константин Преславски. – Български език, 32, 1982, 1, 3–26. Попов 1988: Попов, Г. Химнографското творчество на Климент Охридски – открития и проблеми. – В: Станчев, Кр., Г. Попов. Климент Охридски. Живот и творчество. София, 1988. Попов 1999: Попов, Г. Хвална пꙗниꙗ Константинова (Богоявленски предпразнични стихири на Константин Преславски в руски миней ХІІ–ХІІІ в.). – Старобългарска литература, 31, 1999, 3–23. Попов 2001: Попов, Г. Службата за славянския първоучител Методий в Хлудовия миней 156. – Старобългарска литература, 32, 2001, 3–20. Попов 2001а: Попов, Г. Химнографското творчество на Кирило-Методиевите ученици. – Богословска мисъл, 6, 2001, № 1–4, 5–20. Попов 2003: Попов, Г. Акростих в гимнографическом творчестве учеников Кирилла и Мефодия. – В: La poesia liturgica slava antica / Древнеславьнская литургическая поезия. ХІІІ Международный съезд славистов. Тематический блок №14. Доклады. Roma–Sofia, 2003. Попов 2005: Попов, Г. Богоꙗвление ти поѭште Христе славим (Старобългарски Канон за Богоявление). – Старобългарска литература, 33–34, 2005. В чест на Климентина Иванова, 13–63. Райков 1993: Райков, Б. Старата славянска служба на Константин Философ – Кирил. – В: Славянска филология. Т. 21. София, 1993, 5–13 Романска 1963: Романска, Ц. Климент и Наум в народните предания. – В: Сборник в чест на Кирил и Методий. София, 1963, 377–382. Савова 2003: Савова, В. Непознато химнографско произведение на св. Климент Охридски за св. Алексий Човек Божи (предварителни бележки). – Palaeobulgarica, 27, 2003, № 2, 3–12 Саздов 1989: Саздов, Т. Народните преданиjа и легенди за Климент Охридски. – В: Климент Охридски и улогата на Охридската книжевна школа в развитокот на словенската просвета. Скопjе, 1989, 151–155. Симић 1976: Симић, П. Требник српске редакциjе ХIII в. – Зборник историjе књижевности, 10, 1976, 53–87. Станчев 1969: Станчев, Кр. Ритмичната структура в химничната поезия на Климент Охридски. – Български език, 19, 1969, 6, 523–531 Станчев 1988: Станчев, Кр. Климент Охридски. Живот и творчество. – В: Станчев, Кр., Г. Попов. Климент Охридски. Живот и творчество. София, 1988. Станчев, Попов 1988: Станчев, Кр., Г. Попов. Климент Охридски. Живот и творчество. София, 1988. Стоjчевска-Антиќ 1982: Стоjчевска-Антиќ, В. Климент и Наум Охридски во народната традициjа. Скопjе, 1982. Суботин-Голубович 1992: Суботин-Голубовић, Т. Две службе св. Jоакиму Осоговском. – Археографски прилози, 14, 1992, 105–134. Темчин 2007: Темчин, О происхождении древнейшего канона Константину-Кириллу Философу. – В: Liturgische Hymnen nach byzantinischem Ritus bei den Slaven in ältester Zeit. Beitrage einer internationalen Tagung. Bonn, 7.–10. Juni 2005. Hrsg. H. Rothe und D. Christians. Paderborn–München–Wien–Zürich, 328–339. Турилов 2006: Турилов, А. А. К уточнению объема и состава древнейшего славянского оригинального гимнографического корпуса в древнерусской рукописной традиции (На материале минейных служб). – Старобългарска литература, 35–36 (2006), 22–37. Ундольский 1867: Ундольский, В. М. Об открытии и издании творений Климента епископа словенска. – Беседы Общества любителей российской словесности. 1, Москва, 1867. Федоскина 2000: Федоскина, Е. Покаянный канон Климента Охридского в составе древнеславянского Октоиха. – Вестник Московского университета. Сер. 9. Филология, 2000, 3, 75–83. Христова 1994: Христова, И. Речник на словата на Климент Охридски, София, 1994. Христова 1995: Христова, И. Лексиката на цикъла “Общи служби” от Климент Охридски. – Годишник на СУ. Факултет по славянски филологии. Т. 88. Книга 1 – Езикознание. 1995. София, 1999, 49–78. Христова 1995а: Христова, И. Синтактичният паралелизъм в словата на Климент Охридски. – Кирило-Методиевски студии. Т. 10. София, 1995, 109–115. Христова-Шомова 2008: Христова-Шомова, И. Св. Климент Охридски – нов Павел за новите коринтяни, българите. – В: Св. Климент Охридски. Слова и служби. София, 2008, 21–50. Христова-Шомова 2008а: Христова-Шомова, И. Богословская терминология в произведениях св. Климента Охридского. – В: Славянска филология, 24. Доклади и статии за ХІV международен конгрес на славистите. София, 2008, 120–136. Целакоски 1971: Целакоски, Н. Народни преданиjа за Климент Охридски. – Културен живот, 1971, 1–2, 21–24. Cronz 2012: Cronz, Т. Die Feier des Heiligen Öles nach Jerusalemer Ordnung. Mit dem Text des slavischen Codex Hilferding 21 der Russischen Nationalbibliothek in Sankt Petersburg sowie georgischen Übersetzungen palästinischer und konstantinopolitanischer Quellen. Münster, 2012. Popvski, J. F. Thomson, W. Veder. The Troickij sbornik. text in Transcription. – Polata knigopisnaja, 21-22, 1988. Vondrák 1903. Vondrák, V. Studie z oboru církevněslovanského písemnictví. Praha, 1903. Vukanović 1971: Vukanović, T. The Legend of the Martyrs of Tiberiopolis (Strumica). – Врањски гласник, 1971, 45–76.