Encyclopaedia Slavica Sanctorum
Наименование: Св. Пелагия
Тип памет: Светец
Каноничен тип: Мъченица
Век: III в.
Коментар: † 288 г.
Място: Тарс
Автор: Мая Петрова-Танева
Описание: Пелагия от Тарс e легендарна мъченица, която по данни от нейното житие се e подвизавала по времето на император Диоклециан (284–305) в гр. Тарс, разположен в областта Киликия в югоизточна Мала Азия. Повечето автори отричат достоверността на житиеписната информация. Предполага се, че тя възниква като събирателен образ, заемащ мотиви от текстовата традиция за други светици, носещи същото име и почитани на същата дата, а именно: куртизанката Пелагия от Антиохия, чиято легенда ляга в основата на група текстове за разкаяли се светици блудници, и антиохийската мъченица Пелагия, на която Йоан Златоуст посвещава две хомилии (Delehaye 1907: 202–203; Петрова 2010–2011: 97; ΘΗΕ 10: col. 255; CE, s.v. „Pelagia“; ODB 3: 1618). Според нейното житие Пелагия от Тарс произхождала от знатно и заможно семейство, отличавала се с изключителна красота и била сгодена за сина на император Диоклециан. По време на гоненията на християните бог се явил в съня ѝ в образа на епископ Клинон, който по това време се укривал в планините. Подтикната от видението, девойката успяла да открие епископа, тайно се покръстила и раздала дрехите и скъпоценностите си на бедните. Нейната майка се досетила, че Пелагия е станала християнка и веднага известила за случилото се годеника ѝ, който се самоубил. Уплашена, майката изпратила съобщение до императора, че дъщеря ѝ е виновна за смъртта на неговия син. Диоклециан обаче, виждайки красотата на девойката, забравил чувството си за мъст и пожелал сам да се ожени за нея. Тя естествено отказала да се отрече от вярата си и била изгорена жива в нагорещен меден вол. Независимо от съмненията около автентичността на нейните деяния, Пелагия от Тарс е добре позната и широко почитана във Византия. Известно е, че на мястото на гроба на светицата Константин Велики (306–327) издига храм, а Константин Копроним (741–775) пренася нейните мощи в Константинопол (Сергий 3: 161–162). Най-вероятно във византийската столица е имало две нейни църкви – първата (със събори на 5 май и 8 октомври) била разположена на брега на Златния рог близо до мартириона на мъченик Конон и просъществувала поне до втората половина на XIV в.; за втората се предполага, че била построена преди 765 г. от Константин Копроним до гробището за осъдените на смърт, а името ѝ дало названието на цял константинополски квартал – τὰ Πελαγίου (Delehaye 1902: coll. 119, 659; Ласкин 1904: 144; Janin 1953: 409). Календари: Византийската традиция съдържа сведения както за октомврийско (7 или 8 октомври), така и за майско (4, 5 или 6 май) честване на мъченицата, като е трудно да се установи кой е първичният вариант (срв. Сергий 2: 130, 133, 311, 312; Delehaye 1902: coll. 116, 118, 659, 661). В някои от ранните славянски календари на 8 октомври са отбелязани едновременно и тарсийската, и антиохийската мъченица, без те да се споменават през май: например в Остромировото евангелие от 1036–1037 г.: па(т) прп(д)бьнѣи пелагии. тарсѣ киликиѩ. при диоклитьянѣ ц҃ри и дрѹгъіѧ пелагиѧ. въ антиохи. при нѹмериянѣ ц҃ри ѭже и златоѹстъіи похвалами почьте (Востоков 1845: 228) и Апостол 882 от НБКМ от XIII–XIV в. (л. 85б) – с҃тои пелагии в' тарсѣ. ... и другѫѭ пелагиѫ иже златоѹстець почте. иже вь антиѡ(х). Според архиепископ Сергий обаче в календарите към редица ранни гръцки евангелия и апостоли и в минеите св. Пелагия от Тарс се среща предимно на 4 или 5 май (Сергий 2: 130, 133). В месецословите към славянските староизводни евангелия и апостоли към името на светицата често липсва детайлно пояснение (срв. напр. на 8 октомври ст҃ыѫ пелагиѫ в Търновското евангелие ХАЗУ III.a.30 от XIII в.; ст҃ѫѧ пелагиѫ в среднобългарски апостол ГИМ, Хлуд. 35 от края на XIII – XIV в.; ст҃ыѥ м(ч)це пелагиѥ в сръбския апостол НБКМ 89 от средата на XIV в. и др.) и това понякога затруднява нейната идентификация. Най-общо в евангелските календари датата 8 октомври отчита паметта на блудницата Пелагия (срв. Дограмаджиева 2010: 82), посочена обикновено като памѧ(т) прѣпо(д)бныѧ­ пелагиѧ­ (напр. Банишко евангелие от края на XIII в., Кързаново евангелие от XIV в., евангелие с апостол НБКМ 508 от XIII–XIV в.) и рядко като памѧ(т) ст҃ыѧ пелагиѧ блѧдницѧ (РНБ Q.п.I.59). Датата 5 май обикновено е запазена за мъченица Пелагия (без уточнение дали от Антиохия или от Тарс), срв. напр. Дечанското евангелие от XIII в. (РНБ Гильф. 4), Карпинското евангелие и апостол от XIII в. (ГИМ Хлуд. 28), Търновското евангелие от XIII в. (ХАЗУ III.a.30), евангелия № 16, 18, 20, 21, 29 от Зографския манастир и др. (срв. Дограмаджиева 2010: 170). В апостолите тарсийската мъченица е засвидетелствана (без колебания в атрибуцията на паметта) и на двете дати – на 8 октомври (в НБКМ 882) и на 5 май (НБКМ 502, Хлуд. 35) (Христова-Шомова 2012). Под 8 октомври светицата е изобразена в стенописните менологии в Старо Нагоричино (1317 г.) и Грачаница (1321–1322) (Мијовић 1973: 263, 291). Тенденцията за разделяне на празниците – 8 октомври за блудницата, а 4 или 5 май за мъченицата, се затвърждава от църковните устави както от студийската, така и от йерусалимската редакция. На 8 октомври Студийско-Алексеевският устав регламентира честването единствено на „преп. Пелагия в Антиохия“ без упоменаване на светица под това име през месец май (Пентковский 2001: 288, 342–343). Евергетидският типик на 8 октомври отбелязва τῆς ὁσίας Πελαγίας, а на 5 май – τῆς CἁγίαϚ ὁσιομάρτυρος Πελαγίας (Дмитриевский 1: 291, 452). Един от най-ранните гръцки преписи на Йерусалимския устав – Sinait. gr. 1096 от XII–XIII в., на 8 октомври също регистрира честването на антиохийската блудница – τῆς ὁσίας μητρὸς ἡμῶν Πελαγίας τῆς ἑν Ἀντιοχείᾳ (Дмитриевский 3: 31), а на 5 май – на мъченица Пелагия – τῆς ἁγίας μάρτυρος Πελαγίας (Дмитриевский 3: 48). Подобни са и данните от други устави от Йерусалимската редакция, където обаче за св. Пелагия от Тарс е установена трайно датата 4 май, срв. например българските ръкописи ЦИАИ 44 (с. 158, 389), № 13 от Библиотеката на Йерусалимската гръцка патриаршия от ХІV в. (л. 33r, 86v) и сръбския Никодимов типик от XIV в. (л. 51r, 106r; изд. Никодимов типик 2004–2007). Такова разделение на паметите – на „преподобна Пелагия“ през октомври, а на „мъченица Пелагия“ през май – се открива и в новоизводните славянски евангелия (срв. Дограмаджиева 2010: 229, 285). В богослужебните източници след въвеждането на Йерусалимския устав паметта на св. Пелагия от Тарс се фиксира твърдо на 4 май. В най-ранните преписи на синаксарите на Константинополската църква – ръкопис Патмос 266 от IX–X в. и ръкопис 40 от манастира „Св. Кръст“ в Йерусалим от средата на X в., паметта на Пелагия от Тарс е упомената с кратки житийни бележки на 8 октомври (Дмитриевский 1: 12; Mateos 1962: 64–65) заедно с тази на антиохийската мъченица. В други представители на тази традиция обаче (срв. напр. ръкопис 219 от Берлинската библиотека от XI–XII в., публикуван от И. Делейе) мъченицата е представена с кратко житие както на 8 октомври (Delehaye 1902: coll. 118–119), така и на 5 май (Delehaye 1902: coll. 659). Октомврийският празник е отразен и в илюстрираните гръцки менологии от X–XI в. – така например на 7 октомври паметта на светицата е отбелязана в Менология на император Всилий I (ок. 986 г.), Cod. Vatic. gr. 1613, a на 8 октомври в Cod. Mosquen. gr. 175 (XI в.) и Cod. Vatic. gr. 1156 (XI в.) (Мијовић 1973: 263, 291). Наративи Проложни жития. Славянският Прост пролог също ситуира празника на тарсийската мъченица през октомври – текстът за нея е поместен под 7 октомври (вж. Павлова, Желязкова 1999: 51–52; Славяно-русский Пролог 2010: 174–176). Четиво за мъч. Пелагия от Тарс в Простия пролог В търновската версия на Стишния пролог честването ѝ е отбелязано два пъти: с Житие на мъченица Пелагия от Тарс на 8 октомври (вж. Петков, Спасова 2009: 30, № 8.31; срв. Петков 2000: 148, 261) и с Житие на мъченица Пелагия от Тарс на 5 май (Петков 2000: 177, 394). Пространни жития. Във византийската агиография за мъченица Пелагия от Тарс се разпространява само едно пространно житие, което се среща под дати 8 октомври и 5 май (BHG 1480; изд. Usener 1879: 17–28). Южнославянските преписи на Мъчението (6 сръбски и един български) датират от XIV до XVII в. (BHBS 241; Петрова 2010–2011) и без изключение са поместени под дата 8 октомври. Всички те възхождат към състава на т.нар. староизводни чети-минеи и представят един-единствен превод, възникнал в Преслав, за което свидетелства фактът, че текстът на житието във всички негови известни преписи носи ясни преславски езикови белези. В староизводните чети-минеи той е запазен в две независими една от друга редакции, които трябва да се разглеждат като равностойни при установяване на архетипа на превода (Петрова 2010–2011). Пространното мъчение на тарсйиската мъченица не е запазено в руски ръкописи (Творогов 2008). Служби. В химнографската традиция паметта на св. Пелагия от Тарс се среща само на майските дати. Службата на мъченицата с канон на Теофан на 4-ти глас (с акростих Πελαγία τὸν αἶνον εἰκότως πλέκω) е включена в гръцките печатни издания на 4 май (http://analogion.gr/glt/texts/May/04.uni.htm). Славянски превод на службата (със седален, 3 стихири и канона на Теофан) е засвидетелстван още в най-старите славянски служебни минеи за май, руски по произход, като например в Путятиния миней (РНБ, Соф. 202) от XI в. (на дата 4 май, л. 13r–16v; изд. Баранов, Марков 2003), вероятно възхождащ към български образец от X в. (Йовчева 2008), където е най-архаичната ѝ версия, и в Син. 166, ГИМ от XII в. (на дата 5 май, л. 20v–25r; изд. http://manuscripts.ru/mns/main?p_text=26361893). По-късен, редактиран вариант на службата съдържа българският майски миней № 19 от манастира Крък от XIV в. (на дата 4 май, л. 11r–14r). В славянските новоизводни и старопечатни минеи пак под 4 май е поместена служба със същия канон на Теофан на 4-ти глас (http://orthlib.ru).
Библиография: Библиография Баранов, Марков 2003: Новгородская служебная минея на май (Путятина Минея) XI в. Текст. Исследования. Указатели. Подг. В. А. Баранов, В. М. Марков. Ижевск, 2003. Востоков 1845: Остромирово евангелие 1056–1057 г. с приложением греческого текста евангелий и грамматическими объяснениями. Изданное А. А. Востоковым. Санкт-Петербург, 1845. Дмитриевский 1–3: Дмитриевский, А. Описание литургических рукописей, хранящихся в библиотеках Православного Востока. Киев, 1895–1917. Т. 1: ΤΥΠΙΚΑ. 1895. T. 2: ΕΥΧΟΛΟΓΙΟΝ. 1901. Т. 3: ΤΥΠΙΚΑ. Часть 2. 1917. Дограмаджиева 2010: Дограмаджиева, Е. Месецословните четива в славянските ръкописни евангелия (X–XVII в.). С., 2009 (= Кирило-Методиевски студии. Кн. 19). Йовчева 2008: Йовчева, М. Още веднъж за протографа на Путятиния миней (РНБ, Соф. 202). – В: Преславска книжовна школа. 10. Шумен, 2008, 326–340. Ласкин 1904: Ласкин, Г. Словарь древностей Константинополя (Георгий Кодин. О древностях Константинополя. Перевод и коментарии Гавриила Ласкина. Часть 2). Киев, 1904. Мијовић 1973: Миjовић 1973: Мијовић, П. Менолог. Историјско-уметничка истраживања. Београд, 1973. Никодимов типик 2004–2007: Типик архиепископа Никодима. Књ. 1–2. Београд, 2004–2007. Павлова, Желязкова 1999: Павлова, Р., В. Желязкова. Станиславов (Лесновски) Пролог от 1330 г. С., 1999. Пентковский 2001: Пентковский, А. Типикон патриарха Алексея Студита в Византии и на Руси. М., 2001. Петков 2000: Петков, Г. Стишният пролог в старата българска, сръбска и руска литература (XIV–XV век). Пловдив, 2000. Петков, Спасова 2009: Петков, Г., М. Спасова. Търновската редакция на Стишния пролог. Текстове. Лексикален индекс. Т. 2, месец октомври. Пловдив, 2009. Петрова 2010–2011: Петрова, М. Мъчението на Пелагия от Тарс в южнославянските староизводни чети-минеи. – Старобългарска литература, 43–44, 2010–2011, 96–117. Сергий 1–3: Сергий, архиеп. Полный месяцеслов Востока. 1. Восточная агиология. 2. Святой Восток. 3. Святой Восток. Москва, 1997 (репринт по 2 изд. Владимир, 1901). Славяно-русский Пролог 2010: Славяно-русский Пролог по древнейшим спискам. Синаксарь (житийная часть Пролога краткой редакции) за сентябрь–февраль. Т. 1: Текст и комментарии. Изд. подг. Л. Прокопенко, В. Желязкова, В. Крысько, О. Шевчук, И. Ладыженский; под ред. В. Крысько. М., 2010. Творогов 2008: Творогов, О. В. Переводные жития в русской книжности XI–XV веков. Каталог. М.–СПб., 2008. Христова-Шомова 2012: Христова-Шомова, И. Служебният Апостол в славянската ръкописна традиция. Т. 2. Изследване на синаксарите. С., 2012 (под печат). BHBS: Иванова, Кл. Bibliotheca Hagiographica Balcano-Slavica. С., 2008. BHG 1–3: Bibliotheca Hagiographica Graeca. 1–3. Ed. F. Halkin. Bruxelles, 1957. CE : Catholic encyclopaedia http://www.newadvent.org/cathen (17.07.2011), s.v. „Pelagia“. Delehaye 1902: Delehaye, H. Synaxarium Ecclesiae Constantinopolitanae e Codice Sirmondiano nunc Berolinensi. Bruxelles, 1902 (Propylaeum ad Acta Sanctorum Novembris). Delehaye 1907: Delehaye, H. The Legends of the Saints. An Introduction to Hagiography. London–New York, 1907. Janin 1953: Janin, R. La géographie ecclésiastique de l’empire byzantin. Première partie: Le siège de Constantinople et le patriarcat œcuménique. 3. Les églises et les monastères. Paris, 1953. Mateos 1962: Mateos, J. Le Typicon de la Grande église. Ms. Sainte-Croix n° 40, X-e siècle. T. 1. Le Cycle des Douze mois. Roma, 1962 (=Orientalia Christiana Analecta. T. 165). ODB 1–3: Oxford Dictionary of Byzantium. Vol. 1–3. New York–Oxford, 1991. Usener 1879: Usener, H. Legenden der heiligen Pelagia. Bonn, 1879. ΘΗΕ 10: Θρησκευτικὴ καὶ ἠθικὴ ἐγκυκλοπαίδεια. Τ. 10. Ἀθῆναι, 1966 (http://albanaki.blogspot.com/p/on-line_18.html).