Наименование: Св. Струмишки (Тивериуполски) мъченици
Тип памет: Светец
Каноничен тип: Мъченици
Век: IV в.
Владетел: Юлиан Отстъпник
Коментар: 362 г.
Място: Тивериупол
Автор: Искра Христова-Шомова
Описание: Свети Струмишки мъченици Според житието Струмишките мъченици са пострадали през 362 г. по време на краткото управление на Юлиан отстъпник. От Никея избягали първо в Солун, а после в Тивериупол епископите Теодор (участник в Първия Вселенски събор през 325 г.) и Тимотей и монасите Комасий и Евсевий. Към тях се присъединили местните свещеници Петър, Йоан, Сергий, Теодор и Никифор, дяконите Василий и Тома, монасите Йеротей, Данаил и Харитон и един мирянин – Сократ. Били арестувани по нареждане на солунските власти, осъдени на смърт и убити. Били погребани в саркофази с надписи на имената им и мощите им се прочули като чудотворни. При нашествието на аварите град Тивериупол бил разрушен. Княз Борис наредил техните свети мощи да бъдат намерени и пренесени в църквата в гр. Брегалница, но тъй като местното население протестирало, били пренесени мощите само на трима от мъчениците, а по-късно при цар Симеон са пренесени мощите и на още двама. Мнозина изследователи предполагат, че това е адаптиран малоазийски култ и че такива мъченици не е имало в Македония (вж. Чешмеджиев 2002). През 70-те години на миналия век на мястото край град Струмица, известно като Свети петнаесет се провеждат археологически разкопки, които разкриват, че там е имало християнски храм, или по-точно, три храма, надстроявани един над друг на три пъти – единият е стар, вероятно от времето на Юстиниян и в него е открита гробница с 16 или 19 ниши, т. е. имало е 16 или 19 саркофага. Над него е изграден друг храм, който датира от ІХ-Х в. и в него е намерена полузапазена фреска с изображението на 15-те мъченици, която е датирана от края на ІХ – началото на Х в., т. е. точно от времето на откриването и пренасянето на мощите им (вж. Коцо, Мильковик-Пепек 1978; Чешмеджиев 2002). Според Цветан Грозданов на две от изображенията личат архиерейски омофори – т. е. това са епископите Тимотей и Теодор, а на две от изображенията личат дяконски одежди – това са дяконите Тома и Василий (Грозданов 1983). Брегалнишкият храм също е открит от македонските археолози през 1984 г. – това е катедралната църква от Крупище на Брегалница в местността Кале. В нея в анекс отдясно на олтара е инкорпорирана кръстовидна църква-мартириум за поставяне на мощите на мъчениците. Той се датира по археологически дани от средата на ІХ до началото на Х в. (вж. Чешмеджиев 2002: 255). Паметта им се чества на 28 ноември, деня на мъченическата им смърт, или на 29 август, деня на пренасяне на мощите им (и на освещаването на храма в Брегалница). Отбелязана е на 28 ноември в три български апостола: Охридски, Драготин и НБКМ882, а на 29 август – в едно старобългарско евангелие, Асеманиевото. Агиографски наративи: Струмишките мъченици имат пространно житие от метафрастовски тип, написано от Теофилакт Български през ХІ в. (BHG 1199). Известно е по единствен препис от ХІV в., който се пази в Бодлеанската библиотека в Оксфорд под сигнатура Baroccianus Gr.197, житието се намира на л. 589r-621v. Публикувано е в PG, Т. 126, col. 151-222. Има български превод с подробни коментари от Илия Илиев, публикуван успоредно с гръцкия текст в „Гръцки извори за българската история” (Илиев 1994). Това житие е един от важните извори за българската история. В него се говори за хановете Крум, Омуртаг, Маламир и брат му Нравота, приел християнството и осъден на смърт от брат си, за владетелите Борис, Владимир и Симеон. За житието като за извор за българската история са писали мнозина, като се започне от Иречек и Златарски (Златарски 1922). В последните десетилетия за него и за неговите предполагаеми български извори пише Надежда Драгова, тя смята, че един от тези извори е недостигналото до нас житие на св. княз Борис І (Драгова 1970; Драгова 2005). Най-добре са систематизирани данните от житието, свързани с българската история и с българите, на фона на другите исторически източници, в дипломната работа от Гимназията за древни езици и култури «Св. Константин Филисоф» на Любка Илиева (Илиева 1998). Вероятно Теофилактовото житие се основава на по-старо славянско житие, което не е достигнало до нас. Проложни жития: няма Служби: Открита е славянска служба, с акростих в осма и девета песен на канона КЛИМЕНТ. Пазела се ев единствен препис от Берградската библиотека, унищожен през ІІ световна война. Публикувана от Вуканович с много неточности. (Vukanović 1971). Данните, които Теофилакт дава за мъчениците, имената и титлите им, съвпадат с начина, по който имената им са дадени в службата: Комасий, Никифор, Теодор, Иеротей, Харитон иконом, Тома дякон, Василий дякон, Тимотей, Евсевий, Сократ, Даниил. Очевидно Теофилакт е ползвал тази служба като източник. Службата започва с думата седмочислени, като светците са сравнени със седемраменен светилник. В седма песен на канона те са наречени света седморица (вж. текста на службата). Но светците са не седем, а петнайсет, като самият автор назовава в службата имената на единайсет от тях. Очевидно числото седем е използвано условно, като свещено число и заради сравнението с еврейския седемраменен свещник. Интересно е, че в апостол от НБКМ №882 светите Струмишки мъченици също са наречени седморка (вж. при указанията от апостоли). Очевидно книжовникът, който е преписал Апостола, е познавал службата. Има и други места в творчеството на св. Климент, в които той употребява свещеното число седем условно (вж. Христова-Шомова 2008). В службата за св. Методий той казва, че бащата на двамата братя е седмоплоден, като Йов (Свети Климент Охридски 2008: 370), а в Похвалното слово за св. Кирил и Методий се използва същото сравнение – Лъв е наречен седмороден и също е сравнен с Йов (Свети Климент Охридски 2008: 338). Обаче Йов е имал не седем, а десет деца – седем сина и три дъщери, очевидно и тук числото седем е използвано условно. Числото седем играе важна роля в историята на славянската писменост. Светите братя са от семейство със седем деца, Св. Кирил е седмото дете и на седем години сънува пророчески сън: сгодява се за девойката София, Божията Премъдрост. Както знаем, този сън се сбъдва и в резултат се променя съдбата на славяните, а и на цяла Европа. По-късно нашите първоучители, заедно със своите ученици (Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий), са прославяни като свети Седмочисленици. Македонският изследовател Петър Илиевски свързва числото седем, толкова важно в историята на славянската писменост, с Божията Премъдрост, като посочва мястото от Притчи Соломонови (9:1), където се казва, че Премъдростта си е съградила храм на седем стълба (Илиевски 1999). Доскоро се смяташе, че думата седмочислен е съставена късно и като превод на гръцката дума ἑπτάριϑμος. Сега вече е ясно, че тя е съставена от св. Климент, който я използва в службата за Струмишките мъченици, а по-късно тя ще бъде употребена спрямо самия него. Той е и централна фигура в култа към св. Седмочисленици – тяхната памет се чества в деня на неговото успение – 27 юли, а и седемте имена са изброени за първи път в неговото житие от Теофилакт. На изображенията на св. Седмочисленици обикновено св. Климент заема централна позиция. А сравнението със седемраменен светилник е употребено от Теофилакт в Пространното житие на св. Климент: „Като видял, че князът е опасал цялата си подвластна България със седем съборни храма и като че ли е запалил с вярата си светилник със седем свещи (λυχνίαν ἑπτάφωτον), пожелал и той сам да построи в Охрид собствен манастир» (Милев 1966: 133-135). Това, както и други места в Пространното житие, изглежда е реминисценция от произведение на св. Климент. Служба на светите Струмишки мъченици от св. Климент Охридски Новобългарски превод на Службата на светите Струмишки мъченици Светите Струмишки мъченици имат и по-късна гръцка служба с канон от Константин Кавасила. Публикувана е в славянски превод от Вуканович (Vukanović 1971).
Библиография: Велев 2002: Велев, И. Химнографските состави за светите петнаесет Тивериополски свештеномаченици. – Археографски прилози, 24, 2002, 111-141. Грозданов 1983: Грозданов, Цв. Петнаесетте Струмички маченици во ликовната уметност. – В: Цв. Грозданов. Портрети на светителите од Македониjа од ІХ-ХVІІІ век. Скопjе, 1983, 127-137. Драгова 1970: Драгова, Н. Старобългарските извори на Житието за Петнадесетте Тивериуполски мъченици от Теофилакт Охридски. – В: Проучвания по слечай ІІ Конгрес по балканистика. Издателство на БАН, София, 1970. Драгова 2005: Драгова, Н. Вярата в лечителното чудодействие на светите мощи. – В: Н. Драгова. Староблългарската култура. Седем етюда. Издателство ЛИК. София, 2005, 275-292. Илиев 1994: Мъченичество на 15-те Тивериуполски мъченици. – В: Гръцки извори за българската история. Т. ІХ. Произведения на Теофилакт Охридски, архиепископ Български, отнасящи се до българската история. Част ІІ. Подготвени от Илия Г. Илиев. Издателство на БАН. София, 1994, 40-79. Илиева 1998: Илиева, Л. Житието на Тивериуполските мъченици като извор за българската история. Дипломна работа, машинопис. София, 1998. Илиевски 1999: Илиевски, П. Терминот ἑπτάριϑμος и состав на групата “св. словенски Седмочисленици”. – В: Илиевски, П. Светила незаодни. Словенските првоучители и нивните ученици. Скопjе, 1999, 357-384. Климент Охридски 2008: 11. Св. Климент Охридски. Слова и служби. София, 2008. Коцо, Мильковик-Пепек 1978: Коцо, Д., П. Мильковик-Пепек. Резултатите од археолошките искупуваньа во 1973 во црквата «Св. 15 тивериополски маченици». – Струмица. Зборник (1975-1978). Археолошки музеj на Макединиjа. Скопjе, 1978, 93-94. Христова-Шомова 2008: Христова-Шомова, И. Богословская терминологя в произведениях св. Климента Охридского. – В: Славянска филология, 24. Доклади и статии за ХІV международен конгрес на славистите. София, 2008, 120-136. Христова-Шомова 2011: Христова-Шомова, И. Св. Климент Охридски и култът към светите Струмишки мъченици в България. – В: Истина, мистификация, лъжа в славянските езици, литератури и култури. Сборник с доклади от Десетите славистични четения, посветени на 90-годишнината от рождението на проф. Светомир Иванчев. София, 2011, 727-736. Чешмеджиев 2002: Чешмеджиев, Д. Бележки върху култа на Петнадесетте Тивериуполски мъченици в България. – В: ΠΟΛΥΧΡΟΝΙΑ. Сборник в чест на проф. Иван Божилов. Издателска къща Анубис. София, 2002, 251-263. Vukanović 1971: Vukanović, T. The Legend of the Martyrs of Tiberiopolis (Strumica). – Врањски гласник, 1971, 45-76.