Encyclopaedia Slavica Sanctorum
Наименование: Св. Теодор Сикеот
Дата: 22 Април
Тип памет: Светец
Каноничен тип: Преподобен,епископ
Век: VII в.
Коментар: † 613 г.
Място: Сикеа и в Анастасиопол в Галатия
Автор: Ана Стойкова
Описание: Св. Теодор Сикеот е аскет и отшелник, епископ на Анастасиупол, чудотворец, роден по времето на император Юстиниан (483–565), починал през 613 г. Теодор Сикеот е роден и умира в село Сикеон, Галатия, където главният път от Никея към Анкира (днешна Анкара) пресичал р. Сиберис, на около 10 км северозападно от днешния град Бейпазаръ, Турция. Майка му Мария била проститутка, съдържателка на крайпътен хан, а баща му Козма, служел при императора като вестоносец. След зачеването му майка му оставила предишния си живот и заживяла богоугодно, а св. Георги им се явил насън и предрекъл, че синът им ще получи Божията благодат. Малкият Теодор отрано проявил стремеж към аскетичен и свят живот, напуснал родния дом и заживял в подземна яма, която сам изкопал под олтара на църквата “Св. Георги”. По-късно прекарал две години зазидан в пещера в планината. Отшелническото му уединение било прекъснато от настояванията на близките му и той се върнал в света. Чул за подвижничеството му, Теодосий, епископ на Анастасиупол, дошъл при него и го посветил в сан презвитер. Теодор продължил да живее при църквата “Св. Георги”, правел чудеса, изцелявал болни, прогонвал демони. Заедно със събралите се при него ученици и последователи построил църква “Св. архангел Михаил” и основал манастир. Въпреки желанието си да живее далеч от хората в безмълвие, по настояване на вярващите бил ръкоположен за епископ на Анастасиупол. По-късно обаче се отказал от високия сан и се върнал в манастира. Преди смъртта му на два пъти му се явил св. Георги. От житието му става ясно, че се е срещал многократно с видни представители на светската и църковната аристокрация – императори и патриарси, по време на пътуванията им през Сикеон, което допринесло за популярността му. Предсказал смъртта на император Мавриций, а император Ираклий търсил благословията му по време на войните, които водил с Персия. (вж. Сергий 2: 105; ODByz 3: 2045-2046; Efthymiadis 2011: 71-72). Във византийската и в славянската календарна традиция паметта на св. Теодор Сикеот се чества на 22 април / 5 май, а на 15 юни се отбелязва Пренасяне на мощите му от Галатия в Константинопол. Указания за тези дати липсват в Студийско-Алексиевския устав, но основната дата на почитането му 22 април се среща в Евергетидския (Дмитриевский 1: 448) и в Йерусалимския типик (Дмитриевский 3: 47). Под същата дата паметта му се отбелязва в запазените календари на повечето староизводни и новоизводни славянски евангелия и апостоли (Дограмаджиева 2010: 165, 282; Христова-Шомова 2012). В Кързъновото евангелие паметта е поместена на 20 април (Дограмаджиева 2010: 165). Агиографски наративи. Пространното житие на св. Теодор Сикеот (BHG 1748; CPG 7973) е написано в началото на VІІ в. от неговия ученик Елевсий, получил от преподобния в монашество името Георги, известен във византийската традиция като Георги Сикеот. Текстът му, значителен по обем, съдържа интересни сведения за всекидневния живот, за местната топография и съвременната политическата история (ODByz 3: 2046). Според него преподобният Теодор през целия си живот бил под специалната закрила на св. Георги. Текстът показва съществуващата по това време представа за св. Георги като вече много популярен светец, който се явява насън като “светъл юноша” и осигурява закрила на почитащите го. Житието е слабо разпространено във византийската традиция; известни са само три преписа, които отразяват две редакции – пространна и съкратена. Не е засвидетелствано в южнославянски календарни сборници, но е запазено в руската ръкописна традиция. Славянският превод съдържа чудеса в края на житието, които не са известни от съществуващите гръцки преписи, и поради това има важно значение за проучването на византийската традиция на творбата (Афиногенов 2005). Житието е изследвано многократно като първостепнен исторически извор за епохата и е издавано в оригинал (Festugière 1970) и в превод на латински, английски, френски и руски (AASS 12: 34-62; Dawes, Baynes 1948; Festugière 1970 и поправките и допълненията към него у Rosvenqvist 1981; Афиногенов 2005). Славянският превод е публикуван във ВМЧ, а е изследван от Д. Е. Афиногенов (Афиногенов 2005). Проложни жития Житие от Простия пролог. Текстът на запазеното в най-старите южнославянски (и руски) нестишни пролози житие за св. Теодор, предназначено за честването му на 22 април (BHG 1749c), напълно съвпада с най-ранния му гръцки препис в Менология на имп. Василий от ХІ в. (PG 117, кол. 417). Славянският превод на житието е издаден у Р. Павлова и В. Желязкова (Павлова, Желязкова 1999: 216). Житие на св. Теодор Сикеот от Простия пролог (по Лесновския пролог от 1330 г.) Житие от Стишния пролог. Гръцкият текст, от който е направен преводът на Стишното житие на св. Теодор, се открива в Синаксара на Великата църква (Delehaye 1902: 619-621); същият текст се намира и в гръцкия печатен миней. Слова Похвално слово и разказ за пренасяне на мощите (BHG 1749) на св. Теодор Сикеот пише Никифор, скевофилакс на църквата във Влахерна (ІХ в.), което остава непреведено в славянската традиция. Химнографски произведения За св. Теодор Сикеот Йосиф Химнописец пише служба, запазена в два ръкописа (вж. Παπαδόπουλου 1965: 223). Според Томадакис той е автор на два канона за светеца (Τωμαδάκης 1971: 158-159, № 250, 251). Първият от тях е на 4 глас с акростих: Θεῖον σε δῶρον, παμμάκαρ, μέλπω πάτερ. ҅Ο ҆Ιωσίφ. Вторият канон е на 8 глас и има следния акростих: Τοὺς εὐκλεεῖς σου δοξάσω πόνους, πάτερ. Ιωσίφ. Канонът на 4 глас е рано преведен в старобългарската традиция в рамките на служба за светеца, която е засвидетелствана в най-старите руски служебни минеи за м. април (РГАДА, Москва, ф. 381, сбирка на Синод. типогр. № 110, от ХІ-ХІІ в., и ГИМ, Москва, Син. 165 от ХІІ в.), с начало: Бг҃осїянную тѧ ѕвѣзду, мысленное с҃лнце...). Този канон влиза и в славянските печатни минеи. В ръкопис от РНБ, Соф. 199 от ХІІ в. е поместена служба с канон на 8-и глас, който няма известно гръцко съответствие. Изображения Изображенията на св. Теодор Сикеот са сравнително редки. Известна е една миниатюра с негово изображение в илюстрован византийски менологий от ХІV в. от Бодлеанската библиотека в Оксфорд. Негови стенописни изображения са запазени в манастира Грачаница, Косово, от 1318 г., в манастира Високи Дечани, Косово, от 1338-1348, в манастира “Св. архангел Михаил” в с. Варош, Прилепско, от ХІV в., в манастира Дионисиу на Атон от 1547 г. Поради популярността му в Русия там се рисуват икони, включително с житийни сцени, от ХVІІ в. насам. Интерес представлява фактът, че светецът се изобразява много често със свитък в ръка. Храмове и мощи Смята се, че мощите на св. Теодор Сикеот са пренесени от Галатия в Константинопол не по-късно от ІХ в., и са положени “в църквата на св. Георги”, където ги е видял около 1200 г. Антоний Новгородски. Според синаксарното житие на св. Теодор неговата памет се е чествала в църквата “Св. Георги” в квартала Девтерион (Delehaye 1902: 621), но има сведения, че в Константинопол е съществувал и манастир “Св. Георги Сикеот”. Жанен смята (Janin 1953: 74, 82-83), че е възможно да става дума за една и съща сакрална сграда, тъй като според запазените свидетелства е вероятно именно този манастир да се е намирал в Девтерион. В Москва, в храма “Св. Георги Победоносец” в Стари Лучники от края на ХVІІ в., има престол, а на Ваганковското гробище в църквата “Воскресения словущего” има страничен олтар, посветен на св. Теодор Сикеот.
Библиография: Афиногенов, Д. Е. Житие преподобного Феодора архимандрита Сикеонского. Москва, 2005. ВМЧ: Великие минеи четьи, собранные всероссийским митрополитом Макарием. Тетрадь ІІІ. Дни 22–30. Москва, 1915, стб. 644–849. Дмитриевский 1: Дмитриевский, А. Описание литургических рукописей, хранящихся в библиотеках Православного Востока. Киев, 1895–1917. Т. 1: ΤΥΠΙΚΑ. 1895. Дограмаджиева 2010: Дограмаджиева, Е. Месецословните четива в славянските ръкописни евангелия. С., 2010 (Кирило-Методиевски студии, 19). Сергий 2: Сергий (Спасский), архиеп. Полный месяцеслов Востока. Т. 2. М., 1876, 1901. Христова-Шомова 2012: Христова-Шомова, И. Служебният Апостол в славянската ръкописна традиция. Т. ІІ. Изследване на синаксарите. Под печат в Университетско издателство „Св. Климент Охридски”. AASS 12: Acta Sanctorum. 12. Aprilis tomus tertius. Parisiis et Rome, 1866. Baker, D. Theodore of Sykeon and the Historians. – In: The Orthodox Churches and the West. Oxford, 1976 (Studies in Church History, 13), 83–96. BHG: Halkin, F. Bibliotheca Hagiographica Graeca. 3rd ed. 1–3. Bruxelles, 1957. Brown, P. Chorotope: Theodor of Sykeon and His Sacred Landscape. – В: Иеротопия. Создание сакральных пространств в Византии и Древней Руси. Под редакцией А. М. Лидова. М., 2006, 117–125. CPG: Geerard, M. Clavis patrum graecorum: qua optimae quaeque scriptorum patrum graecorum recensiones a primaevis saeculis usque ad octavum commode recluduntur. 1–6. Turnhout, 1974–2003 Delehaye 1902: Delehaye, H. Synaxarium ecclesiae Constantinipolitanae e codice Sirmoniando, nunc Berolinensi. Bruxellis, 1902 (Propylaeum ad Acta Sanctorum. Novembris). Efthymiadis 2011: Efthymiadis, S. (Ed.). The Ashgate Research Companion of Byzantine Hagiography. 1. Periods and Places. Ashgate, 2011. Festugière 1970: A.-J. Festugière. Vie de Théodore de Sykéon. 1. Texte grec. 2. Traduction, commentaire et appendice. Brussels, 1970 (Subsidia Hagiographica, 48). Janin 1953: Janin, R. La géographie ecclésiastique de l’empire byzantin. 1. 3. Les églises et les monastиres. Paris, 1953. Dawes, Baynes 1948: Life of Theodore. Transl. E. Dawes and N. H. Baynes. – In: Three Byzantine Saints. Oxford, 1948 (repr. Crestwood, New York, 1977), 87–192. ODByz 3: Oxford Dictionary of Byzantium. Edited by A. P. Kazhdan. Vol. 3. Oxford, 1991. PG 117: Migne, J. P. Patrologiae Cursus Completus, Series Graeca. 117. Parisiis, 1894. Rosvenqvist J. O. Studien zur Syntax und Bemerkungen zum Text der Vita Theodori Syceotae. Uppsala, 1981, 140 p. (Studia Graeca Upsaliensia 15). Vie de Théodore de Sykéon. Ed. A.-J. Festugière. 1-2. Brussels, 1970. Παπαδόπουλου, Σ. [Θεοδώρος] ὁ Συκεώτης. – Θρησκευτικὴ καὶ ἠθικὴ ἐγκυκλοπαιδία ҆Αθῆναι, 1965, 222-224. Τωμαδάκης, Εὐτ. ᾿Ιωσὴφ ὁ ῾Υμνογράφος. Βίος καὶ ἔργον. ᾿Αθῆναι, 1971.