Encyclopaedia Slavica Sanctorum
Наименование: Св. Теодор Тирон
Тип памет: Светец
Каноничен тип: Великомъченик
Век: IV в.
Владетел: Максимиан
Коментар: Паметта му се отбелязва и на Първата събота от Великия пост (Православна събота), наричана още Тодоровден.
Автор: Искра Христова-Шомова, Росен Малчев, Константин Рангочев
Описание: Св. Теодор Тирон Св. Теодор Тирон бил войник в град Амасий, в Мала Азия, по времето на император Максимиан. Бил обвинен, че е запалил храма на богиня Кибела (според друга версия, на Артемида) и бил затворен в тъмница, на която запечатали вратата, за да го уморят от глад. Стражите го чули да пее и го видели обкръжен от множество юноши в бели дрехи, които пеели заедно с него. После бил изтезаван и накрая изгорен на клада. Тялото му било погребано от една християнка в град Евхаита. Около 50 години след смъртта му по време на царуването си Юлиан Отстъпник наредил да поръсят храните на пазара в Цариград с кръв от жертвени животни. Така искал да принуди християните, без да знаят, да вкусят жертвена кръв. Тогава св. Теодор Тирон се явил на архиепископа и му казал да каже на християните да не купуват храни от пазара, а да ядат варено жито с мед. Оттогава е обичаят в събота от първата седмица на Великия пост да се яде коливо – варено жито с мед. Паметта му се празнува 17 февруари и в събота от първата седмица на Великия пост, която се нарича Православна събота. В по-ранните апостоли и евангелия паметта му липсва на 17 февруари (вж. Алексеев 2010: 50), но тя е поместена на тази дата в Устава на Великата църква (вж. Дмитриевский 1895: ; Mateos 1962: ). Вероятно честването на св. Теодор Тирон по неподвижния календар е утвърдено с въвеждането на Студийския устав. Почитта към св. Теодор Тирон и в църковната, и в народната практика се преплита с почитта към неговия съименник св. Теодор Стратилат. Двамата светци-воини се почитат като двойка и дори има предположения, че в основата на двата култа стои един светец (вж. Попов 2008: 186). Всеки от тях има по две дати на отбелязване на паметта. Но докато и двете дати на св. Теодор Тирон са в края на зимата (едната по минейния, другата – по триодния календар), то св. Теодор Стратилат има зимна и лятна памет, на 8 (или 7) февруари и на 8 юни. Често текстове за единия воин се поместват на датата на паметта на другия. Службата за св. Теодор Тирон в ранните славянски минеи се използва и за съименника му, а житието на св. Теодор Стратилат понякога се помества на Православна събота, така е напр. в Ягичевия Златоуст, среднобългарски паметник от ХІІІ в. (вж. Димитрова 2011: 57). На двамата светци са посветени и редица общи текстове, както риторични, така и химнографски. В иконописта също най-често те са изобразявани заедно. Агиографски наративи. Във византийската литература са известни няколко текста на негово Мъчение (BHG 1761, 1762), включително и от Симеон Метафраст (BHG 1763), което има и кратък вариант (BHG 1763а), както и стихотворен варионт от Меркурий Граматик (BHG 1763m). Известни са също Житие и Чудеса (BHG 1764), Мъчение и чудеса (BHG 1765a-f), както и Чудо с майка му и змея (BHG 1766). Има също и Чудеса на св. Теодор Тирон и св. Теодор Стратилат (BHG 1773). Славянски превод има неговото Мъчение (BHG 1762). То се пази преди всичко в триодни сборнци (Златоусти) или в минейно-триодни сборници, поместено на Първа събота от Великия пост. Включено е в в руски сборник Златоструй с Тържественик от ХІІ в. от РНБ, F.п.І.46, който съдържа и редица оригинални славянски текстове както старобългарски (от св. Климент Охридски),така и руски, на л. 93а-95б (вж. Черторицкая 1980: 98-101; Творогов 2008: 117), в среднобългарски триоден сорник от ХІV в., който се пази в РНБ, в сбирката на Тиханов под №540, на л. 19а-21б (вж. Димитрова 1990; 2011: 55), в сръбски минеен панигирик за януари-февруари от ХVІ в. от ПБС №282, на л. 337б-341б, в чети-миней за февруари от Хилендарския манастир № 444 от 1626 г. на л. 146а-151а (вж. Иванова 2008: 473), в руски сборник от РНБ, Кир.-Бел. 47/1124 (от л. 352б) (вж. Творогов 2008: 117), в Дамаскин с добавени жития от ХVІІ в., писан с ресавски правопис, от ЦИАИ №503 (вж. Своден каталог: 212). Мъчение на св. Теодор Тирон Има славянски превод и на неговото Чудо (как избавил майка си от змея), което е поместено във Великите Макариеви чети-минеи под 17 февруари и е публикувано от Тихонравов (Памятники 2: 93-98). Според Кл. Иванова може би в ръкопис от Библиотекта на Румънската академия на науките №327 се пази текст, който е контаминация между Мъчението и Чудото (Иванова 2008: 473). Синаксарно четиво за св. Теодор Тирон в Постния триод Проложно житие на св. Теодор Тирон в Простия пролог Проложно житие на св. Теодор Тирон в Стишния пролог Слова. Известни са няколко риторични произведения, посветени на воина. Най-голямо разпространение получава Похвалното словоо от св. Григорий Нисийски (BHG 1760), има също похвални слова от Нектарий (познато в няколко варианта, BHG 1768a-d) и от Йоан Евхаитски (BHG 1770). Две от словата имат славянски превод. Похвалното слово от Нектарий се намира в среднобългарски триоден великопостен сборник от РНБ, Гилфердинг 34 от края на ХІV в. на л. 196б-202а (вж. Христова, Загребин, Енин, Шварц 2009: 144), в среднобългарски сборник от Хилендарския манастир № 431 от ХVІ в. на л. 261а-270б, в молдавски минеен панигирик за третото тримесечие от Библиотекта на Украинската академия на науките със сигнатура Петр. 2 от ХVІІ в. на л. 18а-24б, както и в някои новоизводни триодни сборници (вж. Иванова 2008: 472-473). Включено е и във Великите Макариеви чети-минеи, но в друг превод (Иванова 2008: 472). Похвалното словото от св. Григорий Нисийски е поместено след словото от Нектарий в посочените по-горе ръкописи: сборник от Хилендарския манастир № 431 от ХVІ в. на л. 254б-261а, в молдавски минеен панигирик за третото тримесечие от Библиотекта на Украинската академия на науките със сигнатура Петр. 2 от ХVІІ в. на л. 12б-15б и 17а-18а, както и в някои новоизводни триодни сборници (вж. Иванова 2008: 472). Служби. Тъй като св. Теодор Тирон се чества на 17 февруари и на Православна събота, негова служба се помества и в служебните минеи за февруари, и в Триода (Постния триод според славянската терминология). Най-разпространен е канонът от Йоан Дамаскин, който се употребява и сега. Освен него са известни още пет канона за св. Теодор Тирон (от Йосиф Песнописец, от Георги и анонимни), канонът от Георги е общ за него и съименника му, св. Теодор Стратилат (вж. Παπαλιοπούλου-Φωτοππούλου 1996: 167-168; AHG 6: 245-278). В славянските триоди задължително се помества служба за св. Теодор Тирон на Православна събота, но в ранните служебни минеи за февруари невинаги има служба за него, напр. в руския миней за февруари от ГИМ, Синодален № 164, от последната четвърт на ХІІ в., на 17 февруари има служба за св. Мариамна, сестрата на апостол Филип, а в празничните минеи обикновено датата се пропуска. Липсата на служба за толкова значим светец като св. Теодор Тирон би могла да се обясни със съществуването на Тропологий – обща книга, в която се включват служби от минейния и триодния цикъл. Все пак негова служба се открива и в някои ранни празнични минеи. Най-стар от тях е Драготиният миней от края на ХІ или началото на ХІІ в., който е в палимпсеста на Драготиния апостол (НБКМ 880) Освен него ми е известен още един ранен празничен миней, в който има служба за св. Теодор Тирон. Това е руският миней от ГИМ Синодален № 895 от 1260 г. Освен това службата за св. теодор Тирон се използва често в ранни минеи за св. Теодор Стратилат, както под дата 7 или 8 февруари (това е характерно за руските минеи), така и под дата 8 юни (това се открива в български минеи). В славянската традиция е известен само канонът от Йоан Дамаскин, който се употребява както в староизводните триоди и минеи, така и в новоизводните. В приложетние е поместена службата на св. Теодор Тирон по няколко източника, минейни и триодни: Битолския триод, български ръкопис от ХІІ в. с много архаични особености, службата е на Православна събота; руски триод от ХІІ в. от ГИМ, Синодален № 319, службата е на Православна събота; руски миней от ГИМ, Синодален №895, службата е на 17 февруари. Включени са също и два минея, в които службата е дадена за св. Теодор Стратилат: руски служебен миней за февруари от ГИМ, Синодален №164, от последната четвърт на ХІІ в. под дата 7 февруари и български празничен миней от ХІV в. от Синайския манастир „Св. Екатерина” №25, под дата 8 юни. Дадени са само песнопенията, за св. Теодор Тирон, така че в минеите, в които службата е за св. Теодор Стратилат липсват някои от стихирите. Подробен коментар върху особеностите на текста в различните източници вж. в Христова-Шомова 2010. Служба за св. Теодор Тирон в староизводни славянски минеи и триоди В резултат от съпоставката може да се направят няколко важни за началната история на славянското песенно богослужение извода. Първият извод е, че едни и същи песнопения в едни и същи преводи са били използвани в старобългарските и в ранните руски минеи и триоди. Очевидно е, че източникът са старобългарските книги. Вторият извод е, че в руската традиция един и същ канон има две различни линии на разпространение: една в минейната традиция, в която някои песни са съкратени и личат следи от преславска обработка на текста; и друга в триодната традиция, в която първоначалният текст изглежда е по-добре запазен: с пълен състав на песните и по-близо до оригиналния превод. Възможно е промените в минейния състав да са направени на руска почва, но по-вероятно е в Русия да са попаднали два различни български варианта на този канон: един с минеите и друг с триодите. Третият много важен извод е, че както изглежда, службите не са се разпространявали като текстова цялост, а са съставяни многократно от отделни песнопения: стихири, канон, седален, кондак, икос, светилен. В Драготиния миней, освен канона има още осем малки песенни форми (три стихири, два седални, кондак, икос и светилен) и само две от тях (една от стихирите и икосът) са общи с останалите руски и български източници, светилният е общ само с един ранен български триод, а останалите песнопения са характерни само за Драготиния миней. Изглежда в него е отразен някакъв много ранен състав на службата, който не се пази нито в южнославянската, нито в руската традиция, нито в минеите, нито в триодите, даже и в толкова ранен ръкопис като Битолския триод от ХІІ в. Пак във връзка с кратките химнографски форми трябва да се отбележи важната особеност, че едно и също песнопение (икосът) се появява дори в тази ранна епоха в различни преводи, като единият е представен в българската, а другият – в руската традиция. Четвъртият също много важен извод е, че в ранната славянска химнографска практика има редица общи текстове между триодите и минеите. Освен канона за св. Теодор Тирон и още някои песнопения от неговата служба, могат да се посочат и други текстове, които се включват и в триодите, и в минеите, например Акатистът на Богородица, който е съставна част от Постния триод (на петата събота от Великия пост), но се помества понякога и в минеите, или на 25 март, в службата за Благовещение, или в края на ръкописа. Но и във всички останали минеи се включва част от Акатиста на Богородица – това са първият кондак и първият икос, които участват като кондак и икос в службата за Благовещение. Наличието на общи текстове за минеите и триодите показва, че или те са сътавяни заедно, или текстове от едните книги са използвани в другите, по-вероятно изглежда в минея да са заимствани текстове от триодите. Много вероятно е също първоначално и в славянската, както и във византийската практика, да е имало обща книга, Тропологий, която да е включвала и триодния (великопостния и петдесетнишкия), и минейния цикъл песнопения, от която после да са отделени минеите и триодите. Въз основа на данните от сравнението можем да си представим историята на службата за св. Теодор Тирон в славянската традиция така: има един ранен старобългарски превод на канона. Този превод е включен както в минеи, така и в триоди, но цялата служба се оформя индивидуално в минеите и триодите, като има и някои други общи песнопения. Възможно е първоначално службата да е била част от тропологий, от който по-късно са отделени триод и миней, като във всеки от тях службата е била оформена по различен начин. В Русия попадат вече готови миней и триод, като в минея има следи от преславска редакция и са пропуснати някои тропари. Вероятно обаче в Русия също не е взета цялата служба наготово, а някои песнопения, например икосът, са били преведени отново. Вероятността някои служби да са съставяни на руска почва се потвърждава и от различната структура на службите в руските минеи. При това съставяне вероятно са използвани готови старобългарски преводи, но някои песнопения са били превеждани на място. Канон за св. Теодор Тирон от Йоан Дамаскин в новоизводен превод Канон за св. Теодор Тирон от Теофан Начертани Фолклорна традиция. Празникът на св. Теодор Тирон бележи важния преходен период от зима към лято, затова има сложен ритуал и е свързан със система от табута. Преходният период протича в шест дни, които се наричат Тодорова седмица или Тудорица, от понеделник след Сирни заговезни до събота (Тодоровден), през която се смята, че се отключват демонични сили от отвъдното, затова се спазва строг пост (в понеделник) и въздържание от сексуално общуване (за да не се заченат деца, белязании от демоничните сили) и работа. Р. Попов отбелязва: „Повсеместно сред всички българи е убеждението, че заченатите или родените през Тодоровата седмица деца са кусурлии или притежават магическата способност да вигдат и общуват със злите сили. Те са способни да извършват демонични превъплъщения приживе и след смъртта си, техните души се превръщат във вампири, върколаци или караконджоли. Те бродят във вид на куче или вълк всяка нощ до първи петли както през Тодоровата седмица, така и през Мръсните дни. Защотох според поверието Мръсницата, Тодорица и Русаля са три сестри.” (Попов 2008: 191). Православна събота се нарича още Тудорица, Лудото Тудорче или Конски Великден и на този ден се решат и украсяват конете и се правят състезания с коне. Тодоровден и вечерта преди него са също време за ритуално измиване на коси и подстригване, както и за социализация на младите булки с техните свекърви. Ето как коментира символиката на празника Т. Дяков: „Главният акцент в тази обредност е следствие на представите за преход от зима към пролет: Тодор е светецът-конник, който затопля земята чрез забиването на копие (семантема на оплождането). Образът му обаче е двойствен: той е и страховитият конник, който идва от долната земя и е посредник между двата свята. Поради тази си същност св. Тодор е закрилник на конете и ездачите, но също и на младите булки (връзката му с мъртвите, влагата, плодородието). Самият светец в представите е неделим от коня – едновременно соларен и хтоничен знак” (Дяков 1993: 48-49). Вероятно най-архаичен в този празник е ритуалът на подстригване, който вече отмира и е изместен от измиването на косите. Подстригването е широко разпространен ритуал на принасяне в жертва на косата, който се извършва през пролетта. В целия средиземноморски свят – Египет, Финикия, Елада, са известни такива ритуали от дълбока древност. Джеймс Фрейзър описва подробно принасянето на кичури коса от юноши и девойки преди сватбата им. Тези ритуали са се извършвали през пролетта на гробовете на младежи или девици (митологични или действителни). Според шотландския изследовател хората са вярвали, че с косата, в която е съсредоточена жизнената сила, са изхранвали божествата, като при това са ги дарявали с коса от младежи и девойки – тези, у които жизнената сила е най-голяма (Frazer 1913: 28-32). Големи празненства с принасяне на кичури на Аполон и Артемида са се извършвали в Делос и Делфи преди започване на жътвата. Вярата, че в косата е съсредоточена жизнената сила, е отразена и в ритуалното подстригване при тайнството кръщение и при приемането на монашески сан – вричането в Господа изисква съответния отказ от личната сила. Значението, което се придава на косата, се вижда от самото название на приемането на монашески сан – подстригване, т. е. в целия ритуал на преден план се извежда символичният отказ от косата. Иконография. Образът на св. Теодор претърпява сложно развитие в изобразителното изкуство. Георги Атанасов представя данни за изображения на змееборци (воини, които тъпчат в краката си змии) от V-VІ в., намерени в различни области на Римската империя. Надписите показват, че са изобразени Христос, архангел или светец: св. Георги или св. Теодор (Атанасов 2012: 174, 191). Идеята е, че християнството потъпква злото, представено в образа на змия. Тези изображения кореспондират с един от запазените в славянски превод светилни тропари, в които св. Теодор се възпява като победител на триглавия змей на езичеството: се бо змиѣ трьглаваго побѣдилъ еси (цитирано по Битолския триод, по изданието Zaimov 1984: 17). Г. Атанасов предполага, че тъкмо въз основа на тези изображения по-късно (около Х в.) се е появила легендата за Чудото със св. Георги, змея и царската дъщеря. Можем да предположим, че същият е пътят на поява на разказа за св. Теодор, в който се разказва за чудото със змея, който отвлича майка му. През Средновековието обаче змееборският елемент изчезва от иконописта на този светец. При св. Теодор в началото преобладават портретните изображения, като се различават два типа – александрийски и малоазийски, характерна особеност на втория е раздвоената брада (Мавродинова 1969: 35-40). Както отбелязват изследователите, прочутият български керамичен портрет от Патлейна е от александрийски тип (Мавродинова 1969: 36). Докъм ХІІ в. св. Теодор е изобразяван сам, но постепенно започват да го зографисват заедно с неговия двойник св. Теодор Стратилат. Така живописта ясно свидетелства за разрастването на близначния характер на култа, който е бил утвърждаван и от нея. В редица църкви, например в Кремиковския манастир, вярващите виждат на северната стена величествените образи в цял ръст на двойката воини, а това ще да е подхранвало развитието на близначния воински култ. Портретната близначност също е претърпяла развитие. Както отбелязва В. Мавродинова, в началото иконографската схема е изисквала портретите на двамата светци да са различни, като „Теодор Тирон приема александрийския тип със заострена брада и прибрани коси, а Теодор Стратилат – малоазийския с гъстите букли и разделената на два масура брада” (Мавродинова 1969: 40). Постепенно разликите между двата портрета намаляват все повече и в палеологовската епоха двойката придобива все по-симетричен характер. Такова е изображението в Кремиковския манастир (от 1497 г.), като В. Мавродинова посочва негови съвсем близки аналози в църквата Св. Атанасий в Костур (от 1384-1385 г.), в Погановския манастир (от 1500 г.), в икони от Синай (от втората половина на ХІІІ в.), от Хилендарския манастир (от втората половина на ХІV в.), от църквата „Св. Никола” в Мелник от ХV в. На всички тях двамата воини са изобразени като двойници застанали в полупрофил един срещу друг, с оръжие (мечове, копия, лъкове и стрели) и вдигнали молитвено ръце към небето, откъдето получават мъченически венци (диадеми). В. Мавродинова обръща внимание на „почти пълната симетрия на композицията, която уеднаквява дори овала на лицата на двамата Тедоровци”, като добавя, че това „не унищожава старата иконографска разлика, въпреки че е настъпило известно приближаване на двата типа” (Мавродинова 1969: 50; вж. също икона от 1614 г. с такъв сюжет в Божков 1984: ил. 127). Както посочва изследователката, през ХVІ-ХVІІ в. се развива нова иконографска схема, представена в стенописите в Карлуково (1602), Добърско (1614), Алино (1626) и др., при която „ще видим двамата светци с корони, дълги туники и мантии с богата украса. Те са с бради, но разликата помежду им постепенно е изчезнала” (Мавродинова 1969: 50). Такава е и фреската от църквата „Св. Богородица Слимнишка” край Охридското езеро от началото на ХVІІ в. (около 1617 г.), представена тук. На нея двамата светци са с корони, липсва воинското им снаряжение, а вместо него имат императорски мантии, единият с хермелин, а другият - с императорския символ двуглав орел. Подобни са изображенията им от Бобощица в Албания. От него езапазена само горната част, на която те са с корони. Този иконографски тип е много по-статичен и неизразителен от предхождащия го палеологовски модел, липсва драматизмът на диалога на двамата светци, както помежду им, така и с небесните сили, от които получават венците. През Възраждането се появява нов иконографски тип на св. Теодор, който го разделя от двойника му и го свързва с други светци-воини. Тогава той се качва на кон и в живописта се възражда неговият змееборски образ. Наистина, изображения на св. Теодор на кон са известни и по-рано, но те са главно в Кападокия, Грузия и Армения, а на Балканите са редки и са на двамата Теодоровци (вж. Мавродинова 1969). Освен това в средновековните му изображения като конник липсва змееборството. През ХІХ в. в България придобива популярност една иконографска схема, на която са представени четирима конници. Двама от тях пробождат с копията си змейове, това св. Георги и св. Теодор. Останалите двама са св. Димитър, който убива антихриста, и св. Евстатий, край чийто кон е изобразен елен с кръст на главата. Тази схема е представена както на щампи (вж. Томов 1975: ил. 319), така и на икони (вж. Божков 1984: ил. 225, 227). Известни са и икони, на които св. Теодор Тирон е избразен самостоятелно като конник и змееборец, без останалите трима конници (Божков 1984: ил. 211). На икона от Йоан Иконописец от ХІХ в. светецът е представен като конник и змееборец, обкръжен от сцени от житието му (вж. Генова 2012). Свети места. В България има манастир „Св. Теодор Тирон”, който се намира на 2 км от Правец, Ботевградско. Предполага се, че на това място е имало тракийско светилище, а манастирът е изграден по времето на царете Асен и Петър около 1180 г. Възстановен е през ХІХ в. от уста Кръстьо Найденов. Манастирът е играл значителна роля в борбите за национално освобождение през Възраждането. Върху един общ камък от фасадата на църквата са изписани имената на Цветко Вълчев и Стамо Вълчанов – първият председател на Тайния революционен комитет, а вторият – негов съратник и борец срещу ангарията. (Данните за манастира са от курсовата работа на Здравка Стоянова в курса „Християнските празници”, защитена през 2012 г.).
Фолклорни текстове: Тодоровден в с. Алино, Самоковско. Песен "Делба делят четири ангела"Легенда за св. Тодор от с. Белчин, общ. СамоковТодоровден в с. Доспей, общ. Самоков, 1Тодоровден в с. Доспей, общ. Самоков, 2Оброк на св. Тодор и кушия на Тодоровден в с.Белчин, общ. СамоковМолебен за дъжд и шествие от оброчището на св. Тодор до оброчището на Св. Троица в с. Белчин, общ. СамоковПразник "Православна неделя" и кръщаване на деца по името на празника в с. Бели Искър, общ. СамоковПричестяване на Тодоровден в с. Белчин, общ. СамоковТодоровден в Доспей махала, с. Говедарци, общ. СамоковТодоровден в с. Доспей, общ. Самоков, 3Тодоровден в гр. Опака, обл. ТърговищкаТодоровден в с. Стоб, общ. РилаТодоровден в с.Юпер, общ. КубратТодорова неделя в с. Югово, общ. Лъки"Тодорен дени" в с. Горун, общ. КаварнаЖеко Дайкин става ковач с помощта на св. Тодор и започва да лее куршум - с. Слатино, общ. БобошевоЗабрана за работа през Тудоровата седмица - с.Боженица, общ. БотевградЗабрани, свързани с Тодоровден - с.Тополово, общ. АсеновградСън на Тодоровден - с.Павелско, общ. ЧепелареЗащо сборът на с. Черешовица е бил на Тодоровден? - с. Черешовица, общ. Берковица
Библиография: Алексеев 2010: Алексеев, А. А. Остромирово евангелие и византийско-славянская традиция священного писания. – В: Остромирово евангелие и современные исследования новозаветных текстов. Санкт-Петербург, 2010, 41-59. Атанасов 2012: Атанасов, Г. Поява, семантика и разпространение на иконографията Св. Георги пешак и змееборец (V-ХІ в.). – В: In stolis repromissionis. Светци и святост в Централна и Източна Европа. Saints and Sainthood in Central and Eastern Europe. Съставителство и редакция А. Ангушева-Тиханова, М. Димитрова, Р. Костова, Р. Малчев. София, 2012, 173-199. Божков 1984: Божков, А. Българската икона. София, 1984. Генова 2012: Генова, Е. Второто поколение зографи от Самоковската школа, София, 2012. Горский, Невоструев 1917: Горский, А., К. Невоструев. Описание славянских рукописей Московской синодальной библиотеки. Книги богослужебные. Москва, 1917. Димитрова 1990: Димитрова, М. Из историята на триодните панегирици през ХІV в. Сборник Тиханов 540. – Старобългарска литература, 23-24 (1990), 99-124. Димитрова 2011: Димитрова, М. Ягичев Златоуст. Средновековен български паметник със слова и поучения от началото на ХІV в. София, 2011. Дмитриевский 1895: Дмитриевский, А. Описание литургических рукописей, хранящихся в библиотеках православного Востока. Том І. Τυπικά. Часть первая. Памятники патриарших уставов и ктиторские монастырские Типиконы. Киев, 1895. Дяков 1993: Дяков, Т. Народният календар. Празници и вярвания на българите. София, 1993. Иванова 2008: Иванова, Кл. Bibliotheca Hagiographica Balcano-Slavica. София, 2008. Мавродинова 1969: Мавродинова, В. Св. Теодор – развитие и особености на иконографския му тип в средновековната живопис. – Известия на Института за изкуствознание, ХІІІ, 1969, 33-52. Памятники: Тихонравов, Н. Памятники отреченной русской литературы. т. 1-2. Москва, 1863. Попов 1997: Попов, Р. Български народен календар. София, 1997. Попов 2008: Попов, Р. Светци и демони на Балканите. София, 2008. Своден каталог: Български ръкописи от ХІ до ХVІІ в., запазени в България. Своден каталог. Т. І. Съставители Б. Христова, Д. Караджова, А. Икономова. Под редакцията на И. Дуйчев и Б. Райков. София, 1982. Славяно-русский Пролог 2010: Славяно-русский Пролог по древнейшим спискам. Том І. Издание подготовили Л. В. Прокопенко, В. Желязкова, В. Б. Крысько, О. П. Шевчук, И. М. Ладыженский. Под редакцией В. Б. Крысько. Москва, 2010. Станчев, Попов 1988: Станчев, К., Г. Попов. Климент Охридски. Живот и дело. София, 1988. Творогов 2008: Творогов, О. В. Переводные жития в русской книжности ХІ-ХV веков. каталог. Москва – Санкт-Петербург 2008. Томов 1975: Томов, Е. Български възрожденски щампи. София, 1975. Христова, Загребин, Енин, Шварц 2009: Христова, Б., В. Загребин, Г. Енин, Е. Шварц. Славянские рукописи болгарского происхождения в Российской национальной библиотеке – Санкт Петербург. София, 2009. Христова-Шомова 2009: Христова-Шомова, И. Eдин старобългарски празничен миней, Рalaeobulgarica 33 (2009), 2, 16-38. Христова-Шомова 2010: Христова-Шомова, И. Службата за св. Теодор Тирон в старобългарския Драготин миней. – Български език, 57 (2010), 2, 17-38. Черторицкая 1980: Черторицкая, Т. О начальных этапах формировяния древнерусских литературных сборников Златоуст и Торжественник (триодного типа). – В: Источнниковедение литературы Древней Руси. Ленинград, 1980, 96-114 Ягич 1886: Ягич, В. Служебные минеи за сентябрь, октябрь и ноябрь в церковнославянском переводе по русским рукописям 1095-1097 г. Санкт-Петербург, 1886. AHG: Schiro, I. Analecta Hymnica Graeca e codicibus eruta Italiae inferioris. T. 1-12. Roma, 1966-1980. Frazer 1913: Frazer J. The Golden Bough. Part I. The Magic Art and the Evolution of Kings. vol. 1. London, 1913. Mateos 1962: Mateos, J. Le Typicon de la Grande Église. Ms. Sainte-Croix no 40, Xe siècle. Tome 1. Le cycle des douze mois. Roma, 1962. Menäum Februar 2003: Gottesdienstmenäum für den Monat Februar: auf Grundlage der Handschrift Sin. 164 der Staatlichen Historischen Museums Moskau (GIM). Historisch-kritische Edition. Teil 1: 1. bis 9. Februar. Besorgt und kommentiert von D. Christians, V. S. Tomelleri, D. Stern, A. Wöhler. Herausgegeben von H. Rothe. (= Patristica Slavica. Band 10). Paderborn-München-Wien-Zürich, 2003. Zaimov 1984: Zaimov, J. The Kičevo triodium. – Polata knigopisnaja, 10-11, 1984. Παπαλιοπούλου-Φωτοππούλου 1996: Παπαλιοπούλου-Φωτοππούλου, Ε. Ταμεῖον ἀνεκδοτῶν βυζαντινῶν ᾀσματκῶν κανόνων. 1. Κανόνες Μηναῖων. ᾽Αϑῆναι, 1996. Τριώδιον: Greek Liturgical Texts. Τριώδιον. http://analogion/glt.

Референции от Виртуална енциклопедия на българската иконография за Св. Теодор Тирон


Виж всички