Encyclopaedia Slavica Sanctorum
Наименование: Св. Георги Победоносец
Тип памет: Светец
Каноничен тип: Великомъченик
Век: IV в.
Владетел: Диоклециан
Автор: Ана Стойкова, Искра Христова-Шомова, Росен Малчев, Константин Рангочев
Описание: Св. Георги е великомъченик, пострадал в Лида (Диосполис) в Палестина в 303 г. по времето на император Диоклециан (284-305). Според църковното предание св. Георги е роден в Кападокия, в благородно семейство на християни. След смъртта на бащата Георги отива заедно с майка си в Палестина. Там постъпва на римска служба като военен и съвсем млад е издигнат във висш военен чин – трибун. Когато император Диоклециан повдига гонение срещу християните, св. Георги изоставя високия си пост, раздава имуществото си на бедните и публично се обявява за християнин. Отначало е затворен, а после - изправен на разпит и подложен на мъчения, за да се откаже от християнството. Мъченията не сломяват твърдостта му във вярата и на 23 април 303 г. той е обезглавен (вж. Сергий 2: 105-106; ODByz 2: 834-835). Св. Георги извършва много чудеса, най-известното от които е победата му над змей. Това чудо, както и по-голямата част от останалите чудеса, се случват след смъртта му и са в резултат на гореща молитва от страна на изпаднали в беда хора (вж. Стойкова 1998). Заради победата си в духовната битка с езичника император, а по-късно и заради победата си над змея, св. Георги е наречен Победоносец. Този светец е изключително популярен в целия християнски свят, а в ислямската традиция е почитан под името Джирджис. Във византийската и славянската календарна традиция паметта на св. Георги Победоносец се почита на няколко дати. Главна дата е 23 април (денят на смъртта му според сведенията на Мъчението). В част от православните страни (Русия, Сърбия, Македония) се чества на 6 май (по Юлианския календар). В Българския църковен календар, който съответства на Григорианския, по изключение също е оставена датата 6 май, тъй като 23 април понякога се пада преди Възкресение Христово (през Великия пост) и не може да се празнува според традицията. На 3 ноември се отбелязва Освещаването на храма на св. Георги на гроба му в Лида (палестински празник) (Сергий 2: 293), а 26 ноември е дата на стар константинополски празник на св. Георги, свързан с обновяването на храма „Св. Георги в Кипарисите“ (Mateos 1: 114; Сергий 2: 314; Стойкова 2005), която се пази и в южнославянската ръкописна традиция. На същата дата през 1053 г. е осветен храм „Св. Георги“ в Киев, а по-късно в руската традиция 26 ноември започва да се отбелязва като ден на Чудото със змея (Сергий 2: 313). Този празник е много популярен в Русия и се нарича Юриевден (вж. Лосева 2001: 96-97; Верещагин 2006: 669). Култът към св. Георги е изключително популярен във Византия и в Близкия изток. Най-ранните свидетелства за почитането му са съобщения от ІV-V в. за църкви в негова чест, построени в Сирия, Кападокия, Палестина и Гърция. От VІ в. насам център на култа му в Палестина е Лида (Диосполис, дн. Лод, Израел). Според преданието това е мястото на мъчението му и гибелта му, където на гроба му самият Константин Велики е построил църква. Указания за паметта на св. Георги на 23 април съдържат църковните устави – Студийско-Алексиевският (Пентковский 2001: 341), Евергетидският (Дмитриевский 1: 448–449) и Йерусалимският (Дмитриевский 3: 47–48). Под същата дата тя се отбелязва в запазените календари на всички староизводни и новоизводни славянски евангелия и апостоли (Дограмаджиева 2010: 166, 283; Христова-Шомова 2012: 645-647). Константинополската памет за обновяването на църквата му “В Кипарисите” на 26 ноември се пази в редица славянски староизводни синаксари. Най-ранни от тях са тези във Ватиканското евангелие от Х в. и в Асеманиевото евангелие от края на Х-ХІ в. Пази се и в редица ранни апостоли с архаични черти: в Охридския и Драготиния апостол от ХІІ в., в апостоли от НБКМ № 508 и № 882 от ХІІІ в. В Шишатовацкия апостол и др. апостоли от ХІV в. (вж. при календарните бележки, също Христова-Шомова 2012: ). Открива се и в две новоизводни евангелия – в сръбски апракос евангелие от ХV в. и в руско четириевангелие от ХVІ в. (вж. Дограмаджиева 2010: 107, 244). О. Лосева е на мнение, че в ранните български и сръбски календари паметта е включена под руско влияние: „В сербских и болгарских месяцесловах осенний Юрьев день – самый ранний и самый распространенный из русских праздников“ (Лосева 2001: 97). Това предположение не намира последователи. М. Йовчева убедително доказва, че в южнославянската традиция, а вероятно и в част от руските календари се отбелязва паметта, наследена от византийските източници (Йовчева 2005). А. Турилов отбелязва, че по този въпрос споделя нейното мнение (Турилов 2008). А. Пентковский и Т. Пентковская посочват, че в руския апостол от Синай № 39 от ХІV в. е отбелязан константинополският празник (вж. Пентковский, Пентковская 2003). Старата балканска традиция на есенния св. Георги личи и в народния названия на месец ноември като герг`òскиа в някои родопски села (вж. Митринов 2010: 127). Тази памет на светеца се открива и в някои хърватски глаголически мисали и бревиарии (вж. Štefanić 1951: 91; Pantelić 1979: 53, 57). Освещаването на храма на светеца в Лида (Диоспол) на 3 ноември е палестинска памет, която е засвидетелствана в един от най-ранните гръцки типици от йерусалимската редакция, Sin. gr 1096 от ХІІ в. (Дмитриевский 3: 32). Тя е отбелязана и в ограничен брой славянски новоизводни апостолски и евангелски синаксари, включена е и в календара на Острожката библия (Дограмаджиева 2010: 237; Христова-Шомова 2012). Агиографски наративи. Във византийската агиографска традиция на св. Георги Победоносец са посветени над 30 агиографски произведения в различни редакции и версии (Krumbacher 1911; BHG 669y–691y; Auctarium 1969: 74–76; Novum Auctarium 1984: 78–81) и многобройни химнографски творби. Според Крумбахер в основата на всички жития стои незапазено в оригиналния си вид Мъчение, най-старият известен препис на което е т.нар. Виенски палимпсест от V–VІ в. (BHG 670); в резултат на неговите многократни преработки през следващите столетия се появяват редица нови житийни текстове, някои анонимни, други от известни византийски писатели като Теодор Дафнопат, Никита Давид, Симеон Метафраст (Krumbacher 1911: 107–108). Отделно от различните преработки на Мъчението се разпространяват множество разкази за чудеса на св. Георги, най-разпространено от които е чудото със змея, запазено в няколко редакции (Aufhauser 1911; Aufhauser 1913; BHG 687–691x). Значителна част от житията и чудесата получават широка популярност в средновековните славянски литератури, докато повечето похвални слова остават непреведени. Запазени са и голям брой сборници, съдържащи само произведения за светеца; по правило те са съставени по поръчка и са предназначени за отделни манастирски обители, чийто патрон е той. В BHBS Кл. Иванова отбелязва, че в южнославянските календарни сборници са засвидетелствани агиографски и риторични произведения за св. Георги и под трите дати. Агиографски наративи се пазят под 23 април и 26 ноември: пет жития, някои от които в различни версии (BHBS 516: 2, 3 и 324: 1; 518: 6, 6a; 519: 8, 8a, 8б и 324: 2; 522: 13, 13a, 13б, 13в, 13г), както и 11 чудеса, всички под дата 23 април. Днес е ясно, че в славянската ръкописна традиция са преведени две от житията, които се отнасят към т.нар. Дадианов тип. 1. Анонимно дометафрастово мъчение в три редакции (BHBS 516: 2 и 3; 324: 1; най-близки гръцки съответствия BHG 670, 670а и 670f). Приема се, че това е житието, поместено в Decretum Gelasianum, индекс на забранените книги, възникнал през VІ в. Според А. Стойкова (Стойкова под печат) това архаично дометафрастово мъчение е засвидетелствано в три славянски превода, които представят четири редакции на текста. Най-старите запазени славянски пълни преписи са от ХІV в., но две от известните редакции, които възхождат към две самостоятелни гръцки версии, са преведени несъмнено в много ранна епоха на старобългарски език. Въз основа на едната от тях е възникнала, може би на славянска почва, още една, вторична (контаминирана) редакция. Третата основна редакция, запазена в единствен текст, също възхожда към отделен превод на различна гръцка версия. Мъчението е частично запазено и в два хърватски глаголически фрагмента (Стойкова 2005). Славянските версии на текста са били обект на научни публикации и изследвания (вж. Попов 1872: 331-339; Novaković 1876; Кирпичников 1879; Веселовский 1881; Stoykova 2002; Стойкова под печат). • Първа редакция – запазена в единствен препис, Хлуд. 162, празничен миней и сборник от слова и жития от Хлудовата сбирка в ГИМ, Москва, сръбски, от 50–80-те г. на ХІV в. (BHBS 516: 2; издание у Попов 1872: 331-339; вж. Стойкова под печат). Нач.: Вь wни дни wбластвующу безакон’ному ц(а)роу дадияну. вь wбласти нечьстивааго. искааху слоуги его хрстиан’скыи родь нападааху м(оу)ч(и)ти. повелѣниемь ц(а)ра безакон’нааго дадиана. Анонимно дометафрастово житие на св. Георги Победоносец – първа редакция • Втора редакция а) разпространена редакция: в тази най-голяма група преписи са запазени всички онези най-важни епизоди и отделни мотиви, които Крумбахер определя като принадлежащи към първоначалното житие (Krumbacher 1911: 289). Част от тях липсват в известните гръцки преписи, но имат паралели в латинската и в коптската версия, които според изследователя пазят много архаичен текст. Тази редакция е запазена в сравнително най-много преписи – пълните Деч. 95, сборник от сбирката на манастира Дечани, сега в Народната библиотека в Белград, с пространни жития за цяла година, сръбски, 50–60-те г. на ХІV в.; Белгр. 637 (464), сборник от слова и жития от ХІV в. от Народната библиотека в Белград, изгорял през ІІ Световна война; текстът на Мъчението е публикуван у Novaković 1876: 74–92; НБКМ 681, сборник с непостоянен състав, български, ХV в., от Народната библиотека в София; НБС 53, сборник с непостоянен състав, сръбски, 1683 г., от Народната библиотека в Белград; непълните ЦИАИ 1161, в сборник с непостоянен състав, сръбски, ХVІ в., без начало; Белгр. 184, в сборник с непостоянен състав, ХVІІ в., сръбски, от Народната библиотека в Белград, изгорял през ІІ Световна война; текстът му е използван от Новакович за разночетения (Novaković 1876: 74–92) и така е запазен частично; към същата редакция трябва да се отнесат двата преписа, запазени в хърватски глаголически фрагменти – Връбнички фрагмент А от втората половина на ХІІІ в., издаден от Й. Вайс (Vajs 1907), и издаденият от А. Назор (Nazor 1989) Загребски фрагмент с почти идентичен текст, от началото на ХV в. В тях са съхранени само началните изречения от Мъчението, но те позволяват текстът да се идентифицира с голяма степен на сигурност (вж. Стойкова 2005а). Своеобразна подгрупа представляват преписите Деч. 95 и НБС 53, които са много близки помежду си и засвидетелстват някои характерни само за тях особености – само те например са отнесени към датата 26 ноември и само в техния епилог се съобщава датата на мъченическата смърт на св. Георги – 23 април. Нач.: Вь w(н) врѣме ег(д)а вьзысканы бывахоу хр(с)тины члв(ѣ)ци w(д) ц(а)рьь безакон’ныихь. бы(с) мужь именемь геwргиѥ. w(т) кападокыские землѥ. б) контаминирана редакция – запазена в Хлуд. 189, пролог за цяла година и част от сборник слова и жития, от първата половина на ХІV в., сръбски, от сбирката на Хлудов в ГИМ, Москва, и Ник. 52, сборник с непостоянен състав, от последната четвърт на ХV в., от Народна библиотека на Сърбия, Белград. В техния текст е интерполиран един вариант на краткия разказ за бащата езичник Геронтий и майката християнка Полихрония. Възможно е тази контаминация да е направена на славянска почва, тъй като в останалата част от текста двата преписа имат текстологични белези, които ги свързват с другите преписи на Мъчението, несъдържащи историята за семейството на светеца. Нач.: Вь wнѣхь д(ь)нехь. по вьз’несени г(оспод)а нашего Iс х(с)а. вьзыскахоу хр(с)тияньскы родь. w(т) безакон’ныхь ц(а)реи идолослужителеи. • Трета редакция – запазена в единствен препис Хлуд 241, в сборник с непостоянен състав от средата на ХV в., от сбирката на Хлудов, ГИМ, Москва. Текстът, изглежда, възхожда към късна гръцка версия. Все пак неговите особености засега не позволяват категорично да се твърди дали това е наистина отделен превод или още една направена на славянска почва редакция. В него присъства историята на Геронтий и Полихрония, но са добавени елементи, които не се срещат никъде другаде – като фигурата на епископа Василий, който тайно кръщава родения от майка християнка Георги. Същевременно по-голямата част от преписа съдържа големи пасажи, където текстът дословно съвпада с преписите от разпространената редакция. За съжаление Хлуд. 241 има големи липси, които се дължат на механични повреди на ръкописа, и е без край, затова не може да се разбере какъв финал на Мъчението е съдържал (вж. Стойкова под печат). Нач.: Вь врѣмѣна та бѣше ч(ѣ)лвкь нект(о) имѣнемь. героньта. вь кападокыи. живуща. и жена его имѣнемь полихранїа. 2. Анонимно дометафрастово мъчение (BHBS 519: 8; 324: 2; най-близко гръцко съответствие BHG 670g). Най-старите южнославянски преписи са сръбски от ХІV в., но несъмнено преводът може да се отнесе към старобългарската епоха (вж. Стойкова под печат). Всички преписи са поместени в сборници с постоянен състав, които имат официален характер. Според Кл. Иванова това житие е влизало в състава на преславските чети-минеи (Иванова 1986: 633). А. Соболевски (Соболевский 1905: 113-117) смята, че то е преведено от латински в Чехия през Х в.; Ф. В. Мареш също приема, че той е направен от латински език някъде на запад, макар да не подкрепя чешкия произход на превода (Mareš 1979: 10). Тяхното мнение е опровергано от Ф. Томсън, който доказва, че мъчението е превод от гръцки и посочва идентичен гръцки текст в препис, публикуван от К. Крумбахер (Krumbacher 1911: 160–161; Thomson 1985: 333–336). Под дата 23 април Мъчението е поместено в следните южнославянски ръкописи: Z III.c.22, староизводен чети-миней от 50–80-те г. на ХІV в., от Библиотеката на Хърватската академия на науките и изкуствата, Загреб; Хлуд. 195, староизводен изборен чети-миней за декември–януари и избрани слова и жития за февруари–юни, 50–80-те г. на ХІV в., от сбирката на Хлудов, ГИМ, Москва; ПБС 219, староизводен сборник със слова и жития за цяла година, 1381 г., от Патриаршеската библиотека на Сърбия, Белград; ПБС 282, минеен панигирик за януари–февруари с допълнения за март и април, ХVІ в., от Патриаршеската библиотека на Сърбия, Белград (по-рано принадлежал на манастира Хопово във Фрушка гора). Под дата 26 ноември Мъчението е поместено в РГБ 10272, сборник от жития и слова, 50–70-те г. на ХІV в., от Руската държавна библиотека, Москва; но в него е запазено само началото. Нач.: Ненавидеи испрьва ч(ѣ)лкы, з’лыи сьвѣт’никь дияволь. боре се сь хотещими жити бл(а)говѣрно о х(с)ѣ Iс(с)ѣ. поставляѥть на нѥ ц(а)рѥ и кнезе. яко з’вѣрѥ дивыѥ. 3. Анонимно дометафрастово мъчение, приписвано на Пасикрат, слуга на св. Георги (BHBS 522-523: 13а-13г; BHG 671, 672). Творбата е преработка на по-старото Мъчение, възникнала във Византия не по-късно от VІІІ в., но получава широко разпространение след началото на Х в. и вероятно по тази причина не влиза в най-ранните славянски чети-минеи, които се формират по време на Първото българско царство. В славянски превод се появява едва през ХІV в. в новоизводните панигирици, почти винаги заедно с Метафрастовото житие на св. Георги и едно (или две) от похвалните слова на Григорий Цамблак, с които образува своеобразен цикъл (вж. Стойкова 2004). Помества се под 23 април в официални богослужебни състави. Известни са следните преписи: РАН 152, сборник от три части с жития и слова (частта, в която е Мъчението, е от ХV в.), сръбски, принадлежал на ман. Нямц, № 86, сега в Библиотеката на РАН, Букурещ; РАН 153, новоизводен панигирик за януари‒юни, от първата третина на ХV в. Ръкописът е принадлежал на ман. Ксенофонт на Атон, съхранявал се е в ман. Нямц, № 87, сега е в Библиотеката на РАН, Букурещ; Путна 31, новоизводен изборен чети-миней за април‒юни, 1474 г., молдовски; Драг 739, новоизводен чети-миней за април‒юни, ХVІ в., принадлежал на ман. Молдовица, пренесен в ман. Драгомирна, където се съхранява сега; УББ 1, новоизводен панигирик за цяла година, 1595 г., сръбски, Университетска библиотека, Белград; Хил 444, чети-миней за февруари с допълнения, 1626 г., писан от Аверкие в Карейската кула; БУАН Петр2, новоизводен панигирик за февруари‒май, от 20‒30-те г. на ХVІІ в., намира се в Библиотеката на Украинската АН, Киев. Нач.: Сп(а)са убо нашего прѣвѣчное цр(с)тво. ниже начело д(ь)немь ниже жизни коньцъ иматъ. прѣхвал’ное же и вьсепѣтоѥ ради еже w(т) марїе д(ѣ)вы въпльщенїа его вьчлч(е)нїе и еже на землю пришьствїе и цр(с)тво, сїаше оубw прочее въ всеи вьселѥнѣи. 4. Контаминирана редакция от дометафрастовото мъчение, приписвано на Пасикрат, и мъчение от Никита Давид / Симеон Метафраст (тук № 4). Голямата близост на съдържанието на двете жития, както и общата им ръкописна традиция, която се развива след началото на ХV в., са довели до създаването на контаминирания текст, който започва с началото на Пасикратовото мъчение и продължава с редуващи се по-големи и по-малки цялости, заимствани поред от двете произведения. Анализът показва, че тази редакция е резултат на внимателен подбор, който цели създаването на максимално пълно по съдържание житие (Стойкова 2004). Засвидетелствана е в препис ПБС 281, новоизводен панигирик за април‒август, 1555 г., сръбски, от Патриаршеската библиотека на Сърбия, Белград. Нач.: Сп(а)са убо нашего прѣвѣчное цр(с)тво... 5. Мъчение от Симеон Метафраст (в BHBS 518: 6 като автор се дава Никита Давид; BHG 676b). Според Крумбахер (Krumbacher 1911: 187–191) е преработка на по-старото мъчение (тук № 3), направена от Никита Давид, което в слабо редактиран вид Симеон Метафраст помества в своята сбирка. Според А. Ерхард именно това мъчение е съставна част от първоначалния метафрастов менологий (Ehrhard 1938: 611). Помества се само в новоизводни официални богослужебни сборници под 23 април, почти винаги заедно с други творби за св. Георги (вж. Стойкова 2004), и има хомогенна традиция. Известно е в следните преписи: Зогр. 90, панигирик за януари–май, от 80-те г. на ХІV в., от Библиотеката на Зографския манастир на Атон; РАН 153, панегирик за м. януари – юни от първата четвърт на ХV в., Библиотека на Румънската академия на науките. Принадлежал е на атонския манастир Ксенофонт, за което има приписка, по-късно на манастира Нямц, № 87; РАН 305, слова и жития само за големи празници за периода януари–август, края на ХV в., от Библиотека на Румънската академия на науките; Путна 31, изборен чети-миней за април‒юни, 1474 г., молдовски; РМ 4/8, Рилски панегирик на Владислав Граматик, 1479 г., Библиотека на Рилския манастир; Драг 739, чети-миней за април‒юни, ХVІ в., принадлежал на ман. Молдовица, пренесен в ман. Драгомирна, където се съхранява сега; ПБС 68, сборник със слова и жития за януари–август, ХVІ в., Патриаршеска библиотека на Сърбия; Хил 431, сборник от жития и слова без календарен ред от третата четвърт на ХVІ в., Библиотека на Хилендарския манастир на Атон; НБКМ 443, панигирик за м. февруари–юли, втората половина на ХVІ в., Народна библиотека в София; писан от Пахомий Слепченски за манастира “Св. Троица”, Призренско; БУАН Петр2, новоизводен панигирик за февруари‒май, от 20‒30-те г. на ХVІІ в., намира се в Библиотеката на Украинската АН, Киев; НБКМ 1050, съдържа в началото няколко дамаскинови слова, а след това слова и жития от по-стар панегиричен състав, примесени с четива с апокрифен характер, ХVІІ в., пази се в Народната библиотека в София. Писан в Етрополския манастир “Света Троица”, наречен “Варовитец”. Нач.: Дїоклитїань римскыи самодрьжьць недостоинѣ хороугви въспрїе(м). и прьвы сыи w(т) иже съ нимь римское въспрїемшиa начелство, трї бw бѣху си. Освен тези житиеписни текстове са известни и редица разкази на чудеса на св. Георги. Проложни жития Житие от Простия пролог. Текстът на запазения в най-старите южнославянски (и руски) нестишни пролози житиен текст за св. Георги, предназначен за честването му на 23 април, напълно съвпада с най-ранния гръцки препис на житието в Менология на имп. Василий от ХІ в. (PG 117: 420). Проложното житие на св. Георги се среща в два типа южнославянски сборници – в пролози и в минеи, структурирани по Студийския типик. В пролозите понякога пред него стои тропар за светеца (Павлова, Желязкова1999: 217; вж. Стойкова 2006: 275‒277). Нач.: Геw(р)гиѥ х(с)вь м(ч)никь. бы(с) оубо при диwклитиянѣ ц(а)ри. w(т) страны кападокиискыѩ. рода славна. комись саномь. Житие и тропар от Простия пролог (по Лесновския пролог от 1330 г., под 23 април) В някои преписи под 26 ноември се отбелязва с тропар и празникът на Обновлението на църквата „Св. Георги в Кипарисите“ в Константинопол: Памѧ(т). ... и стго м(ч)нка геw(р)гия. Нач.: Дн(с)ь земѣ блажить сѧ. разбогативши сѧ твоѥѩ крьвиѩ. и храмь wсщаѥть сѧ, приѥмь тѣло твоѥ (Павлова, Желязкова 1999: 91). Житие от Стишния пролог. Преведено е в южнославянската традиция три пъти – освен ранния Търновски и сръбския превод, в някои минеи след шестата песен на канона в службата на св. Георги се среща трети превод на стиховете и житието (вж. Стойкова 2006: 279‒283). След житието редовно се помества цикъл от три чудеса на св. Георги (Стойкова 2002). Гръцкият текст, от който са направени преводите, се открива в Синаксара на Великата църква, заедно с две от чудесата (Delehaye 1902: 623-626); същият текст се намира и в гръцкия печатен миней, където чудесата са три, както в Стишния пролог. Житие и стихове от Стишния пролог (Търновски превод, по Зогр. 80 от 1345/1361 г., под 23 април) През ХVІІ и ХVІІІ в. силен тласък на популярността на св. Георги в българските земи дават преведените в края на ХVІ в. и преработени на новобългарски език дамаскини. В първоначалния текст на книгата си Съкровище Дамаскин Студит помества своята преработка на Метафрастовото житие на светеца, на трите чудеса от Стишния пролог и на чудото За сина на Лъв Пафлагонски. На българска почва в дамаскините влиза и Чудото със змея. Широкото разпространение на тези книги допринася много за популяризирането на култа светеца и неговите мъчения и чудеса и през възрожденската епоха. Слова. Във византийската традиция са запазени многобройни ораторски творби за св. Георги. Похвални слова за него пишат Андрей Критски (BHG 681–682), Георги Кипърски (BHG 683), Аркадий Кипърски (BHG 684), Константин Акрополит (BHG 684a), Антоний Лариски (BHG 684b) и др. Повечето от тези слова нямат славянски превод. Кл. Иванова отбелязва, че в южнославянските календарни сборници са засвидетелствани риторични произведения за св. Георги преди всичко под 23 април: три похвални слова – едно от Андрей Критски (BHBS 520: 10) и две от Григорий Цамблак (BHBS 516: 1; 517: 4), а под 3 ноември се пази едно слово от Аркадий Кипърски (BHBS 283-284: 1). 1. Похвално слово от Андрей Критски (BHBS 520: 10; BHG 681). Във византийската традиция се среща и с името на Йоан Златоуст. Запазено е в следните преписи: РМ 4/8, Рилски панегирик на Владислав Граматик, 1479 г., Библиотека на Рилския манастир; Гилф53, новоизводен минеен и триоден панигирик с нарушен календарен ред, ХVІ в., сбирка на Гилфердинг, РНБ, Санкт Петербург; Пл104, минеен панигирик за цяла година, ХVІ в., Библиотека на ман. Плевля. Нач.: Присно оубw свѣтлы и прѣхвалны с(вѣ)тыхь м(оуче)никь памети. достохвалнѣиша же и паче же въсѣхь славнѣиша яже дн(с)ь на земли празноуемаа. 2. Похвално слово от Григорий Цамблак (1) (BHBS 517: 4; ВМЧ 1: 884–900). В южнославянските календарни сборници е анонимно. Помества се под 23 април в новоизводни официални богослужебни състави, много често заедно с други произведения за св. Георги. Запазено е в ръкописи от ХV в. БАН 152; РАН 153; РАН 305; Путна 31; Драг 739 (за тях вж. тук при № 4) и др. Нач. : Вчера любимици свѣтлыи въскр(с)нїа празновахомь праз(д)никь. и дн(с)ь стр(с)тотрьпца въсемирное трьжество. 3. Похвално слово от Григорий Цамблак (2) (BHBS 516: 1; ВМЧ липсва). В южнославянските календарни сборници се помества под името на Григорий монах и презвитер на манастира “Пантократор”. Написано е вероятно по време на пребиваването му в Молдова. Известно е в ограничен брой преписи от ХV в. (РАН 165; Путна 31; Драг 739; БУАНПетр2 ‒ за тях вж. тук при № 4), като най-често се помества заедно с други произведения за св. Георги. Нач.: Велико нѣкое и чюда плъно мѫжьство. еже истинныѧ ѧже къ б(ог)у любве, w(т) вѣры раждаемыѧ, указанїе е(с) извѣстно. 4. Похвално слово от Григорий Цамблак (3). Текстът на това слово е открит от Н. Дончева-Панайотова в архива на архиеп. Порфирий Успенски (сега в РНБ, Санкт Петербург, ОСРК, F.I.586), който го е преписал от ръкопис в манастира “Св. Павел” на Атон през 1845 г. (Дончева-Панайотова 1999). Нач.: И въси оубо мн(ч)нчьскаго лика иже по х(с)ѣ по(д)визи и страданїа, чюдны кyпно и до(с)инопохвалны. 5. Похвално слово от Аркадий Кипърски за 3 ноември – Освещаване на храма на св. Георги в Лида (̓Εγκαίνια τοῦ ναοῦ Γεωργίου Τροπαιοφόρου τοῦ ἐν Λύδδῃ). Авторът е вероятно Аркадий, епископ на Констанция Кипърска, нач. на VІІ в. (вж. Krumbacher 1911: 205‒207), (BHBS 283-284: 1; BHG 684; CPG 7983; ВМЧ стб. 139‒143 – под 4 ноември). Според BHBS е запазено в следните преписи: Зогр 107 от ХІV в.; ЦИАИ 182 от 1425 г.; Драг 700 от ХV в.; Хил 496 от Х. в.; РАН 301 от ХV в.; РАН 302 от кр. на ХІV ‒ нач. на ХV в.; РМ 4/5 от ХV в. и др. Нач.: Съзываетъ пакы на(с) w хрїстолюб’ци, х(с)wлюбивыи съ бл(а)гочьстїа добрwпобѣдникь Геwргїе, въ великыи съи д(оу)хwвныи и въсеwс(вѣ)щенныи храмъ. Служби Известни са и голям брой химнографски произведения за св. Георги (канони, стихири, кондаци и икоси, тропари, светилни, молебни канони). На този светец са посветили творби всички видни византийски химнописци: Роман Сладкопевец, Андрей Критски, Козма Маюмски, Йоан Дамаскин, Теофан Начертани, Йосиф Песнописец (цикъл от осем канона по реда на осмогласието), Герман Константинополски, Йоан Евхаитски, Никодим, Анатолий Студит, Филотей Кокин, Ефраим Карийски, Герасим Монах, Давид Атик, Нифон Монах, Антоний Карофилис (вж. AHG 8: 250-288, 430-433; Παπαηλιοπούλου-Φωτοπούλου 1996: 56, 190-191; Χρυσόστομος 2003: 32-37; Лукашевич 2005; Plank, Lutzka 2006: 674–678, 713–714). Най-голямо разпространение във Византия получават каноните на Андрей Критски, Козма Маюмски и Теофан Начертани. В съвременните гръцки минеи на 23 април се включват два канона. Първият е от Давид Атик на първи глас с акростих ῾Υμνῶ σε Γεώργιε Δαυΐδ ἐκ πόϑου δεῖ γάρ δη и с начало ῾Υπὲρ ἥλιου ἐξήστραψεν ἡ μνήμη σου νῦν, вторият е от Теофан Начертани на втори глас без акростих и с начало Θερμοτάτῃ πίστει καὶ στοργῇ. На 3 ноември, когато се отбелязва освещаването на храма в Лида, също има служба, тя е с канон на четвърти глас, посветен специално на храма, с начало Τὸ δυσχερὲς τοῦ ναὸς μου. В славянската традиция службите за св. Георги са сред преведените най-рано. Служби за него се срещат в най-ранните славянски минеи: в старобългарския празничен миней от края на ХІ – началото на ХІІ в., запазен в палимпсеста на Драготиния апостол (ръкопис от НБКМ № 880), под дата 23 април (вж. Христова-Шомова 2009: 23), в Илина книга, руски празничен миней от края на ХІ – началото на ХІІ в., възхождащ към много архаичен старобългарски протограф (вж. изданията Крысько 2005; Верещагин 2006), в новгородския руски служебен миней за ноември от сбирката на Синодалната типография в РГАДА Син. тип. 91 от 1097 г. (изд. Ягич 1886). В староизводните славянски минеи се откриват служби за св. Георги и през април, и през ноември, като в някои празнични минеи (Скопски, Братков, Синай 25) мъченикът е почетен и на двете дати (вж. Йовчева 2010). Няколко гръцки канона намират разпространение в староизводните славянски минеи. Вероятно в България най-рано са били преведени каноните на Андрей Критски и на Теофан Начертани, съответно за априлския и ноемврийския празник на светеца. По-късно песенният репертоар е бил обогатяван. Някои от каноните, като творбата на Козма Маюмски, намират широко разпространение, докато други изглежда остават само в отделни книжовни средища и се откриват в единични ръкописи. Канон за св. Георги Победоносец в Празничен миней НБКМ 122 В новоизводните славянски минеи на 23 април се включват два канона, но има разлика спрямо гръцката практика. Първият канон е от Теофан, като преводът е различен от превода, представен в староизводните минеи. Началото на канона е Божьствьноѭ вѣроѭ и любовиѭ, очевидно първото прилагателно ϑερμοτάτῃ е объркано с форма на ϑεός, вероятно смесването е станало още на гръцка почва. Но в старопечатния църковнославянски миней грешката е поправена и началото е Теплою вѣрою и любовию. Вторият канон е на Козма Маюмски на четвърти глас, също в различна версия в сравнение със староизводните минеи, с начало Страданиї свѧщенньіхъ скончалъ еси течение) (срв. Plank, Lutzka 2006: 674–678). На 3 ноември в старопечатните черковнославянски минеи се помества служба за обновлението на храма в Лида с канон на четвърти глас с начало Дѣлание божие гобзоующее явилъ сѧ еси, а на 26 ноември има служба за храма на св. Георги в Киев с канон на осми глас с начало Воспѣти твои страданиѧ разоумъ даждь славно, вѣнценосче. Специфично явление в химнографията за св. Георги е канонът, предназначен за случай, когато неговият празник съвпада с Възкресение, написан от патриарх Филотей Кокин (ХІV в.), запазен в превод в южнославянската традиция в ръкописи от ХV в., с нач. Въскр(с)нїа днь, видѣв’ше свѣтель. пасхѫ х(с)вѫ великѫѧ храборника хва. В преписи от ХV в. канонът на Андрей Критски (вж. т. 1) се среща като молебен канон (параклис). Фолклорни традиции Иконография Св. Георги е сред най-популярните персонажи в изобразителното изкуство изобщо (вж. Mazal 1990; Атанасов 2001; Walter 2003). Изображенията на светеца у славяните от балканския Изток, както и цялата им църковна живопис, се формират въз основа на изграденатата по-рано византийска система за църковно почитане и са в общото стилистично русло на православното християнско изкуство. Развитието на иконографията му следва развитието на представата за него в течение на вековете. Първоначално той е честван като християнски мъченик и на иконите държи мъченически кръст в ръка; по-късно се възприема като помощник в битките и триумфатор – изобразява се с меч или копие и щит, облечен в ризница; впоследствие воинът Георги „се качва“ на кон и това се превръща най-разпространената представа за него. Според тази иконографска схема св. Георги се изобразява върху бял кон, яздещ отляво надясно, с червена хламида на раменете, която се вее. С лявата си ръка държи юздите на коня, а с дясната – дълго копие, с което пронизва лежащото в краката на коня чудовище. След ХV в. на коня зад него се появява образът на момче със съд за вода в ръката, реминисценция на едно от чудесата на св. Георги, при което той спасява младеж от плен при неверниците. Често върху стенописи и икони се изобразяват цикли от сцени с мъченията или чудесата му. Най-ранни запазени изображения на св. Георги се намират на една икона от синайския манастир “Св. Екатерина” от края на VІ–VІІ в., на стеатитови икони и оловни амулети от Х и ХІ в. и др. (Атанасов 2001). На Балканите забележителни са стенописните му изображения от Курбиново (1191 г.), Старо Нагоричане (1313–1318), в нартекса на църквата на Хора в Истанбул (между 1315 и 1321), в манастира Дечани (1335–1350), в Кремиковци (1495 г.) и мн. др. Свети места Многобройни църкви и манастири са посветени на св. Георги в целия християнски свят. За най-ранен се смята храмът на мястото на мъчението му в Лида (Диосполис, дн. Лод в Израел), според преданието построен от император Константин Велики (всъщност от времето на Юстиниан), който съществува до днес като място на поклонение. Известни са свидетелства на поклонници от VІ в., които са се поклонили на гроба на светеца там. Много стара е и ротондата в Солун, превърната в християнски храм в края на ІV или V в. Вероятно от VІ в. е манастирът „Св. Георги“ в Юдейската пустиня, недалече от Йерусалим, който е действащ и досега. Над него се намира пещерата, в която се вярва, че е живял св. Илия, докато е бил хранен от гарвани. В Константинопол се строят множество храмове в чест на св. Георги, най-старият от които е в квартала Девтерон (от времето на имп. Маврикий, 582‒602, Janin 1953: 74), където, според синаксара на Великата църква, се чествала паметта на светеца на 23 април. Един от най-известните храмове е този в квартала Мангана, построен при имп. Константин Мономах (1042‒1053), който е втори по големина храм в града след катедралата “Св. София” (Janin 1953: 75‒81). Р. Жанен отбелязва общо осем храма във византийската столица (Janin 1953: 74–83), но според А. Шнайдер след завземането на града от османците в средата на ХV в. сред останалите да функционират християнски храмове 12 били посветени на св. Георги (Schneider 1936: 39). От 1600 г. насам катедралната църква на Вселенската патриаршия също се намира в църква с патрон св. Георги. По подобие на Константинопол княз Ярослав Премъдри издига в Киев (след 1037 г.) втора църква (след църквата “Св. София Киевска”), посветена на св. Георги, негов патрон. Руските пролози отбелязват освещаването ѝ с проложен разказ на 26 ноември, а в черковнославянските служебни минеи за ноември на тази дата има служба (в. по-горе). Към Х в. преданието отнася основаването на манастира “Св. Георги Зограф” на Атон. Голяма старинност отличава и софийската ротонда “Св. Георги”, но няма исторически данни кога е започнала да функционира като църква; най-ранният живописен слой в нея е от ХІ в. Други по-известни църкви и манастири, носещи името на св. Георги, са коптският манастир в стария град на Кайро от VІІ‒VІІІ в., първата християнска базилика в Пражката крепост, основана от княз Вратислав Чешки в 920 г., катедралната църква на Вселенската патриаршия в Истанбул и др. Трябва да се споменат и църквите в Курбиново, изписана в 1191 г., в Станимахос (Асеновград) от ХІІ в., “Джурджеви ступови” в Черна гора от нач. на ХІІІ в., в Старо Нагоричане (дн. в Македония), изписана в нач. на ХІV в., в Лютиброд от ХІІІ-ХІV в., в Долна Каменица (дн. в Сърбия) от ХІV в., в Кремиковци, изписана в края на ХV в., Гложенският манастир, основан през ХІІІ в. и мн. др. Гложенският манастир "Св. Георги". Курсова работа на Диана Димова.
Фолклорни текстове: Фолклорни житийни сведения за св. вмчк Георги Победоносец -. с. Борово, общ. ЛъкиПриказка за змея, свети Георги и мечата муа - с. Черешовица, общ. БерковицаМеморат за люлки на Гергьовден - с. Юпер, общ. КубратНадпяване на китки на Гергьовден - с. Белица, общ. ЛъкиТри кладенеца изврели на мястото, където паднала отсечената глава на цар Иван Шишман. Самоковските цигани ги почитат на Гергьовден - с. Доспей, общ. СамоковОбичай на Гергьовден за предпазване от градушка - с. Черешовица, общ. БерковицаОбичаи за Гергьовден на параклиса "Св. Георги" - с. Югово, общ. ЛъкиДни, забранени за колене на гергьовски курбан - с. Алино, общ. СамоковКурбан на Гергьовден на параклиса на границата между селата Алино и Поповяне - с. Алино, общ. СамоковМеморат за обричане на курбан за Гергьовден: Благодарност за спасяване на син при катастрофа - с. Доспей, общ. СамоковХодене на лековита вода в Джурково на Гергьовден. Два курбана в Дряново: на Гергьовден в селото и след сенокоса в местността "Герге" - с. Дряново, общ. ЛъкиДъждът на Гергьовден са сълзите на Господ за изкланите агънца - с. Доспей, общ. СамоковРитуално извеждане и посрещане на овцете по Гергьовден - с. Доспей, общ. СамоковОбичаи на Гергьовден: точене и подаване на баници за берекет на нивите; лечебни практики с вода - с. Дряново, общ. ЛъкиПредпазно-магически фолклорно-християнски обичаи на Гергьовден с вода и билки - с. Борово, общ. ЛъкиДоене на овце през главата на убита змия по време на предой за предпазване на млякото от магическо обиране - с. Югово, общ. ЛъкиМагьосници обират млякото на Гергьовден - с. Лъкавица, общ. ЛъкиМеморат за наказание за работа на Гергьовден - с. Югово, общ. ЛъкиРано рани свет Гьоргия, рано рани на Гюргювден (песен) - с. Алино, общ. СамоковГергине, гостолюбниче (песен) - с. Доспей, общ. СамоковСвети Георги обикаля нивите (песен)Свети Георги убива сура ламя (песен) - гр. Т. Пазарджик
Библиография: Атанасов 2001: Атанасов, Г. Свети Георги Победоносец. Култ и образ в православния Изток през Средновековието. Варна, 2001. Ангелов 1971: Ангелов, Б. Ст. Сказание за железния кръст. – В: Старобългарска литература, 1, 1971, 121-155. Верещагин 2000: Верещагин, Е. Три песнопения из архаичного последования св. Георгию, содержащие его эпитет – храбрий. – В: Съкровище словесьноn. Studia slawistyczne ofiarowane profesorowi Jerzemu Ruskowi na 70. urodziny. Kraków, 2000, 231-235. Верещагин 2006: Ильина книга. Древнейший славянский богослужебный сборник. Факсимильное воспроизведение рукописи. Билинеарно-спатическое издание источника с филолого-богословским комментарием. Подготовил Е. М. Верещагин. Москва, 2006. Горский, Невоструев 1917: Горский А., К. Невоструев. Описание славянских рукописей Московской синодальной библиотеки. Книги богослужебные. Москва, 1917. Веселовский 1881: Веселовский, А.Н. Разыскания в области русских духовных стихов. ІІ. Св. Георгий в легенде, песне и обряде. Санкт Петербург, 1881. Дмитриевский 1-3: Дмитриевский, А. Описание литургических рукописей, хранящихся в библиотеках Православного Востока. Киев, 1895–1917. Т. 1: ΤΥΠΙΚΑ. 1895. T. 2: ΕΥΧΟΛΟΓΙΟΝ. 1901. Т. 3: ΤΥΠΙΚΑ. Часть 2. 1917. Дограмаджиева 2010: Дограмаджиева, Е. Месецословните четива в славянските ръкописни евангелия. С., 2010 (Кирило-Методиевски студии, 19). Дончева-Панайотова 1999: Дончева-Панайотова, Н. Неизвестно (трето) похвално слово за великомъченик Георги Победоносец от Григорий Цамблак. – В: ТКШ 6. Велико Тръново, 1999, 19-38. Иванова 1986: Стара българска литература. Т. 4. Житиеписни творби. Съставителство и редакция Кл. Иванова. С., 1986. Йовчева 2005: Йовчева, М. „Руските памети в Асеманиевото евангелие и Охридския апостол. – В: Нѣсть ученикъ надъ учителемь своимь. Сборник в чест на проф. дфн Иван Добрев, член-кореспондент на БАН и учител, София, 2005, 220-238. Йовчева 2010: Йовчева, М. Службите за празника на св. Георги на 26 ноември в южнославянските минеи. - В: ПЯНИЕ МАЛО ГЕОРГИЮ. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн Георги Попов. С., 2010, 101-116. Кирпичников 1879: Кирпичников А. Св. Георгий и Егорий Храбрый: исследование литературной истории христианской легенды. СПб., 1879. Крысько 2005: Ильина книга. Рукопись РГАДА, Тип. 131. Лингвистическое издание, подготовка греческого текста, комментарии, словоуказатели В. Б. Крысько. Москва, 2005. Лосева 2001: Лосева, О. В. Русские месяцесловы ХІ-ХІV веков. Москва, 2001. Лукашевич 2005: Лукашевич, А. Гимнография [s. v. Георгий]. – Православная энциклопедия. Т. 10. М., 2005, 665-692. Мирчева 2006: Мирчева, Е. Германов сборник от 1358/1359 г. Изследване и издание на текста. С., 2006. Митринов 2010: Митринов, Г. Названието гергьòскийа за месец ноември в родопските говори. – В: Филология. История. Изкуствознание. Сборник изследвания в чест на проф. дфн Стефан Смядовски. София, 2010, 127-136. Павлова, Желязкова 1999: Павлова, Р., В. Желязкова. Станиславов (Лесновски) пролог от 1330 г. С., 1999. Пентковский 2001: Пентковский, А. М. Типикон патриарха Алексия Студита в Византии и на Руси. М., 2001. Пентковский, Пентковская 2003: Пентковский, А. М., Т. В. Пентсоквская. Синайский апостол (Sin. slav. 39): история текста и история рукописи. – В: Лингвистическое источниковедение и история русского языка. 2002-2003. Москва, 2003, 121-191. Попов 1872: Попов, А. Описание рукописей и каталог книг церковной печати библиотеки А. И. Хлудова. М., 1872 Рыстенко 1909: Рыстенко, А. О. Легенда о св. Георгии и драконе в византийсской и славянорусской литературах. Одесса, 1909. Сергий 2: Сергий (Спасский), архиеп. Полный месяцеслов Востока. Т. 1-2. М., 1975-1876, 1901. Снегаров 1954-1955: Снегаров, Ив. Старобългарският разказ “Чудо на св. Георги с българина” като исторически извор. - ГДА, ХХХ, 1954-1955, 217-240. Соболевский 1905: Соболевский, А. И. Мучение папы Стефана по русскому списку XV века. – Изв. ОРЯС, 10/ 1, 1905, 105-135. Стойкова 1998: Стойкова, А. Чудесата на св. Георги в балканската кирилска традиция (Археографско-текстологическо изследване). Хабилитационен труд. С., 1998. Стойкова 2000: Стойкова, А. Чудо Светог Георгиjа са змаjем у Туманском апокрифном зборнику. – В: Чудо у словенским културама. Уредио Деjан Аjдачић. Нови Сад, 2000, 109-125. Стойкова 2001: Стойкова. А. Българският св. Георги между Киев и Константинопол. − В: В памет на Петър Динеков. Традиция. Приемственост. Новаторство. С., 2001, 87−93. Стойкова 2002: Чудесата на св. Георги от Стишния пролог в балканската кирилска книжнина. - В: Език и история на българските средновековни текстове. Сборник в чест на Екатерина Дограмаджиева. С., 2002 (Кирило-Методиевски студии, 14), 152-164. Стойкова 2004: Метафрастовото житие на св. Георги в балканските кирилски ръкописи. – В: Преводите през ХІV столетие на Балканите. Доклади от международната конференция, София, 26-28 юни 2003. С., 2004, 270–277. Стойкова 2005: Стойкова, А. Аджарска следа в Чудото на св. Георги със змея? – В: Филологически изследвания в чест на Климентина Иванова за нейната 65-годишнина. С., 2005 (Старобългарска литература, 33-34), 235-246. Стойкова 2005а: Житието на св. Георги в хърватските глаголически фрагменти. – В: Нѣсть ученикъ надъ учителемь своимь. Сборник в чест на проф. дфн Иван Добрев, член-кореспондент на БАН и учител. Съст. А.-М. Тотоманова, Т. Славова. С., 2005, 315-322. Стойкова 2006: Синаксарните жития на св. Георги в южнославянската ръкописна традиция. – В: Многократните преводи в южнославянското Средновековие. Доклади от международната конференция, София, 7–9 юли 2005 г. С., 2006, 267-286. Стойкова под печат: Стойкова, А. Най-старото мъчение нa св. Георги (BHG 670) в славянската ръкописна традиция. – In: Hagiographia Slavica. Materialien von der Internationalen Konferenz Wien, 23.-25. Oktober 2008 (Wiener Slawistischer Almanach). Тихонравов 1863: Тихонравов, Н. Памятники отреченной русской литературы. Т. ІІ. Москва, 1863. Турилов 1996: Турилов, А. А. Византийский и славянский пласты в “Сказании инока Христодула” (к вопросу о происхождении памятника). - В: Славяне и их соседи. Вып. 6. Греческий и славянский мир в средние века и раннее новое время. Сборник статей к 70-летию акад. Г. Г. Литаврина. М., 1996, 81-99. Турилов 2008: Турилов, А. А. Еще один след глаголицы в месяцеслове Охридского апостола (к объяснению чтения „Годъпещи“). – Slovo, 56-57 (2006-2007), 2008, 571-577. Христова-Шомова 2009: Христова-Шомова, И. Eдин старобългарски празничен миней. - Рalaeobulgarica, ХХХІІІ, 2009, 2, 16-38. Христова-Шомова 2012: Христова-Шомова, И. Служебният Апостол в славянската ръкописна традиция. Т. ІІ. Изследване на синаксарите. Под печат в Университетско издателство „Св. Климент Охридски”. Штерн 2004: Штерн, Д. Новгородские апрельские минеи: Чем апрель отличается от других месяцев? – В: BraSlav2. Zbornik z medzinárodnej slavistickej conference, konanej na Filozofickej fakulte Univerzity Komenského v bratislave 13. a 14. novembra 2003. Bratislava, 2004, 73-92. Ягич 1886: Служебные минеи за сентябрь, октябрь и ноябрь в церковнославянском переводе по русским рукописям 1095–1097 гг. Труд И. В. Ягича. Санкт-Петербург, 1886. Aufhauser 1911: Aufhauser, J. B. Das Drachenwunder des hl. Georg in der griechischen und lateinischen Überlieferung. Leipzig, 1911 (Byzantinisches Archiv, 5). AHG 8: Analecta Hymnica Graeca e codicibus eruta Italiae Inferioris. I. Schirò consilio et ductu editа. Vol. VIII. Canones Aprilis. C. Nikas collegit et instruxit. Roma, 1973. Aufhauser 1913: Aufhauser, J. B. Miracula S. Georgii. Lipsiae, 1913. BHBS: Иванова, Кл. Bibliotheca Hagiographica Balcano-Slavica. С., 2008. BHG; Auctarium 1969; Novum Auctarium 1984. Delehaye 1902: Delehaye, H. Synaxarium ecclesiae Constantinipolitanae e codice Sirmoniando, nunc Berolinensi. Bruxellis, 1902 (Propylaeum ad Acta Sanctorum. Novembris). Ehrhard 1938: Ehrhard, A. Überlieferung und Bestand der hagiographischen und homiletischen Literatur der griechischen Kirche. Erster Teil. Bd. 2. Leipzig, 1938, Jagić 1886: Jagić, V. Ein Textbeitrag zur Georgius-Legende. - Archiv für slavische Philologie, IX, 1886, 586-592. Janin 1953: Janin, R. La géographie ecclésiastique de l’empire byzantin. 1. 3. Les églises et les monastиres. Paris, 1953. Krumbacher 1911: Krumbacher, K. Der heilige Georg in der griechischen Überlieferung. München, 1911. Mazal 1990: Mazal, O. Zur hagiographischen Überlieferung und zur Ikonographie des heiligen Georg im byzantinischen Bereich. – Codices manuscripti, 1990, 101-136. Mareš 1979: Mareš An Anthology of Church Slavonic Texts of Western (Czech) Origin. München, 1979. Mateos 1: Mateos, J. Le typicon de la Grande Eglise. T. I. Le cycle des douze mois. Roma, 1962. Nazor 1989: Nazor, A. Još jedan glagoljski fragment Legende o mučenju sv. Georgija. − В: Климент Охридски и улогата на Охридската книжевна школа во развитокот на словенската просвета. Материjали од научен собир одржан во Охрид од 25 до 27 септември 1986 година. Скопjе, 1989, 119−122. Novaković 1876: Novaković, S. Apokrifi jednoga srpskog ćirilovskog zbornika XIV. vieka. – Starine, 8, 1876, 74-92. ODByz 2: Oxford Dictionary of Byzantium. Edited by A. P. Kazhdan. Vol. 1-3. Oxford, 1991. Pantelić 1979: Pantelić, M. Kalendar II Novljanskog brevijara iz 1495. god. – Slovo, 24 (1979), 31-67. Plank, Lutzka 2006: Das Byzantinische Eigengut der neuzeitlichen slavischen Menäen und seine griechischen Originale. II. Teilband: Incipitarium und Edition der Monate März bis August. (= Abhandlungen der Nordrhein-Westfälischen Akademie der Wissenschaften, 112. Patristica Slavica, 12). Erarbeitet von Peter Plank und Carolina Lutzka. Herausgegeben von Christian Hannick. Paderborn, 2006. Schneider 1936: Schneider, A. M. Byzanz. Vorarbeiten zur Topographie und Archдologie der Stadt. Berlin, 1936. Stoykova 2002: Stoykova, A. An Original Slavonic Chant or How Many Kings Tortured St. George. – В: Словенско средњовековно наслеђе. Зборник посвећен професору Ђорђу Трифуновићу. Београд, 2002, 605–616. Štefanić 1951: Štefanić, V. Jedna hrvatskoglagoljska incunabula iz godine 1491. – RAD JAZU 285 (1951), 53-93. Thomson 1983: Thomson, F. A Survey of the Vitae Allegedly Translated from Latin into Slavonic in Bohemia in the Tenth and Eleventh Century. – In: Atti dell 8º Congresso Internationale di Studi sull’Alto Medioevo. Spoleto, 1983, 331-348. Vajs 1907: Vajs, J. Martyrii s. Georgii et Periodorum s. Iannis Apostoli et Evangelistae fragmenta glagolitica. − In: Slavorum litterae theologicae. III. Pragae, 1907, 123−143. Walter 2003: Walter, Ch. The Warrior Saints in Byzantine Art and Tradition. Ashgate, 2003. Παπαηλιοπούλου-Φωτοπούλου 1996: Παπαηλιοπούλου-Φωτοπούλου, Ε. Ταμείον ἀνεκδότων βυζαντινών ᾀσματικών κανόνων seu Analecta Hymnica Graeca e Codicibus eruta Orientis Christiani. 1. Κανόνες Μηναίων. Ἀθῆναι, 1996. Χρυσόστομος 2003: Χρυσόστομος, Ι. ῾Αγίου μεγαλομάρτυρος Γεωργίου. ῾Υμνογραφικά καὶ ἐγκωμιαστικά. Λεμέσος, 2003.

Референции от Виртуална енциклопедия на българската иконография за Св. Георги


Виж всички