Encyclopaedia Slavica Sanctorum
Наименование: Св. Киприан и св. Юстина
Тип памет: Светец
Каноничен тип: Мъченици
Век: III в.
Владетел: Диоклециан
Коментар: +304
Място: Антиохия, Никомидия
Автор: Диана Атанасова-Пенчева, Росен Малчев, Константин Рангочев
Описание: Двойката мъченици - Киприан и девицата Юстина - се почитат от Православната църква на 2 октомври. Паметта им първоначално била чествана на 26 септември, когато според легендата те загиват мъченически в 304 г. при император Диоклециан. По-късно тя е пренесена на 2 октомври вероятно заради празника Успение на св. апостол и евангелист Йоан Богослов (Сергий 3, 1997: 408). В календарите на славянските евангелия и апостоли честването на двойката мъченици е под датата 2 октомври (Лосева 2001: 168; Дограмаджиева 2010: 80-81). Преданието разказва, че Юстина била благородна девица от Антиохия, която произхождала от езическо семейство. След като веднъж чула проповядващия наблизо дякон Правлий, девицата пожелала да стане християнка. Юстина и семейството й приемат светото кръщение. В града живеел младеж на име Аглаид, който желаел Юстина за своя жена. Решена да се отдаде на християнската вяра и благочестив живот, Юстина отхвърлила предложението на Аглаид. Отчаяният и все така влюбен Аглаид решава да потърси помощ от магьосника Киприан. Киприан бил прочут магьосник в Антиохия. Той призовал най-добрите от демоните си, за да изкушат Юстина, но те били победени от девицата и нейните молитви. В резултат на това Киприан се уверил, че мощта на християнската вяра е много по-силна от неговите демони и приел християнството. Много бързо той преминал през няколко етапа на християнската църковна йерархия и бил ръкоположен за епископ. Юстина от своя страна станала дякониса в манастир. По време на Диоклециановото преследване на християни двамата герои били заловени, мъчени и накрая обезглавени. Телата им били занесени в Рим, където известна матрона изгражда храм в тяхна чест. Агиографски наративи Пространно житие/ мъчение Кога е съставен разказът за живота и мъченическите подвизи на Киприан и девицата Юстина, не може да се определи съвсем точно. Според някои това е станало не по-късно от III в. (Попова 1975: 24). Става дума за предание, датиращо от дълбока древност (Сергий 3, 1997: 407). Като своеобразен хронологичен ориентир за приблизителното време, когато са били създадени разказите за Киприан и Юстина, може да послужи известният факт, че императрица Евдокия, съпруга на Теодосий II, вдъхновена от древния мотив за договора между дявола и човека, написва в чест на двамата мъченици стихотворение, което в съкратен вид присъства в съчинението на патриарх Фотий Библиотека. Годината на написването на Евдокиевата творба е около 425 г. (Сергий 3, 1997: 407). Следователно в края на IV – началото на V в. вече е циркулирала легендата за двойката мъченици. За ранното съществуване и разпространение на легендата за мага Киприан (до края на IV в.) свидетелства още и Словото, което Григорий Назиански посвещава на светеца (PG 115: 451). Григорий Богослов обаче смесва биографията на своя герой с тази на известния епископ на Картаген - Киприан, който също загива мъченически, но през III в. (Сергий 3, 1997: 408; Delehaye 1921). Това объркване на двамата мъченици с едно и също име се наблюдава и в агиографската творба за Киприан и Юстина от Симеон Метафраст. Ето защо в някои извори Киприан Антиохийски се свързва с времето на император Деций (201-251), при гоненията на когото е пострадал и известният богослов Киприан Картагенски. За по-достоверна обаче се приема информацията от ранните извори, а именно, че покаялият се маг е мъчен и обезглавен по време на император Диоклециан (това е информацията, която имаме от дометафрастовото мъчение, а също и от съчинението на императрица Евдокия (Сергий 3, 1997: 408)). Дометафрастовите текстове, които съставят своеобразна трилогия, разказващи за двойката светци-мъченици са: 1. Деяния на св. Киприан и св. Юстина (Πρᾶξις τοῦ ἁγίου Κυπριανοῦ καὶ τῆς ἁγίας Ἰουστίνης (Zahn 1882; Radermacher 1927), наречено от Алкен Acta (Conversio Cypriani) и включено под № 452 в BHG (Halkin 1957: 137-138); 2. Покаяние Киприаново (Confessio Cypriani), BHG № 453 (Halkin 1957: 138), издадено в Acta Sanctorum без заглавие (AASS, Sept., VII, 1760: 222-241); 3. Мъчение на светите мъченици Киприан и Юстина (Μαρτύριον τῶν ἁγίων μαρτύρων Κυπριανοῦ καὶ Ἰουστίνης (AASS, Sept., VII, 1760, p. 242-245 ; 3e йd. : p. 224-226; 3 еd.: 226), съответстващо на № 455 от BHG (Halkin 1957: 138). Освен тях съществува и Метафрастова версия на Мъчението на св. Киприан и Юстина (PG 115: 848-881), BHG № 456 (Halkin 1957: 139). За написването на своята творба Симеон Метафраст използва само Деяния на св. Киприан и св. Юстина (Conversio Cypriani) и Мъчение на светите мъченици Киприан и Юстина. Най-вероятно това е така, защото в гръцките ръкописи се включват именно тези два текста, докато Покаяние Киприаново (Confessio Cypriani) остава изолирано (Delehaye 1921: 320; Атанасова 2005: 120-122; Атанасова 2008: 127). Съществува и известна неяснота по отношение на мястото, откъдето произхождат Киприан и Юстина. За тяхна родина се сочи Антиохия, макар да не е ясно за коя точно Антиохия става дума: дали Антиохия Сирийска, както твърдят агиографските текстове (дометафрастовата трилогия и Метафрастовото мъчение) и Месецословът на император Василий, или Антиохия Писидийска, както смятат боландистите, която обаче е твърде отдалечена от Дамаск, където двамата мъченици са съдени и загиват мъченически, или пък Антиохия Финикийска, за епископите на която липсват каквито и да било сведения. Мнението на Сергий е, че и трите възможности остават само хипотези без сигурни данни и факти в подкрепа на някоя от тях (Сергий 3, 1997: 408). Още повече че известия за антиохийски епископи с имена Оптат и Антим, сочени от агиографските творби като предшественици на св. Киприан, както и за самия него, липсват и в Историята на Евсевий Кесарийски, и в списъка на антиохийските епископи (Delehaye 1921: 322). Като допълнение се прибавя и фактът, че памет за св. Киприан от Антиохия не се открива в нито един древен календар (Delehaye 1921: 315). Ето защо вероятно имат основание изследователите, като смятат, че става дума за измислен светец (Delehaye 1921: 323; Delehaye 1927: 229-230; Lumpe 1992; Бъг Виз 1996: 75). В подкрепа на тази теза е и твърдението на И. Делейе, че историята за покаялия се маг и девицата Юстина е всъщност един “благочестив роман” (“roman pieux”), чието предназначение е да задоволява любопитството на публиката към магьосничество и мистерии. Същевременно текстът си остава благочестиво четиво, тъй като разказва за безсилието на демоните и силата на Христос, вярата и покаянието. Известно е, че средновековните автори заемат епизоди, имена и герои от други текстове, чрез което придават авторитет на собствените си произведения. Ето защо не е изненадваща появата на Оптат, представен като епископ на Антиохия, а всъщност епископ в Африка, споменат в Житието на Перпетуа и Фелицита – много популярен текст през Средновековието. Антим също е известна личност. Според Делейе авторът на текстовете за Киприан и Юстина е заел името от епископа на Никомидия, съвременник на Григорий Назиански и мъченик – Антим Никомидийски (края на III – началото на IV в.). И ако съществува някаква връзка между Киприан от Антиохия и големия картагенски богослов, то тя се състои в това, че авторът на творбата е заел името на известния не само в Африка, но и на Изток епископ. Такъв е коментарът на Делейе във връзка с липсата на имената на споменатите в агиографските текстове за покаялия се маг и благочестивата девица антиохийски епископи Оптат и Антим, а също и това на героя на творбата – самия Киприан (Delehaye 1921: 322-323). Това обяснява и объркването на двете личности – реалната (Киприан Картагенски) и фикционалната (Киприан Антиохийски), което се открива в произведенията на средновековните писатели. Своеобразната трилогия (Деяния на св. Киприан и св. Юстина, Покаяние Киприаново, Мъчение на светите мъченици Киприан и Юстина) е в същността си разказ без реални прототипи, каквито обикновено имат агиографските творби. Трите наративни текста (Деянията, Покаянието, Мъчението) са преведени още в старобългарската епоха. Те са включени в най-старите дометафрастови четиминейни състави под датата 2 октомври (вж. Иванова 2008: 234-235). На славянска почва текстовете битуват под следните наименования: Житие на девицата Юстина (ЖЮ), Покаяние Киприаново (ПК), Мъчение на св. Киприан и св. Юстина (МКЮ). И трите творби са поместени в ръкопис № 1187 от сбирката на Ундолски (Сперанский 1901: 5; 18), чети-миней за септември и октомври, обхващащ само от 1 до 16 число на октомври, датиран от XVI в., който Сперански определя като български по произход (Сперанский 1901: 18), както и в чети-миней за октомври от XV в. от Волоколамската библиотека, пренесен и съхраняван в библиотеката на Московската Духовна академия по сведението на архиепископ Сергий (Сергий 1, 1997: 498). Митрополит Макарий също включва и трите текста в своите Велики чети-минеи (ВМЧ 1870: 43-80). В староизводните южнославянски чети-минеи, въз основа на които се възстановява първоначалният състав на този тип календарен сборник, под датата 2 октомври са поместени само ЖЮ и МКЮ. Двата текста са издадени критически. В основата на изданието стоят преписите от ръкопис № 1039 от Народната Библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (Атанасова 2008: 208-220). Освен с пространните повествования честването на двойката мъченици се отбелязва и с кратък житиен текст. Такава проложна творба се включва както в Нестишния (Павлова, Желязкова 1999: 47 //л. 29 а), така и в Стишния пролог (Петков 2000: 147; 257). Житие на св. Киприан и св. Юстина в Простия пролог (по Лесновския пролог от 1330 г., под 2 октомври) Житие на светците Киприан и Юстина в Стишния пролог (по БАН 73 от 1368-1370 г., под 2 октомври) Служба В гръцката традиция се използва канон от неизвестен автор с акростих “Възпявам, блажени, твоята светозарна благодат” (вж: http://analogion.gr/glt/texts/Oct/02.uni.htm). В AHG не се посочва друг канон за Киприан и Юстина. Следовантелно цитираният горе анонимен канон с акростих е бил единствен в гръцката традиция, запазен и до наши дни. Този канон е преведен в средновековната славянска традиция. Той е включен на 2 октомври в руски служебен миней за октомври от 1086 г. (вж. Ягич 1886: 11-16), с начало: “съ примирьныими нынэ чинами....” Същият канон се използва и в новоизводните служебни минеи, включително и до днес, също и в старопечатните църковнославянски минеи за октомври. В среднобългарските ръкописи Драганов миней от ХІІІ в. и миней от РГБ F.п.І.72 от началото на ХІV в. за тази дата са дадени две стихири. В останалите среднобългарски празнични минеи не се включва тази дата. При календарното указание в Драгановия миней и миней F.п.І.72 е включена и част от ранно проложно житие на светците, чийто гръцки текст се пази в ръкопис от остров Патмос №266 от ІХ-Х в., известен като Устав на Великата църква, публикуван от Дмитриевский (Дмитриевский 1895: 1-152). Цялото житие е било поместено в Енинския апостол, старобългарски ръкопис от XI в., но текстът е силно повреден (вж.рубриката “Апостоли”). Текстовете на житията и гръцкия текст вж. в Христова-Шомова 2010: 16-17.
Библиография: Атанасова 2005: Атанасова, Д. Св. Киприан: пътят на мага. – В: Inter angelos demonesque. Доклади от международна научна конференция, проведена в Лесидрен от 30 август до 1 септември 2001. С., 2005, 119-125. Атанасова 2008: Атанасова, Д. Мъченици, текстове, контексти. С., 2008. Бъг Виз 1996: Бъг Виз, И. Житие, легенда, литература. Устни и писмени традиции в историите за светците. - ЕЛ, 51, 1996, 1, 72-85. ВМЧ 1870: Великие Минеи Четии, собранные всероссийскимъ митрополитом Макариемъ. Октябрь, дни 1-3. СПб., 1870. Дмитриевский, 1–3: Дмитриевский, А. Описание литургических рукописей, хранящихся в библиотеках Православного Востока. Киев, 1895–1917. Т. 1: ΤΥΠΙΚΑ. 1895. T. 2: ΕΥΧΟΛΟΓΙΟΝ. 1901. Т. 3: ΤΥΠΙΚΑ. Часть 2. 1917. Дограмаджиева 2010: Дограмаджиева, Е. Месецословните четива в славянските ръкописни евангелия (X–XVII в.). София, 2009 (= Кирило-Методиевски студии. Кн. 19). Иванова 2008: Иванова, Кл. Bibliotheca Hagiographica Balkano-Slavica. С., 2008. Лосева 2001: Лосева, О. В. Русские месяцесловы XI–XIV веков. М., 2001. Павлова, Желязкова 1999: Павлова, Р., В. Желязкова. Станиславов (Лесновски) Пролог от 1330 г. С., 1999. Петков2000: Петков, Г. Стишният пролог в старата българска, сръбска и руска литература (XIV–XV век). Пловдив, 2000. Петков, Спасова 2008–2012: Петков, Г., М. Спасова. Търновската редакция на Стишния пролог. Текстове. Лексикален индекс. Т. 1–7. Пловдив, 2008–2012. Попова 1975: Попова Т. В. Античная биография и византийская агиография. – В: Античность и Византия. М., 1975, 218-266. Сергий, 1–3: Сергий, архиеп. Полный месяцеслов Востока. 1. Восточная агиология. 2. Святой Восток. 3. Святой Восток. М., 1997 (репринт по 2 изд. Владимир, 1901). Сперанский 1901: Сперанский, М. Н. Октябрьская минея-четья домакарьевского состава. СПб., 1901. Христова-Шомова 2010: Христова-Шомова, И. Византийските синаксари и календарите на славянските апостоли. - Рalaeobulgarica, ХХХІV, 2010, 2, 5-41. Ягич 1886: Служебные минеи за сентябрь, октябрь и ноябрь в церковно-славянском переводе по русским рукописям 1095–1097 гг. Труд И. В. Ягича. Санкт-Петербург, 1886. AHG 1–12: Analecta Hymnica Graeca e codicibus eruta Italiae Inferioris. II. Schirò consilio et ductu editа. Roma, 1979. Delehaye 1921: Delehaye, H. Cyprien d'Antioche et Cyprien de Carthage. - AB, 39, 1921, 314-332. Delehaye 1927: Delehaye, H. Sanctus. Essai sur le saints dans l'antiquité. Bruxelles, 1927. Lumpe 1992: Lumpe, A. Kyprianos von Antiochia. – Im: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon. 4 (1992). At: http://www.bautz.de/bbkl/k/Kyprianos_v_a.shtml