Encyclopaedia Slavica Sanctorum
Наименование: Св. Прохор
Тип памет: Светец
Каноничен тип: Преподобен
Век: XI в.
Владетел: Роман ІV Диоген
Място: планината Козяк, до р. Пшиня
Автор: Радослава Станкова
Описание: Св. Прохор Пшински, преподобен, отшелник, честван на 13 септември и на 19 октомври. Живял вероятно през ХІ в., подвизавал се в планината Козяк (близо до село Старо Нагоричино). След смъртта му мощите му са били пренесени в създадената от него църква, наречена Пшиня и там са вършели изцеления. Д. Чешмеджиев (2009) посочва, че култът към св. Прохор Пшински е слабо фиксиран в писмената традиция. Всички данни за светеца са известни от неговото проложно житие. Първоначалната дата за честване на паметта му е 13 септември, но по-късно е била присъединена към 19 октомври – датата на по-популярния рилски аскет св. Иван Рилски. Според Е. Гергова (1996: 35) датата 13 септември не се е установила в църковния календар за честване на св. Прохор Пшински поради факта, че на тази дата се отбелязва предпразненство на Въздвижение на честния и животворящ кръст (14 септември) и тъй като според Студийския типик за този празник следпразненство не е предвидено, тежестта на празника се отрежда на дните за предпразненство. Затова паметта на западнобългаския отшелник е била преместена, за да му се отдаде дължимото почитание. Скоро след смъртта му, в народните предания неговата памет се свързва с тази за другите двама западнобългарски анахорети (св. Йоаким Осоговски и св. Гавриил Лесновски). През ХІІІ в. почитането му е присъединено към това на св. Йоаким Осоговски и св. Иван Рилски, за което говори общият тропар в службата за Събота сиропусна в Орбелския триод (РНБ, F.п.І.102, вж. Попов 1986). Култовете към тримата западнобългарски анахорети, последователи на примера на св. Иван Рилски, подвизавали се в сръбско-българската контактна зона “между Рила и Косово” (вж. Богданович 1991: 103), в периода от ХІ до ХІІ в., са чествани в българския църковен календар едва след ХІІІ в. нататък. И тримата пустинници (Прохор Пшински, Йоаким Осоговски и Гавриил Лесновски) са локални светци, обитавали планини. По-късно имената им се свързват с основаването на манастири по местата, където са се подвизавали. Освен това те са и чудотворци–лечители. Календарни данни: Св. Прохор е отбелязан за 13 септември в месецословите на две български евангелия от типа кратък апракос, датирани от ХІІІ в. – “Евангелие Кохно”, ОГНБ 1/3 (Сводный каталог 1984: 290, № 334) и в НБКМ № 849 (Дограмаджиева 2010: 70), а също и в Зографското евангелие № 20 от началото на ХІV в. (Дограмаджиева 2010: 88). Под датата 19 октомври е споменат редом със св. Иван Рилски в Норовия пролог от началото на ХІV в. (ГИМ, Увар. № 70). В Норовия пролог освен жития за св. Иван Рилски, св. Прохор Пшински (изд. от Иванова 1977), има още жития за св. Ахил Лариски и за св. Симеон Сръбски. Преди 30 години Кл. Иванова (Иванова 1977: 59) е предположила, че ръкописът е бил съставен в самия Пшински манастир, но по правопис и езикови особености сборникът е сръбски. Според най-новите изследвания на същата изследователка Норовият пролог е с йерусалимски произход от сръбския манастир “Св. архангел Михаил” (Иванова 2008: 68–70). На същата дата (19 октомври) е споменат св. Иван Рилски с тропар в псалтир с последования от манастира Зограф № 7 датиран от 1585 г. В месецослова на този псалтир (на листове 153–212) с тропар е отбелязана преподобна Петка, а св. Иван Рилски – с тропар и кондак. Включени са още и паметите за св. Сава и св. Симеон Сръбски, св. Кирил и препод. Йоаким Сарандапорски (вж. Кодов, Райков, Кожухаров 1985: 37–38). Проложно житие: Известно е в единствен досега препис в Норовия пролог (издадено от Трифунович 1996: 364). (Житие в Норовия пролог) В пространното житие за светеца, възникнало вероятно през ХІV–ХV в., но запазено в преписи едва от края на ХVІІІ в., е внесен легендарният мотив за срещата на отшелника с византийския василевс Роман ІV Диоген (1067–1071 г.). Житието е издадено от Й. Иванов (1931: 400-404) по късен препис. Службата за преподобния св. Прохор Пшински е била запазена в най-ранен препис в празничен миней от първата половина на ХІV в. (в някогашната Народна библиотека в Белград (НББ) Рс. 293, унищожен през 1942 г.) и в друг препис от ХVІ–ХVІІ в., т.нар. Пшински поменик (в НББ, Рс. 348, изгорял през 1941 г. при бомбардировките, описан е от Л. Стоянович 1903, бр. 530 (348). По-късният препис е завършвал до пета песен на канона, затова не се знае дали след шестата песен е било поместено синаксарно житие за светеца. Със сигурност този ръкопис е създаден в самия манастир на името на св. Прохор. В текста на службата (издадена от Ст. Новакович 1895) се споменават мощите на светеца, които имат силата да изцеляват чрез мироточие. Молитви: Св. Прохор се споменава заедно другите трима отшелници (Иван Рилски, Йоаким Осоговски и Гавриил Лесновски) сред призоваваните на помощ светци в една компилативна апокрифна молитва за болен, която е открита в сръбски требник от ХІV в. (РНБ Q. п. I. 24), преписан от български протограф (Лосева 2006). Култовете към западнобългарските анахорети се развиват по еднакъв или сходен модел, зададен от първия български отшелник св. Иван Рилски, и от модела за изобразяване на раннохристиянските отшелници (вж. Станкова 2009). Те се основават предимно на устни предания и легенди, но поради конкретните културно-исторически обстоятелства (византийско владичество и възобновяване на Българската църква) не са широко разпространени в богослужебната книжнина. Възникват първоначално сред народа, преди да бъдат официално признати от Църквата. Били са поддържани от местното византийско духовенство в периода ХІ–ХІІ в., а официалната канонизация на светците вероятно е утвърдена едва след ХІІІ в., когато Българската църква придобива автокефалност. Богослужебните текстове за западнобългарските анахорети са навлезли в църковния ритуал с много тясно локално приложение в съответните храмове. Локализацията на култовете им се проследява най-ясно чрез стенописните изображения в съответните манастири. Иконография: Данни за култа към св. Прохор Пшински има от ХІІІ в. нататък в стенописните изображения на църкви от региона от Пшинския до Рилския манастир и това е аргумент за локалността му. Най-често светецът е изобразяван редом със св. Йоаким Осоговски. В началото на ХІV в. (1316/17 г.) църквата, посветена на св. Прохор, е била изографисана по поръчка на сръбския крал Милутин. В сръбската средновековна живопис анахоретът е изобразен още в църквата в Старо Нагоричино в манастира на крал Милутин (по същото време 1317/18 г.), заедно със св. Йоаким Осоговски. Двамата светци са изобразени и на вратата между притвора и наоса в Лесновския манастир на войводата Йоан Оливер в средата на ХІV в. (1346/47 г.), а в манастира “Св. Прохор Пшински” в края на ХV в. (1488/89 г.) са живописани св. Прохор, св. Гавриил Лесновски и св. Иван Рилски (вж. Цв. Грозданов 1983: 174). Всички анахорети заедно са изобразени и по-късно при обновяването на Печката патриаршия през ХVІ в. (вж. Петкович 1965: 162-163). Свети места: Според проложното житието скоро след смъртта на светеца, на мястото, където се е подвизавал, е била издигната църква на негово име на р. Горна Пшиня, а мощите, му положени там, са започнали да вършат чудеса. Според пространното житие на св. Прохор Пчински, манастирът е основан в негова чест от византийския император Роман ІV Диоген през ХІ в. По-късно е обновен от крал Милутин, а през 1489 година църквата му е зографисана наново. Има сведения за функционирането на манастира през ХVІІ и ХVІІІ век
Библиография: Богданович 1991: Богдановић, Д. Историjа српске књижевности. Стара српска књижевност. Друго издање. Београд, 1991. Гергова 1996: Гергова, Е. Химнографските произведения за западнобългарските анахорети като белег за култа към тях. – В: Свети места на Балканите. Благоевград, 1996, 31-37. Грозданов 1983: Цв. Грозданов, Портрети на светителите од Македонија од ІХ–ХVІІІ век. Скопје, 1983, 159-180. Дограмаджиева 2010: Дограмаджиева, Е. Месецословните четива в славянските ръкописни евенгелия (Х–ХVІІ в.). = Кирило-Методиевски студии, кн. 19. С., 2010. Иванов 1931: Иванов, Й. Български старини из Македония. С., 1931. (= фототипно издание 1970). Иванова 1977: Иванова, Kл. Две неизвестни старобългарски жития. – Литературна история, 1, 1977, 7-65. Иванова 2008: Иванова, Kл. Из истории славянской письменности на Святой земле (О славянских рукописях, связанных со Святой землей, хранящихся в книгохранилищах вне Израиля). – В: Jews and Slavs. 20. The Holy Land and the Manuscript Legacy of Slavs. Jerusalem–Sofia, 2008, 60-86. Кодов, Райков, Кожухаров 1985: Кодов, Хр., Б. Райков, Ст. Кожухаров. Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Зографския манастир. Т. 1. С., 1985. Лосева 2006: Лосева, О. Молитва над болящим в составе Требника РНБ Q.п.I.24 XIV в. – В: ΚΑΝΙΣΚΙΟΝ. Юбилейный сборник в честь 60-летия профессора Игоря Сергеевича Чичурова. Москва, 2006, 280–302. Новакович 1895: Новаковић, С. Пшињски поменик. – Споменик СКА, ХХІХ, Београд, 1895, 3-20. Павлович 1965: Павловић, Л. Култови лица код Срба и Македонаца. Смедерево, 1965. Петкович 1965: Петковић, С. Зидно сликарство на подручју Пећке патријаршије 1557–1614. Нови Сад 1965. Попов 1986: Попов, Г. Прославата на Кирил и Методий в канона за Събота сиропустна. – В: Кирило-Методиевски студии. Кн. 3. С., 1986, 79–90. Сводный каталог 1984: Сводный каталог славяно-русских рукописных книг, хранящихся в СССР. ХI–ХIII вв. М., 1984. Сланкаменац 1925: Сланкаменац, П. Легенде о jужнословенским анахоретима. – Гласник СНД, 1, 1925, 215-233. Станкова 2009: Станкова, Р. Култът към св. Иван Рилски в сръбската книжнина от ХІІІ–ХV в. – Црквене студиjе, 6, 2009, 193-201. Стоянович 1903: Стојановић, Љ. Каталог народне библиотеке у Београду. ІV Рукописи и старе штампане књиге. Београд, 1903. Трифонова 1998: Трифонова, Р. Манастирски средища и монашеска книжнина в Сърбия и България през ХIII в. – В: Медиевистика и културна антропология. Сборник в чест на 40-годишната творческа дейност на проф. Донка Петканова. С., 1998, 291-306. Трифунович 1996: Трифуновић, Ђ. Најстарији српскословенски животопис светог Прохора Пчињског. – Књижевна историја, ХХVІІІ, 1996, 359-364. Чешмеджиев 2009: Чешмеджиев, Д. Кратки бележки за култа на св. Прохор Пшински в Средновековна България. – Старобългарска литература, 41–42 (Юбилеен сборник в чест на 60-годишнината на Красимир Станчев и Александър Наумов), 2009, 150-163.