Encyclopaedia Slavica Sanctorum
Наименование: Св. Гликерия
Тип памет: Светец
Каноничен тип: мъченица
Век: II в.
Владетел: Антонин
Място: Траянополис (рождение), Ираклея (смърт)
Автор: Диана Атанасова-Пенчева, Искра Христова-Шомова
Описание: Раннохристиянска мъченица, живяла през II в. и пострадала по време на гоненията на император Антонин (138–161 г.). Гликерия произхожда от град Траянополис, Тракия, чийто градоначалник по това време (II в.) е някой си Савин. Изпълнявайки заповедта на император Антонин, Савин наредил на всички граждани да направят жертвоприношения на езическите божества. Гликерия, която била християнка, нарисувала кръст на челото си и, като отишла в храма на Зевс, със силата на молитвата си направила така, че статуята на божеството паднала и се строшила на парчета. Като видял това, градоначалникът наредил да бъде убита с камъни. Но нито един от хвърлените срещу нея камъни не я наранил. Гликерия била хвърлена в тъмница и оставена да умре от глад. След като минало много време, владетелят отишъл, но с голяма изненада открил, че девойката е жива. От нея той научил, че ангел господен я навестявал в килията й, където й носел храна и вода. Градоначалникът трябвало да замине за Ираклея и взел св. Гликерия със себе си. Там тя отново била принуждавана да принесе жертва на Зевс и езическите богове, но след отказите й била подлагана на мъчения. Първо била горена в пещ, но пламъците не я засегнали, тогава управителят наредил да одерат кожата й и да я хвърлят отново в тъмницата. На сутринта, като я довели стражите, Гликерия се явила без дори следа от нанесените й рани. Лаодикий, който бил стража в затвора, обяснил, че през нощта ангел излекувал раните й и затова самият той вече вярвал в силата Христова, заради което бил посечен. Гликерия пък била хвърлена на диви зверове, които кротко лягали в краката й. След като отправила молитва към Бога, че е готова да умре в името на Христовата вяра, светицата била разкъсана от една лъвица. Епископът на града Доментий заедно с други християни прибрали тялото й и го погребали в покрайнините на града. От гроба на светицата изтичало лековито миро, на което свидетел станал император Маврикий през 591 г. (според Хрониката на византийския писател Теофилакт Симоката (Delehaye 1912: 249; Сергий 3, 1997: 179)). Съществува сведение, че през VIII в. мощите на св. Гликерия са пренесени на остров Лемнос (Delehaye 1912: 250). Паметта й се отбелязва на 13 май или на 17 или 24 октомври (вж. в рубриката Календарни бележки). По-разпространена е датата 13 май. Тази традиция следват и двата пролога - Простият (вж. Павлова, Желязкова 1999: 237; л. 219b-220a) и Стишният (Петков 2000: 398). Агиографски наративи Мъчението на св. Гликерия съществува в две версии, засвидетелствани в два гръцки ръкописа. Делейе смята, че става дума за един и същи текст, който е значително по-кратък в единия случай. Остава неизяснен въпросът за това коя версия е първична – по-разширената или по-кратката. Според И. Делейе както е възможно преписвачът да съкращава епизоди, така не е изключено и той да добави такива (Delehaye 1912: 251). Справката у Алкен показва, че анонимното дометафрастово мъчение има три версии – в BHG съответно под № 699, 699а и 699b. Съществува още един наративен текст за св. Гликерия - Чудо на светицата, описано от Никифор Калист (BHG 699m). Този разказ е включен в Хрониката на Теофилакт Симоката (Delehaye 1912: 252). Засега не е известна Метафрастова редакция на агиографската творба. Мъчение на св. Гликерия е преведено от гръцки още в старобългарската епоха. То е включено в староизводните чети-минеи от дометафрастов тип. Една особеност обаче отличава славянската традиция на тази агиографска творба от битуването й във византийски (а също и в латински) контекст, а именно датата, под която се помества текстът. В славянските староизводни чети-минеи това е 17 октомври. Под същата дата се открива Мъчението и в октомврийския том на Митрополит-Макариевите Велики чети-минеи (ВМЧ 1874: 1077-1086). Появата на агиографския текст именно под тази дата е озадачаваща, като се има предвид фактът, че датата за честване на светицата (както в източноправославната, така и в католическата традиция) е 13 май. Тази е и посочената в Евергетидския типик дата (Дмитриевский 1965: 454). Под 13 май (12 май) Мъчението се открива и във всички дометафрастови византийски менологии (Ehrhard 1937). Славянският текст на Мъчение на св. Гликерия е издаден критически. В основата на изданието стои преписът от ръкопис № 1039 от Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” (Атанасова 2008: 195-207). Освен пространният наратив в славянската традиция паметта на светицата се отбелязва и с кратки жития в Простия и в Стишния пролог. Житие на св. Гликерия в Простия пролог (по Лесновския пролог от 1330 г., под дата 13 май). Житие на св. Гликерия в Стишния пролог (по БАН 73 от 1368-1370 г., под дата 13 май) Служби В ранните гръцки минеи е известна служба с анонимен канон с начало Πικρίας με ῥῦσαι τῆς τῶν παϑῶν ταῖς σαῖς Γλυκερία (вж. AHG 9: 140-150). Нейната служба не е задължителна за гръцките минеи отпреди Йерусалимския устав, пази се в част от минеите за май, например в Sinait. Gr. 617 от XI в. (Θέμελης 1931: 536), в Гротафератския миней Cryp. Δ. α. IX oт 1079 г. и др. (изброени са у Йовчева 2008: 88–89). В староизводните славянски минеи също няма единство по отношение на службата за нея. В Путятиния миней, руски служебен миней за май от ХІ в., направен от старобългарски протограф, няма служба за нея, на 13 май има служба за св. Александър Римски (вж. изданието Баранов, Марков 2003: л. 53-61). В руския нотиран служебен миней за май от последната четвърт на ХІІ в., който се пази в ГИМ, Синодален 166, на 13 май също няма служба за нея, поместени са служби за св. Александър и за св. Методий Патарски (вж. Горский, Невоструев 1917: 62). Но в други староизводни славянски минеи, които имат по-особен състав, на 13 май е включена служба за св. Гликерия. Това са руски миней за май РНБ Соф. 203 oт ХІІ в. (вж. Нечунаева 2000: 31–33) и вторият Добриянов миней (ОГНБ Григ. 1/5) от ХІІІ в. (вж. Йовчева 2008: 94). Там е включен превод на посочения по-горе канон, поместен в AHG. Службата в миней РНБ Соф. 203 е публикувана на сайта Манускрипт: http://manuscripts.ru. Изказваме благодарност на колегите от Ижевск за достъпа до сайта. В новоизводните минеи на 13 май е включена служба за св. Гликерия. В гръцките печатни минеи се дава служба с канон от неизвестен автор на втори глас с начало: Τῶν ἀρετῶν, σήμερον καὶ τῶν θαυμάτων αὐτῆς, τὸν μυστικὸν πληρώσασα, κρατῆρα ἅπαντας, Γλυκερία ἡ Μάρτυς. В старопечатните църковнославянски минеи за май е поместена служба с канон, различен от гръцкия. Това е канонът, който е бил известен в славянската традиция още от староизводните минеи. Началото му е: Горести мѧ избави страстьми твоими Глѷкерие. Този канон се пази и в киевския старопечатен миней за май(вж. Hannick 2006, ІІІ: 745).
Библиография: Атанасова Д. Мъченици, текстове, контексти. С., 2008. Баранов, Марков 2003: Баранов, В., В. Марков. Новгородская служебная минея на май ХІ века (Путятина минея). Ижевск, 2003. Великие Минеи Четии, собранные всероссийскимъ митрополитом Макариемъ. Октябрь, дни 4-18. СПб., 1874. Горский, Невоструев 1917: Горский А., К. Невоструев. Описание славянских рукописей Московской синодальной библиотеки. Книги богослужебные. Москва, 1917. Дмитриевский, А. А. Описание литургических рукописей, хранящихся в библиотеках православного Востока. 1. Τυπικά, Киев, 1895 (фототипно изд. Hildesheim, 1965). Йовчева 2008: Календарът на миней Григ. 1/5 от ОГНБ (втори Добрианов миней). – В: Християнска агиология и народни вярвания. Сборник в чест на ст.н.с. Елена Коцева. София, 2008, 83–104. Нечунаева 2000: Нечунаева, Н. Минея как тип славяно-греческого средневекового текста. Таллин, 2000, с. 31–33. Павлова, Желязкова 1999: Станиславов (Лесновски) пролог от 1330 година. Увод и научно разчитане на текста Румяна Павлова, Научно разчитане на текста. Календар Веселка Желязкова. Велико Търново, 1999. Петков, Г. Стишният пролог в старата българска, сръбска и руска литература (XIV-XV век). Пловдив, 2000. Сергий, архиеп. (Спаский). Полный месяцеслов Востока. 1. Восточная агиология. М., 1875; 2. Святой Восток. М., 1876; 3. Святой Восток. М., 1876 (2 изд. Владимир, 1901, фототипно изд. М., 1997) AHG: Schiro I. Analecta Hymnica Graeca e codicibus eruta Italiae inferioris. T. 1-12. Roma, 1966-1980. Delehaye, H. Saints de Thrace et de Mésie. - AB, 31, 1912, 161-300. Ehrhard, A. Überlieferung und Bestand der hagiographischen und homiletischen Literatur der griechischen Kirche von den Anfängen bis zum Ende des 16. Jahrhunderts. 1, Leipzig, 1937. Halkin, Fr. Bibliotheca Hagiographica Graeca. Troisiem edition. Bruxelles, 1957. Hannick 2006: Das byzantinische Eigengut der neuzeitlichen slavischen Menäen und seine griechischen Originale. T. I-III. Erarbeiten von Peter Plank und Carolina Lutzka. Herausgegeben von Christian Hannick. Paderborn-München-Wien-Zürich, 2006. = Patristica slavica. Band 12. Θέμελης 1931: Θέμελης, Τ. Τὰ Μηναῖα ἀπὸ τοῦ ια' μέχρι τοῦ ιγ' αἰῶνος. – ᾿Εκκλησιαστικὸς Φάρος,, 30, 1931, с. 520–566.