Encyclopaedia Slavica Sanctorum
Наименование: Св. Алексий Човек Божи
Дата: 17 Март
Тип памет: Светец
Каноничен тип: Преподобен
Век: V в.
Владетел: Хонорий и Аркадий
Автор: Венета Савова
Описание: Алексий Човек Божи - преподобен, живял в края на IVв. и нач. на Vв. За година на неговата смърт се приема 411г. заради указанието в житието му, че е починал в петък на 17 март по време на управлението на съимператорите Хонорий (395-423) и Аркадий (395-408) и папа Инокентий I (402-415). Светецът е сред най-почитаните светци на изток и на запад заради специфичния му избор на свят живот - в отшелничество и пълно смирение и нищета, но не в осамотение, а в света и дори неразпознат в бащиния си дом. Алексий се ражда като дългоочаквано дете на Евтимиан и Аглаида, благочестиви и почетни граждани на Рим, в отговор на молитвите им. Детето получава прекрасно образование и когато настъпило подходящото време, родителите му решили да го оженят за достойна девойка. В нощта на сватбата Алексий, воден от желанието си да се посвети на Бога, се разделя с невестата си, давайки й своя пръстен, увит в пурпурния си пояс, и тайно напуска бащиния си дом, качва се на кораб и се отправя към сирийския град Лаодикия. Като узнали за случилото се, родителите му наскърбени и опечалени започнали да издирват сина си по всички крайща на империята, но така и не го откриват. Междувременно Алексий се установява в Едеса, където по това се пазел неръкотворният образ на Иисус, и в притвора на църквата на Света Богородица прекарва 17 години като нищ, който проси, а полученото раздава на другите нуждаещи се. Богородица разкрива светостта на Алексий на клисаря на храма и сама го нарича „човек Божи”. Така той става известен и почитан в Едеса. За да избегне човешката слава, той напуска града, отправя се отново към Лаодикия, от където да вземе кораб за Тарс. Но по Божие повеление ветрове отнасят кораба към Рим, родния град на Алексий. Там среща баща си, който го приютява в дома си, без да разпознае лицето на тъй дълго издирвания си син. В продължение на още 17 години Алексий живее в бащиния си дом, без да разкрива самоличността си, нищ, смирен и отдаден на пост и молитва. Изтърпява подигравките на бащините си слуги и става свидетел на терзанията на своята майка и невеста. След като предусеща своята смърт, поисква хартия и описва тайно от всички своя живот. В същото време в църквата, където римският папа служил литургия, от олтара се разнесъл глас, който казал да се открие в града човека божи, за да се помоли за града. След два дена безуспешно издирване, пак същият глас посочва дома на Евтимиан. И така тялото на праведника било открито, а след изчитането на свитъка хартия, който покойният светец държал в ръка, всички узнали, че това е Алексий, изчезналият син на Евтимиан и Аглаида. За поклонението на праведника се събира целият град, стичат се всички велможи, йерарси, множество хора, които искат да се докоснат до светеца и да получат изцеление. Оформянето и историята на култа към светеца, както и агиографската му традиция не е напълно изяснена. За най-древно се приема сирийското сказание за безименния Човек Божи, който умира в Едеса и е погребан в общ гроб за бездомни (Пайкова 1990: 101-107, ПЭ 2: 8). Неговият знатен произход и тайна история се знае единствено от клисаря на храма, където безименният Човек Божи е живял. По-късно той разказва на едеския епископ Раввула (412-435) историята на този праведник, от където се предполага, че това ранно сирийско сказание е възникнало през втората половина на Vв. нач. на VIв. Въз основа на това предание и на византийски жития вероятно към IXв. е създадена втора сирийска версия, известна в пет преписа, в която механично е добавена историята, позната от гръцките и латинските жития, с връщането в Рим и смъртта в бащиния дом и така се е стигнало до феномена на „двойната смърт”, което е обяснено с чудото на празния гроб и липсващото тяло на безименния светец в Едеса (Адрианова – Перетц 1917: 71-73, ПЭ 2: 8). Някъде преди IX в. сирийското сказание се е разпространило в Константинопол, където се появява ранната гръцка житийна версия, където светецът вече е именуван Алексий и която е ползвана от Йосиф Песнописец при създаването на канона му за светеца. Този канон се приема за изключително важен в оформянето на агиографската традиция за Алексий и е свързан с един от недоизяснените въпроси около Алексий Човек Божи, а именно връзката му с много сходния по подвиг Йоан Каливит. Съществуват мнения, според които светците са ако не една и съща личност, то поне сказанията за двамата са си повлияли и теренът на това влияние е Констнатинопол. Следите от житието на Йоан Каливит в канона на Йосиф Песнописец за Алексий се откриват в 8-та песен, 1-и тропар, където се споменава, че по време на своето отшествие той разкрива пред родителите си своята тайна, което е елемент от житието на Йоан Каливит, а не на Алексий. (Адрианова-Перетц 1917: 72-75) От Константинопол сказанието за Алексий Човек Божи се разпространява на запад, като със сигурност почитта към светеца е била факт там през X в. Широкото й разпространение се свързва с дейността на митр. Сергий Дамаски в Рим, на когото е поверен от папа Бонифаций VII (974, 984-985) храма на св. Бонифаций на Авентинския хълм в града и където той основава манастир за гръцки и латински монаси. През 1216 г. тук е обявено намирането наново на мощите на светеца и по този повод бил построен нов храм в чест на Алексий, където били пренесени мощите му заедно с тези на св. Бонифаций. В гръцкия манастир Агия – Лавра от Калаврита се съхранява главата на Алексий Човек Божи, която според преданието е подарена на обителта от имп. Мануил II Палеолог (1391-1425) през 1414г. В Русия в новгородския храм „Света София” се е пазела ръката на светеца, донесена от търговци от Рим според сказание, създадено вер. през XVII в. (Турилов 2000: 171-179), но днес мощи в този храм не се откриват. Датите за честване на паметта му са: на изток 17 март повсемество, на запад на 17 юли, а в сирийската традиция на 3 ноември. Пространно житие Традицията на пространното житие на Алексий Човек Божи и в гръцка, и в славянска езикова среда не е напълно изяснена. Пространното житие за светеца влиза в репертоара на българската книжнина вероятно още през Х в. (Иванова 1986: 642) или най-късно през ХI в. (ПЭ 2: 9) От многобройните византийски житийни текстове за светеца (BHG) е било преведено едно по-ранно житие - вер. BHG 52 и BHG 51, което е незасегнато от по-късните реторични редакции в гръцка среда. В BHBS (ВHBS: 489-491) е отбелязано, че в южнославянската ръкописна традиция се разпространява именно това преводно и анонимно житие. Посочени са пет редакции на текста, като близостта между тях е голяма. Най-старият славянски препис на този преводен текст е от Златоструй от XII в., РНБ. F. N. I. 46, л. 98а-100а и съдържа само втората половина от житието, започвайки от обръщението на Богородица към клисаря в Едеса. (Срезневский 1867: 6-23; Адрианова – Перетц 1917: 82). Това преводно житие е широко разпространено особено през XV-XVI в. в чети - минейните сборници под дата 17 март, по-късно и в сборници със смесено съдържание. Поради големия интерес към сюжета в житието, то се разпространява и сред текстове от други жанрови групи – белетристика, апокрифи и пр. Друг превод на житието, възхождащ към по-пространна гръцка версия, се намира в ръкопис РГБ. Троиц. № 9 от XIV-XVв. Затова текстовете, принадлежащи към тази група, са наречени Троицка редакция, за разлика от тази, представена в Златоструя, РНБ. F. N. I. 46, която е наречена редакция на Златоструя (Адрианова – Перетц 1917,: 82-99). През XVI в. житието влиза в състава ва МЧМ (МЧМ изд. 1998: 789-796), като тук редакцията представлява доста сложна комбинация от старите преводи с нови корекции спрямо гръцкия текст от BHG 52 и BHG 51. Дамаскините също включват този текст, като в някои от тях то е преработено на говорим български език. През Възраждането пространното житие на Алексий Човек Божи се превръща в занимателно и дори сантиментално четиво за любознателния читател, а през 1833г. К. Огнянович го издава в стихотворна форма. Служби Във византийската химнографска традиция се разпространяват два канона за светеца. 1. Най-известният и повсеместно разпространен е този на Йосиф Песнописец на 2-и глас с акростих ÓS ô{í Èåο‡ #Áíèñùðïí áríÝóù ìЬкáñ ’ЙωσЮφ и начало Στενοτάτην }äüν, Dìåìðôον êáp ƒóéον. Канонът е създаден най-късно до 886 г. и се използва и в днешното православно богослужение за празника на Алексий Човек Божи.. Този канон се превежда и става основен за славянската богослужебна практика и най-вече за новоизводната традиция. Сравнително сложна е картината с разпространението на преводиния Йосифов канон в староизводните минеи, поради малкото достигнали такива празнични и служебни минеи с мартенско съдържание и най-вече поради факта, че празникът на светеца задължително се пада във великопостния период, което ноди до честото невключване на службата му в състава на празничния миней. Така обичайно в староизводните празнични миней служба за 17 март няма. 2. Вторият гръцки канон е на 8-и глас и се приписва на Герман. Известен е по два преписа: Sinait. gr 609, ff.66v-68v и Sinait. gr 611, ff.106-108v (Παπαηλιοπούλου-Φωτοπούλου 1996: 178). В полето в началото на канона точно срещу първа песен е изписано лигатурно името на автора Герман. С голяма вероятност става дума за патриарх Герман I (713-740). Този канон е с ограничено разпространение във византийската традиция, но има направен славянски превод, който е известен засега само по един препис в ръкопис от Троицко-Сергиевата лавра № 541, служебен миней за март от XVI в., л. 145а-л. 149а. По езикови данни от преписа на Канона за Алексий Човек Божи в Тр. Серг. 541 може да се допусне, че преводът е направен в южнославянска среда, а по-късно е претърпял езикови промени на руска почва. 3. Канон за Алексий Човек Божи на Климент Охридски на 8-и глас с акростих КЛИМ - оригинално старобългарско химнографско произведение за светеца. Създадено е най-късно до 916г., което е твърде близко по време до създаването на Йосифовия канон. В този смисъл оригиналният Климентов канон се явява важен и от хронологическа гледна точка текст за оформянето на Алексиевата традиция, но в старобългарска среда. Канонът е открит и публикуван през 2003 г. по препис от славянския празничен миней от синайския манастир „Света Екатерина”, Sinait. Slav. 25, ff. 195r-198v, датиран след 1339 г., заедно с частично идентифициране на текст от Службата за св. Алексий Човек Божи от ръкопис НБКМ 122 от 1435 г. и библиографски сведения за друг съществуващ препис (Савова 2003, Savova 2003, Савова 2008: 499-509). Сега са известни още седем преписа на канона (Турилов 2006: 24): 1.РНБ, Соф. собр. №198, л. 61б-65б, Служебен миней за март от 1369г.; 2. ГИМ, Синод. собр. №172, л. 57а-61а, Празничен миней за март-април от 1425г.; 3. ГИМ, Синод. собр. № 895, л. 36а-41а; Празничен миней от 1260г.; 4. РГАДА, ф. 381, №107, л. 82а-87б; Миней служебен за март от XIVв.; 5. РГАДА, ф. 381, № 106, Миней служебен за март от XV в.; 6. РГАДА, ф. 381, № 134, л. 33а-36а, Празничен миней от XVв.; 7. ГИМ Хлудов 156, л. 2б – 4б, Сръбски служебен миней от кр. XIII – нач. XIV. От съдържателна гледна точка този Канон от Климент Охридски се различава от останалата гръцка химнична поезия за светеца по оскъдната конкретика, позната от житието, и по подчертаната великопостна проблематика, която е обусловена от литургическия контекст на празника.
Библиография: Адрианова – Перетц 1917: Адрианова – Перетц, В. П. Житие Алексея человека божия в древней русской литературе и народной словесности. Петроград, 1917. Иванова 1986: Иванова, К. Стара българска литература. Житиеписни творби. С., 1986. МЧМ изд. 1998: Die grossen Lesemenäen des Mitropoliten Makarij. Uspenskij spisok. Weiher-Freiburg I. Br. (2) 12-25 März., 1998. Пайкова 1990: Пайкова, А.В. Легенды и сказания в памятниках сирийской агиографии. В: Палестинский Сборник, №30(93)1 1990, 101-107. At: http://krotov.info/acts/05/marsel/alexy_bozh.html ПЭ 2: Православная энциклопедия, Т. 2, Москва, 2000. Савова 2003: Савова, В. Непознато химнографско произведение на св. Климент Охридски за св. Алексий Човек Божи (предварителни бележки). – Palaeobulgarica, 27, 2003, №2, 2-12. Савова 2008: Савова, В. Служба за св. Алексий човек Божи (нормализация и превод). – В: Свети Климент Охридски. Слова и служби. Съст. Петко Петков, Искра Христова-Шомова, Анна-Мария Тотоманова, С., 2008, 499-509. Турилов 2000: Турилов, А. А. Сказание о руке Алексия – человека Божия в Новгороде. – В: Реликвии в искусстве и культуре восточнохристианского мира, М., 2000, 171-179. At: http://krotov.info/acts/16/possevino/alexy_bozhy.html Срезневский 1867: Срезневский, И. И. Сведения и заметки о малоизвестных и неизвестных памятниках. СПб., 1867, (№ XXII), 6-23. Турилов 2006: Турилов, А.А. К уточнению объема и состава древнейшего славянского оригинального гимнографического корпуса в древнерусской рукописной традиции (на материале минейных служб). – Старобългарска литература, 35-36, 2006, 22-37. BHBS: Иванова, К. Bibliotheca Hagiographica Balcano-Slavica. С., 2008. BHG: Halkin, Fr. Bibliotheca hagiograophica graeca. T. I. Bruxelles, 1957. Savova 2003: Savova, V. Newly Discovered Hymnographic Work of Saint Kliment of Ochrida (The Office for s. Alexios the Man of God from the festal menaion Sin. Slav. 25). – Scripta&E-Scripta, vol. 1, 121-134. Παπαηλιοπούλου-Φωτοπούλου 1996: Παπαηλιοπούλου-Φωτοπούλου, Ε. Ταμείον ἀνεκδότων βυζαντινών ᾀσματικών κανόνων seu Analecta Hymnica Graeca e Codicibus eruta Orientis Christiani. 1. Κανόνες Μηναίων. Ἀθῆναι, 1996.