Encyclopaedia Slavica Sanctorum
Наименование: Обрезание Господне
Дата: 1 Януари
Тип памет: Събитие
Век: I в.
Автор: Искра Христова-Шомова и Маргарет Димитрова
Описание: Обрезание Господне Празникът Обрезание Господне е по средата на големия празничен Рождественско-Богоявленски период. Вероятно той е бил установен през ІV в. Запазени са слова на Амфилохий Иконийски и Амвросий Медиолански от края на ІV в., посветени на празника. Той се празнува на осмия ден след Рождество Христово и е част от рождественския цикъл и се основава на еврейското правило, въведено от Авраам, момчетата да се обрязват. В Евангелие от Лука 2:21 се казва: „И като се навършиха осем дни и трябваше да обрежат Детенцето, дадоха Му името Исус, както беше наречено от ангела преди да е било заченато в утробата”. Обрезанието е знак на Завета на еврейския народ с Бога, вероятно този обред е въведен още в началото на Второто хилядолетие пр. Хр. Като печат на този знак служело името, което давали на младенеца при обрязването му. Християнската Църква не приела обрязването като обред, заменила го с „назнаменаване” или „подпечатване” на новороденото на осмия ден след раждането му, известен още като „наричане на име”, като свещеникът чете молитва на детето. Този обред се смята за предобраз на Кръщението. В Послание до колосяните апостол Павел казва: „Гледайте, братя, да не ви увлече някой с философия и с празна измама според стихиите световни, а не според Христа. Понеже в Него телесно обитава цялата пълнота на Божеството, в Него сте обрязани чрез неръкотворно обрезание, като съблякохте греховното тяло на плътта чрез Обрезанието Христово” (Кол 2: 8-11). Обрезание Господне се празнува на 1 януари, т.е. на осмия ден след раждането на Иисус Христос, когато младенецът, потомък на Авраам, бил занесен в храма да бъде обрязан според Мойсеевия закон. Тогава получил и име Иисус. Обрязването е установено в Стария завет вероятно още в началото на второто хилядолетие при евреите и се се смятало за «знак на завета» (договора) между Бога и неговия народ. Като печат на този знак служело името, което давали на младенеца при обрязването му. Християнската Църква не приела обрязването като обред, заменила го с „назнаменаване” или „подпечатване” на новороденото на осмия ден след раждането му, известен още като „наричане на име” на новороденото, като свещеникът чете молитва на детето. Този обред се смята за предобраз на Кръщението. Празникът Обрезание Господне отстъпва по значение на големите празници Рождество Христово и Богоявление, но той е важен и добива особено значение след борбата с монофизитите, защото в него се съдържа доказателство за човешката природа на Христа. За значението на празника при разобличаването на ересите се говори в четивото от Простия пролог. Този празник е преход от Рождеството към Кръщението (Богоявление) и бележи началото на социалния живот на въплътения Логос в човешкото общество, след като по време на Обрезанието той като младенец получава името Иисус. В текстовете, посветени на Обрезание Господне, се възпява и Въплъщаването, и предстоящото Кръщение. Четиво за Обрезание Господне в Простия пролог Четиво за Обрезание Господне в Стишния пролог Слова. Във византийката традиция са известни две слова, посветени на този празник: от Амфилохий Иконийски (BHG 261) и от Андрей Критски (BHG 262). Словото от Амфилохий има славянски превод, като се разпространява под името на Григорий Нисийски, запазено в голям брой преписи от ХІV до ХVІІ в. (вж. Иванова 2008: 409-410). Служби. Службата за Обрезание Господне се съчетава със службата за св. Василий Велики, като песнопенията за Обрезание предшестват песнопенията за светеца. Тази служба се включва както в служебните минеи за януари, така и в празничните минеи. В староизводните ръкописи на вечернята се дават до три стихири. В руския служебен миней за януари от последната четвърт на ХІІ в. , ГИМ, Син. 163 (вж. Горский, Невоструев 1917: 42-43) и в Скопския миней са включени и трите, в Драгановия миней– само първите две, в Илина ктнига – само третата (вж. Верещагин 2006: 796). Между текстовете на стихирите в Скопския и в Драгановия миней има доста разлики, изглежда преводите са различни. Преводът на стихирата в Илина книга е същият като в Скопския миней. Тези стихири не влизат в новоизводните минеи. В тях има стихири за Обрезание на Великата вечерня и те са различни от стихирите в староизводните минеи, а на Малката вечерня има само за св. Василий. На утренята в Драгановия и в Скопския миней са дадени различни стихири. Канонът за обрезание е дело на св. Стефан Саваит, племенник на св. Йоан Дамаскин, който е автор на канона за св. Василий. Той е на същия глас и със същите ирмоси като канона за светеца, така че двата могат да се обединят в един канон. Не е известен друг гръцки канон за Обрезание (вж. Παπαλιοπούλου-Φωτοππούλου 1996: 140). В староизводните минеи се редуват тропари за Обрезание с тропари за св. Василий, без да се посочва, че са от различни канони. Във втория тропар на осма песен и във втория тропар на девета песен се говори общо за Обрезание и за светеца (вж. текста в приложената служба). Изглежда канонът за господския празник е написан като допълнение към канона за светеца. В повечето минеи част от тропарите липсват. Един от най-пълните състави е представен в Скопския миней, по който е дадена службата в енциклопедията. Текстът на канона в Скопския миней се различава от текста в Драгановия миней, изглежда в тях са представени различни преводи. Седалните и светилните за Обрезание в двата ръкописа са различни. Преводът от Драгановия миней, редактиран частично, е поместен в новоизводните минеи. Служба за Обрезание Господне и св. Василий Велики в Скопския миней
Библиография: Верещагин 2006: Ильина книга. Древнейший славянский богослужебный сборник. Факсимильное воспроизведение рукописи. Билинеарно-спатическое издание источника с филолого-богословским комментарием. Подготовил Е. М. Верещагин. Москва, 2006. Горский, Невоструев 1917: Горский А., К. Невоструев. Описание славянских рукописей Московской синодальной библиотеки. Книги богослужебные. Москва, 1917. Иванова 2008: Иванова, Кл. Bibliotheca Hagiographica Balcano-Slavica. София, 2008. Павлова, Желязкова 1999: Станиславов (Лесновски) пролог от 1330 година. Румяна Павлова: Увод и научно разчитане на текста. Веселка Желязкова: Научно разчитане на текста. Календар. София, 1999. Петков, Спасова 2011: Търновската редакция на Стишния пролог. Текстове. Лексикален индекс. Т. V. Месец янури. Пловдив, 2011. Славяно-русский Пролог 2010: Славяно-русский Пролог по древнейшим спискам. Том І. Издание подготовили Л. В. Прокопенко, В. Желязкова, В. Б. Крысько, О. П. Шевчук, И. М. Ладыженский. Под редакцией В. Б. Крысько. Москва, 2010. Παπαλιοπούλου-Φωτοππούλου 1996: Παπαλιοπούλου-Φωτοππούλου, Ε. Ταμεῖον ἀνεκδοτῶν βυζαντινῶν ᾀσματκῶν κανόνων. 1. Κανόνες Μηναῖων. ᾽Αϑῆναι, 1996.