Encyclopaedia Slavica Sanctorum
Наименование: Св. Григорий (Велики)
Тип памет: Светец
Каноничен тип: светител
Век: VI в.
Коментар: (ок. 540 – 12.03.604), Римски папа (3 септ. 590 – 12 март 604)
Място: Рим
Автор: Мая Петрова-Танева, Мария Йовчева
Описание: Григорий I Велики (ок. 540, Рим – 12.03.604, Рим) – известен още като Двоеслов (Διάλογος), отец на Църквата, Римски папа (3 септ. 590 – 12 март 604). Информация за живота на Григорий Велики се извлича от многобройни средновековни източници – неговите собствени съчинения, житията му, както и от произведения на други църковни писатели, като Григорий Турски, Исидор Севилски, Беда Преподобни, Павел Дякон и др. (ЭПБ 2006). Известно е, че Григорий Велики произхождал от стар римски аристократичен род, сред представителите на който има неколцина римски папи и светци, почитани от Римокатолическата църква (между тях са майката на светителя – св. Силвия и две негови лели). Григорий Велики получил високо за времето си правно образование, първоначално започнал политическа кариера, в която бързо се издигнал като висш държавен чиновник и бил назначен да изпълнява длъжността префект на град Рим. След смъртта на баща си обаче ок. 574 г. той се оттеглил от поста си и приел монашеството. Основал редица манастири в наследствените си имения – шест в Сицилия и един в Рим – манастира „Св. ап. Андрей“ на хълма Целий, където самият заживял. Между 579 и 586 г. св. Григорий бил изпратен като папски представител (apocrisiarius) в Константинопол, натоварен с дипломатическата мисия да подсигури византийска военна помощ срещу лангобардите. След завръщането си в Рим станал абат на манастира „Св. Андрей“, развил широка проповедническа дейност и през 590 г. единодушно бил избран от духовенството и гражданите за римски папа. Той бил първият папа, произхождащ от монашеското съсловие. Поради слабостта на императорската власт бил принуден да води политически преговори с лангобардите и да организира защитата на Рим срещу техните нападения. Григорий Велики положил огромни усилия за икономическото и политическото укрепване на своя диоцез и с дейността си способствал за разширяването на папската власт извън границите на Апенинския полуостров. През 595 г. свикал поместен събор на Римската църква, който укрепил църковната дисциплина, установил реда на богослужението и засилил връзката между монашеството и папството. Дори като римски папа продължавал да води скромен и изпълнен с лишения живот, да се занимава с благотворителност и да се грижи за бедните. Починал след дълго боледуване на 12 март 604 г. Погребан е в базиликата „Св. Петър“ в Рим (ЭПБ 2006; ODB 2: 875–876; CE). Григорий Велики е известен и като църковен писател с огромно литературно наследство. Автор е на многобройни хомилии, обширно тълкувание на Книга на Йов, над 800 писма, правила за манастирска дейност и др. В православния Изток широка популярност придобиват неговите „Диалози“ – разкази за живота и чудесата на монасите от северна Италия в четири книги, съставени под формата на беседи между светеца и дякона Петър (Dialogorum libri quattuor, de vita et miraculis partum Italicorum, et de aeternitate animarum), писани ок. 593–594 г. и преведени на гръцки от папа Захарий в началото на VIII в. Мнението, че папа Григорий е автор на това съчинение, е утвърдено в науката, но атрибуцията наскоро беше оспорена от Ф. Кларк (по ODByz, 2: 876). От гръцката версия на „Диалозите“ са направени няколко славянски превода, известни под името Римски патерик. Най-старият славянски превод се отнася към края на IX или началото на X в. и според повечето изследователи възниква в България (най-ранните запазени преписи са руски – ГИМ. Син. 265, 726, 920 от XVI–XVII в.; изд. славянски текст с гръцки паралели – Дидди 2000). Вторият е среднобългарски от XIV в. и е познат по ръкописи от същия век (Тихова 1994); този превод влиза под дата 12 март в състава на Великите чети-минеи на митрополит Макарий (ВЧМ 1: 208–383). Не по-късно от втората четвърт на XIV в. е направен и трети, непълен превод на част от разказите, включен в състава на Сводния патерик (вж. Hanniсk 1974; вж. също Николаев 1987: 313–316; Николова 2003: 109–116; Минчева 2000; Турилов 2006; Милтенова 2008: 205–206). Диалози на св. Григорий Велики. Публикацията е подготвена от Петко Петков. В славянската книжнина се разпространява още едно обемно съчинение на папа Григорий Велики – 40-те беседи върху Евангелието, преведени най-вероятно от латински през XI в. в бенедектинския манастир Сазава в Средна Чехия (изд. ВМЧ 1: 385–669; Konzal 2005–2006). Календари: Основната дата за почитане на Григорий Велики в гръцката и славянската традиция е 12 март, но празникът му се среща и под 8, 11 или 14 март (Сергий, 2: 72; BHG 720–721f; Петрова, Йовчева 2012). В южнославянските ръкописни евангелия от X–XVII в. паметта не е засвидетелствана (Дограмаджиева 2010). Името на папа Григорий се появява на 8 март (ст͠го ωц͠а григориа ѥп(с)па стараго сима(sic!) единствено в календара на българския апостол НБКМ 882 от ХІV в. (Христова-Шомова 2012). Според сводния календар на източнославянските евангелия и апостоли указания за честването на празника му на 11 март съдържат три ръкописа, датирани съответно от XIII–XIV, XIV и XV в. (Лосева 2001: 289). Името на папата липсва както в указанията на уставите от студийската редакция (Евергетидския, Месинския и други устави от италогръцки произход), така и в прегледаните представители на йерусалимската редакция, например Sinait. gr. 1096 от XII в. (Дмитриевский 3), а също и българските кодекси ЦИАИ 44 и № 13 от Библиотеката на Йерусалимската гръцка патриаршия (XIV в.) и сръбския Никодимов типик (Никодимов типик 2004–2007). Затова остава неясно на какви източници почива твърдението на авторите в Православната енциклопедия, че паметта на Григорий Велики се отбелязва в различните редакции на Студийския и Йерусалимския устав (вж. ЭПЛ 2006). Наративи: Във византийската агиография се разпространяват няколко анонимни жития на Григорий Велики на 12 март, по-рядко на 8, 11 и 14 март (BHG 720–721f; Auctarim 1969: 79; Novum Auctarium 1984: 84–85), от които три пълни (BHG 720–721а, 271е), едно разширено (BHG 721d) и едно съкратено (BHG 721c). Текстът на BHG 721 e преведен на латински език и получава разпространение и на Запад (най-ранните запазени негови латински преписи са от XI в.). За негов автор Ж.-П. Мин, който публикува латинската му версия (PL 75, col. 496–498), посочва Симеон Метафраст, но това твърдение не намира потвърждение във византийските ръкописи, където житието е анонимно. Предполага се, че гръцкият текст възниква скоро след смъртта на Григорий Велики в основания от него манастир в Рим на основата на официалното латинско житие, съставено от Йоан Дякон през 872–873 г. Той е познат (може би само в извадки) и на патриарх Фотий, за което свидетелства неговата Библиотека (Delehaye 1904; Halkin 1955; Минчева 2000: 187; Турилов, Афиногенова 2006). Същото житие – BHG 721, се превежда неколкократно и на славянски (Петков 1993; Иванова 2009; Минчева 2000; Турилов, Афиногенова 2006; Петрова, Йовчева 2012). Старобългарският превод, поместен в Супрасълския сборник (http://csup.ilit.bas.bg/) под дата 11 март (нач. Блаженыи Григории. поставьѥнъ быстъ патриархъ. ст҃ѣи б҃жии цръкви римьстѣи. а прѣжде патриаршъства. цръноризъцъ бѣ въ манастыри – срв. Супрасълски сборник, 1: 119–124, № 8, вж. http://csup.ilit.bas.bg/sites/ms/#/122, вж. Житие на св. Григорий Римски в Супрасълски сборник) остава без паралели в южнославянски календарни сборници (BHBS: 486–487), но е запазен в ръкопис ГИМ, Воскр. 115, писан около 1340–1350 г. в Хилендарския манастир, който съдържа редица произведения, свързани с дейността на Преславския книжовен център (изд. Милтенова 2012: 174–175, вж. Хилендарски препис на житието на св. Григорий Римски), както и в по-късни патерични сборници (Николова 1980: 27). Наред със супрасълския вариант на текста съществува още един ранен славянски превод. Той е възникнал вероятно в началото на X в. в България едновременно със старобългарския превод на „Диалозите“ на Григорий Велики (нач. Бл҃жн(н)ыи Григорїи бывъ перьвопрестолⸯникъ римⸯскїа с҃ты(а) б҃жїа ц҃ркве. преж(д)е быти емоу патрїарⸯхоу. черⸯнець бѣ вⸯ монастыри ст͠го ап(с)ла а(н)дрѣа.), към които житието е служело като своеобразно предисловие. В Макариевите чети-минеи тази версия се намира под същата дата – 11 март, както житието на Григорий Велики в Супрасълския сборник. Освен в свода на митрополит Макарий преводът е съхранен в някои руски ръкописи от XVI в. (Минчева 2000; вж. също ВМЧ 1: 204–206; Творогов 2008: 41). Третият превод (нач. Блаженыи Григорїе бывы пръвосѣдѣтель ст҃ыѫ рімⸯск҃ыѫ бж҃иѫ ц҃ркви. прѣжде даже не быти емоу поставленоу патрїархоу мнихъ бѣ), публикуван от П. Петков, е среднобългарски – смята се, че е направен през XIV в. в Търново или на Атон във връзка с втория славянски превод на Римския патерик, който тази версия на житието обикновено съпровожда. Най-ранните му преписи се намират в южнославянски кодекси (Q.I.275 от РНБ, IX F 15 от Народния музей в Прага, Cod. Slav. 22 от Австрийската национална библиотека и др.), а също и в руски източници от XIV в. (Петков 1993; Минчева 2000). В сръбския ръкопис Дечани 95 от XIV в. под 8 март е фиксирана още една, четвърта славянска версия с нач. Бл҃женⸯныи Григориѥ. Бывь оубѡ прьвопрѣстолⸯныкъ римⸯскиѥ ц҃ркве. прѣж(д)е даже не бы(с) патриꙗрⸯхь. чрьноризьць бѣ (BHBS: 481). Според Кл. Иванова тя е резултат от редактирането при съпоставка с гръцки текст на старобългарския превод на житието на Григорий Велики, известен от Макариевите чети-минеи. Времето на появата на тази редактирана версия най-вероятно е XIII или първата половина на XIV в., а мястото – Сърбия или сръбската монашеска общност на Атон (Иванова 2009). В константинополските синаксари паметта се отбелязва с кратка информация или с житие на 12 март (Дмитриевский 1: 54; Delehaye 1902: col. 531–533; Mateos1962: 247), но в някои преписи честването е изместено на 11 март (Delehaye 1902: col. 528 под линия). Според А. Турилов и О. Афиногенова най-ранният славянски превод на проложно житие на папа Григорий е направен през XIV в. в състава на Стишния пролог или на служебните минеи (вероятно в България или на Атон), а по-ранно проложно четиво за него липсва (Турилов, Афиногенова 2006). В южнославянските преписи на Простия пролог обаче е поместено синаксарно житие на римския папа, срв. Синаксарно житие на св. Григорий Велики в Станиславовия пролог от 1330 г. (Павлова, Желязкова 1999: 180–181) и Ковачевичевия пролог, приблизително от същото време (в българския ръкопис БАН 72 от XIII в. липсва лист с четивата за 11 март). Вероятно този текст е принадлежал към протопревода на Простия пролог. Под 12 март в търновската версия на Стишния пролог за него са поместени житие и стихове (Житие на Григорий Велики в Стишния пролог, Петков 2000: 170, 363; Петков, Спасова 2012). Във византийската химнографска традиция паметта на св. Григорий Велики се отбелязва само в итало-гръцки източници на 12 март (Rocchi 1883: 302). Служба за светеца липсва в средновековните славянски минеи и ранните църковнославянски издания. Някои месецослови към богослужебни книги съдържат тропар и кондак за него. В съвременни руски печатни мартенски минеи е включена служба за светеца с канон за 2-и глас с нач. Хр(с)те сп͠се, свѣте міра, незаходимыи (ЭПЛ 2006).
Библиография: ВМЧ 1–3: Die Grossen Lesemenaën des Metropoliten Makarij. Uspenskij spisok. Herausgeber Е. Weiher, S. Šmidt, A. Šcurko. Т. 1. 1.–11. März; Т. 2. 12.–25. März; Т. 3. 26.–31. März (= Monumenta linguae slavicae dialecti veteris. Т. 39, 41, 45). Freiburg i. Br., 1997–2001. Дмитриевский 1–3: Дмитриевский, А. Описание литургических рукописей, хранящихся в библиотеках Православного Востока. Киев, 1895–1917. Т. 1: ΤΥΠΙΚΑ. 1895. T. 2: ΕΥΧΟΛΟΓΙΟΝ. 1901. Т. 3: ΤΥΠΙΚΑ. Часть 2. 1917. Дограмаджиева 2010: Дограмаджиева, Е. Месецословните четива в славянските ръкописни евангелия (X–XVII в.). С., 2009 (= Кирило-Методиевски студии. Кн. 19). Иванова 2009: Иванова, Кл. Житие св. Григория Великого (BHG 721) в славянской кириллической традиции. – Palaeobulgarica, 33, 2009, № 2, 3–15. Милтенова 2008: Милтенова, А. Монашеска литература. – В: История на българската средновековна литература. С., 2008, 203–212. Милтенова 2012: Милтенова, А. За един предполагаем източник на Супрасълския сборник. – В: Преоткриване: Супрасълски сборник. Старобългарски паметник от X век. С., 2012, 159–175. Минчева 2000: Минчева, А. Славянските преводи на Житието на Григорий Велики. – In: Abhandlungen zu den Grossen Lesemenäen des Metropoliten Makarij. Kodikologische, miszellanologische und textologische Untersuchungen, Band 1, herausgegeben von Chr. Voss, H. Warkentin, Eckhard Weiher (= Monumenta linguae slavicae dialecti veteris. Fontes et Dissertationes, 44). Freiburg, 2000, 187–208. Никодимов типик 2004–2007: Типик архиепископа Никодима. Књ. 1–2. Београд, 2004–2007. Николаев 1987: Николаев, Н. Патерик Римский. – В: Словарь книжников и книжности Древней Руси. Вып. 1 (XI – первая половина XIV в.). Л., 1987, 313–316 (http://www.pushkinskijdom.ru/Default.aspx?tabid=4501). Николова 1980: Николова, Св. Патеричните разкази в българската средновековна литература. С., 1980. Николова 2003: Николова, Св. Патерик. – В: Кирило-Методиева енциклопедия. Т. 3. С., 2003, 109–116. Павлова, Желязкова 1999: Павлова, Р., В. Желязкова. Станиславов (Лесновски) Пролог от 1330 г. С., 1999. Пентковский 2001: Пентковский, А. Типикон патриарха Алексея Студита в Византии и на Руси. М., 2001. Петрова, Йовчева 2012: Петрова, М., М. Йовчева. Светците от Супрасълския сборник: имена, дати, източници. – В: Преоткриване: Супрасълски сборник. Старобългарски паметник от X век. С., 2012, 377–446. Петков 1993: Петков, П. Два превода на Житието на Григорий Велики. – Palaeobulgarica, 17, 1993, № 3, 27–35. Петков, Спасова 2012: Петков, Г., М. Спасова. Търновската редакция на Стишния пролог. Текстове. Лексикален индекс. Т. 7, месец март. Пловдив, 2012 (под печат). Петков 2000: Петков, Г. Стишният пролог в старата българска, сръбска и руска литература (XIV–XV век). Пловдив, 2000. Супрасълски сборник, 1–2: Супрасълски или Ретков сборник. Т. 1–2. С., 1982. Творогов 2008: Творогов, О. В. Переводные жития в русской книжности XI–XV веков. Каталог. М.–СПб., 2008. Тихова 1994: Тихова, М. Към преводите на Търновската книжовна школа. – В: Търновска книжовна школа. Т. 5. Велико Търново, 1994, 391–400. Дидди 2000: Дидди, К. Патерик Римский. Диалоги Григория Великого в древнеславянском переводе. М., 2000. Турилов 2006: Турилов, А. Переводы сочинений на славянский язык, рукописная традиция [s.v. Григорий I Великий]. – В: Православная энциклопедия. T. 12, M., 2006, 618–619 (http://www.pravenc.ru/text/166740.html). Турилов, Афиногенова 2006: Турилов, А., О. Афиногенова. Почитание. Празднование памяти, агиография. [s. v. Григорий I Великий]. – В: Православная энциклопедия. T. 12. M., 2006, 630 (http://www.pravenc.ru/text/166740.html). Христова-Шомова 2012: Христова-Шомова, И. Служебният Апостол в славянската ръкописна традиция. Т. 2. Изследване на синаксарите. С., 2012 (под печат). ЭПЛ 2006: Гимнография [s.v. Григорий I Великий]. – В: Православная энциклопедия. T. 12, M., 2006 (http://www.pravenc.ru/text/166740.html). ЭПБ 2006: Григорий I Великий. – В: Православная энциклопедия. T. 12, M., 2006, 612–630 (http://www.pravenc.ru/text/166740.html ). Auctarim 1969: H a l k i n, F. Auctarium Bibliothecae Hagiographicae Graecae. Bruxelles, 1969. BHBS: Иванова, Кл. Bibliotheca Hagiographica Balcano-Slavica. С., 2008. BHG: Bibliotheca Hagiographica Graeca. 1–3. Ed. F. Halkin. Bruxelles, 1957. СЕ: Catholic encyclopedia, s.v. Pope St. Gregory I (“the Great”) (http://www.newadvent.org/cathen/06780a.htm). ODByz, 1–3: Oxford Dictionary of Byzantium. Vol. 1–3. New York–Oxford, 1991. CPG: Clavis Patrum graecorum. T. 1–5. Turnhout, 1983–1998. Delehaye 1902: Delehaye, H. Synaxarium Ecclesiae Constantinopolitanae e Codice Sirmondiano nunc Berolinensi. Bruxelles, 1902 (Propylaeum ad Acta Sanctorum Novembris). Delehaye 1904: Delehaye, H. S. Grégoire le Grand dans l’hagiographie grecque. –Analecta Bollandiana, 23, 1904, 449–454. Hannick 1974: Hannick, Chr. Die griechische Überlieferung der Dialogi des Papstes Gregorius und ihre Verbreitung bei den Slaven im Mittelalter. – Slovo, 24, 1974, 41–57. Konzal 2005–2006: Čtyřicet homilií Řehoře Velikého na evangelia v českocírkevněslovanském překladu. Sancti Gregorii Magni, Romani pontificis, XL Homiliarum in Evangelia in versione bohemo-slavonica. K vydání připravil Václav Konzal. D. 1–2. Praha 2005–2006. Mateos1962: Mateos, J. Le Typicon de la Grande église. Ms. Sainte-Croix n° 40, X-e siècle. T. 1. Le Cycle des Douze mois. Roma, 1962 (=Orientalia Christiana Analecta. T. 165). Novum Auctarium 1984: Halkin, F. Novum Auctarium Bibliothecae Hagiographicae Graecae. Bruxelles, 1984. ODB 1–3: Oxford Dictionary of Byzantium. Vol. 1–3. New York–Oxford, 1991. Rocchi 1883: Rocchi, А. Codices Cryptenses seu Abbatiae Cryptae Ferratae in Tusculano. Tusculani, 1883.